Каквото и колкото да се напише за нашата администрация винаги ще е малко и крайно недостатъчно. Същото важи и за личните преживявания на всеки, имал вземане-даване с администрация където и да било у нас. Има няколко общи за почти всеки чиновник черти – презрение към клиента (гражданина), бавене на работата и отказ от вземане на каквото и да е самостоятелно решение. В това последното имах възможност да се убедя и аз.
Вчера получих по електронната поща сигнал, че на официалната страница на община Варна в интернет името на града в герба му е изписано на латиница. Не ми се вярваше чак дотам да са стигнали в тъпанарското чуждопоклонничество, заливащо ни от десетилетия, но се оказа вярно. Разбира се веднага звъннах в общината, дирекция “Информационно и административно обслужване“, и потърсих директора. Оказа се, че тя била в командировка, но нейната секретарка ме насочи към хората, поддържащи сайта на общината, за да решат проблема. Те от своя страна ми казаха, че трябва някой да им нареди и ме насочиха към временно изпълняващата длъжността директор. Тя пък ми каза, че трябва да пита пресаташето на кмета. Отказах се да звъня и на пресаташето. Сигурен бях, че тя на свой ред най-вероятно ще ме препрати към кмета.
В крайна сметка историята свърши благополучно и след няколко часа името на Варна беше благополучно изписано на официалния език и официалната писменост на България. Не знам дали лично кмета се е разпоредил за това, но ако е така, за какво по дяволите ни е нужна цялата тази администрация? Трябват ни само няколко чистачки, портиер, охрана и кмет, който отговаря за всичко. А сега си представете как целият този модел на работа се пренася на централно ниво. Е, сега разбрахте ли защо не вървят нещата в държавата ни? Защото ако за нещо толкова незначително и маловажно бяха нужни няколко часа и разговори с 4 човека по административната верига, представете си какво ви чака, ако искате разрешително за строеж, да речем?
4 коментара на “Приказка за администрацията”
Трябва да се въведе в психологията: Чиновнически комплекс – престъпно обогатяване чрез законово ограничаване на човешките права за свободно придвижване и търговски взаимоотношения или нормален живот, с цел облага на съответния чиновник, длъжностно лице, чиито живот се състои в измисляне на всякакви пречки и „административни лабиринти“ по които кара останалите хора да „тичат“ защото е неспособен на никакъв продукт в полза на обществото – било интелектуален, духовен или физически. Като краен резултат тези които ползват труда на администрация и чиновници сами попълват бланки и документи, сами търчат по разни гишета където ги унижават и мотаят вместо да се трудят на работното си място, и накрая си плащат дори затова че са свършили работата на чиновника. Принципа им е „Важното е да няма безработица“. Ако се следваше този принцип трябваше да бъде спряна индустриалната революция още от парната машина досега. По-големия проблем в едно свръхмодерно и свръхиндустриализирано с роботи и автоматика общество където машините заемат голяма част от труда, а човеците само ги поддържат е справедливото разпределение на благата и ресурсите. Това е най-големия проблем който е източник на постоянни конфликти борби и революции. Вие можете ли да измислите справедливо разпределение на ресурсите в общество където 80 % от хората са безработни, и всички са свръх замогнали се и живеят щастливо и където културата и интелигентността е масово явление, а престъпността почти нулева ? Не подценявайте казуса…
Добра новина 🙂 и сега идва въпросът:
Какво е решението?
Тези безотговорни практики продължават прекалено дълго и само си пишем по форумите.
Основният въпрос е в личната отговорност – ако г-н политикът, кметът, съветникът, администраторът, дребният чиновник носи лична отговорност за безотговорни решения или за протакане и в част от наказанието е предвидено лишаване от собственост – по всяка вероятност желаещите да си вадят хляба с безотговорност ще бъде сведен до минимум.
Коста, дай да се захванем с проблема. Напоследък се организират много протести, но когато се стигне до излизане на улицата – желаещите са няколко десетки – предлагам:
Да протестираме докато сме зад компютрите – обяснявам:
Да засипем Община Варна с жалби – разбира се реални. Примерно някой като тебе Коце е изпитал на гърба си проблем – описва проблема и го качва тук или някъде и всеки, който желае може да провери дали това е така и да пусне собствена жалба.
И така в един момент ще има стотици хиляди жалби и администрацията ще бъде принудена да вземе мерки.
Ако това не се случи се преминава към съдебни дела – ще се издирят качествени адвокати, ще им се плати и в един момент общината ще бъде съдена, съдена и съдена.
Да, знам че като е осъдена – глобата пак я плащаме ние, затова ще са символични исковете – за 1 лв.
Медиите ще го раздухат и поне 1 см. ще бъде променено нещо 🙂
Само едно не мога да разбера, Иво. Защо не ми звънна, вместо да си говорим в блога:) Айде, аз ще те набера:)