Памет или склероза?

В началото на септември в Девня беше открит паметник на загиналите от холера британски войници по време на Кримската война. 724 военни от Великобритания починали от болестта през лятото на 1854 г. Надписът върху паметника е двуезичен – на български и английски. По време на откриването Росица Попова, зам.-кмет на община Девня, отбеляза, че паметникът е доказателство за богатата памет на народа ни, която не бива да избледнява с времето.

Горе-долу това е информацията, която излезе по медиите. Покрай предизборната кампания на този новопросиял монумент не му беше обърнато особено внимание.  Пропусна се и нещо друго –  обстоятелството, че и Варна от няколко години има съмнителната чест да се радва на подобно творение, намиращо се в непосредствена близост до х-л „Димят“. Тъй като все пак става дума за паметник, т. е. за символ на нещо, което не трябва да се забравя, нека да поговорим за какво точно напомнят и двата знака.

През 1853 г. Русия обявява война на Османската империя. На страната на турците през следващата една година се нареждат Великобритания, Франция и Сардиния. До 1856 г. съюзените англо-френско-сардинско-турски сили успяват да победят Русия и да и наложат унизителен за нейното положение на велика сила мирен договор. Междувременно Варна се е превърнала в основна тилова база на западните експедиционни корпуси, в която те пристигат, почиват и се лекуват. В града бързо се разрастват епидемии, типични за повечето армии по това време – холера, сифилис, тиф. Съответно има и доста починали от тези болести, които са погребвани в стъкмени набързо военни гробища в покрайнините на града. След изтеглянето на корпусите гробищата бързо са заличени, най-вече поради липса на всякакви грижи от страна както на турското правителство, така и на съответните западни държави.

Кое е важното за нас? Ако тази война беше спечелена, България щеше да се освободи не през 1878 г., а 20 години по-рано. Това не се случи, до голяма степен заради споменатите по-горе западни военни сили. Това първо. Второ, на местата където са поставени паметниците, военни гробища не е имало. Оказва се, че ние поставяме надгробни паметници на войници, борили се в подкрепа на нашите поробители турците, а на всичкото отгоре те дори не са и погребани там. Та на какво точно са символ тези паметници? Доказателство за богатата памет на народа ни, която не бива да избледнява с времето, както твърди зам.-кметицата на Девня, или за жалост на точно обратното?!? Май не става дума за памет, а за тежка форма на склероза. И в двата случая, както сме я подкарали напоследък (припомням и за поставеният съвсем наскоро  скандален паметник на американските летци, бомбардирали София през Втората световна война и причинили смъртта на стотици деца, жени и старци), съвсем скоро можем да се зарадваме на монументални знаци в чест на Василий Българоубиец, султан Баязид или Сюлейман паша. Тук се сещам, че за последния „герой“ вече имаше идея за паметник, и то в подножието на Шипка, но тя не мина. Засега…

А знаете ли как завършваше материалът, който четох? „Общинари и жители на града положиха цветя в памет на загиналите.“ И в памет на собствената си загинала национална памет, разбира се.