Тази година България отбеляза 1150 години от официалното приемане на християнството. На 2 май, когато българската църква почита паметта на Св. княз Борис I Покръстител, беше организирана тържествена програма в старата българска столица Плиска. Там беше и българският президент Росен Плевнелиев.
На тържествата присъстваха стотици хора, не само от Шуменско, но и от цялата страна. По разбираеми причини от етно-демографски характер, голяма част от тях бяха тюркоезични цигани-мюсюлмани, за които това беше удобен повод да се повеселят, да похапнат кебапчета на чист въздух и да видят на живо някои популярни физиономии от телевизията. Когато Плевнелиев пристигна, сред тълпата се понесе шум. „Булгаристан башбакан гялди, гял ма, гял“ („Българският президент пристигна, идвай и ти“). Когато започнаха официалните речи, тук-там се чуваше „Бен анламъйорум“ („Не разбирам“), „Не конушуйор“ („Какво говори“), „Чевирмек, чабук ма“ („Преведи ми, бързо“). С приключването на официалната част президентът и свитата му отидоха да ядат приготвеното от кмета на Плиска агне, а тълпата се разпръсна из старините на археологическия резерват. В един момент около сградата на музея, под сянката на разположените чадъри с маси за ядене, останаха основно цигани. В глъчката трудно можеше да се разбере какво се говори. Направи ми впечатление нещо друго обаче. Малките деца бягаха наоколо и си играеха по поляните, като през цялото време говореха само на турски. Когато за пореден път минаха край мен ги спрях и ги попитах знаят ли български. „Да“, отговориха ми децата. Като ги попитах защо тогава не говорят на български, те ми отговориха като един – „Защото не искаме“. Кратко и ясно.
Когато тълпата малко се поразпръсна, отидох до Голямата базилика. Това е първата българска престолна архиепископска църква, символ на българската църковна независимост, извоювана с огромно умение и такт от страна на Борис I. Тъй като днес тя не е действаща, защото не е възстановена напълно, в нея службите се водят на открито, като само в един от страничните сводове на олтара има една импровизирана ниша. И в нея едната от двете икони беше гръцка… Малко под нишата, върху един от оригиналните камъни на базиликата имаше издълбана прабългарска руна. Някога нашите прародители дори и след като са станали християни не са се поколебали да останат верни на старите си народностни традиции и дори в най-святото място на християнската църква са оставили българска дамга, докато днес техните наследници поставят с почит на това свято място гръцки икони!
Днес ние, назоваващите се българи, в територията, назоваваща се Българска държава, сме такива само по име. Българи сме само по име, държава сме само по име, народ сме само по име. В сърцето на някогашната „вътрешна област“ на Първото българско царство днес българите са малцинство. В сградата, символ на българската църква, има чужди икони, удобно сложени от някой неграмотен българин. В центъра на първата българска столица днес имаше моменти, в които дори и българският президент изглеждаше като гост в чужда страна. Това беше Плиска, столицата на българските ханове, на 2 май 2014 г., 1150 години след покръстването на българите. И пак добре, защото не смея да си помисля как би изглеждала тя след още няколко десетилетия. Че както сме я подкарали…
6 коментара на “Покръстването – 1150 години по-късно”
Костадине, пишеш хубави статии , но какво от това? Някой нещо предприема ли? Държава, общини, фирми?! Без политика и органицирана форма за отпор на безумната тенденция за унищожаване на българщината, нищо няма да се случи.
Работя по този проблем. Скоро ще има нещо ново и организирано.
Mного точна и истинна статия! Благодарим!
Но е нужно по най-спешния начин да приложим всичко това, което пишем, четем, слушаме и виждаме като ежедневна, 25-годишна противопългарска политика и тактика – на дело! Да се противодейства истински! НЕ чрез думи, милси и размисли.. Всичките долни фигури на власт са 100% продажници, предатели и това е видно из цялата ни Родина! Или както точно сте го написал:
„Днес ние, назоваващите се българи, в територията, назоваваща се Българска държава, сме такива само по име. Българи сме само по име, държава сме само по име, народ сме само по име. В сърцето на някогашната „вътрешна област“ на Първото българско царство днес българите са малцинство.“
Сегашният смешно-жалък клоум поставен за“Български“ държавен глава е всичко друго, освен Българин, борещ се за Отечеството на което се е клел..
Трябва ни държавник с дългосрочна визия!!
Трябва ни един нов Борис I, който вижда в перспектива и е в състояние да промени съдбините на държавата, докле не е станало късно. В състояние ли е т.нар. елит да излъчи подобен човек? Не мисля. Елитът има времеви хоризонт от 1-2 години и мисли основно за собствения си джоб.
Може би един нов Левски трябва да се издигне от низините и да разтърси заспалото статукво. Но дори Левски да възкръсне, има ли кой да го последва?
Изчетох голяма част от публикациите Ви. Но… не вярвам във възможността да се яви нов „Левски“ или нов „цар Борис“ – международната общност е твърде силна и няма да позволи подобна политика. Нали помните, че първата година от управлението на „Симеон“, а и на „Борисов“ – бяха в правилната посока, но после ги „отсвириха, и така ще постъпят с всеки следващ. Дано само някой днес да не се подлъже по лъжите на Бареков, че тогава пътят надолу ще стане още по-стремглав.
Недеждата умира последна. Що се отнася до посочения от вас политик, той просто маркира трайния упадък на българската държавност по пътя и към небитието.