Религиозното прочистване на християните в Близкия изток

Преди два дни ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта) – брутална ислямистка терористична групировка – обяви създаването на ислямски халифат. В него на много сегашни християнски държави е отредена съдбата на ислямски провинции. Какво ще се случи с християните, ако болните фантазии на ислямистите станат реалност, не е трудно да се досетим. Просто трябва да видим какво става с нашите единоверци в земите, вече контролирани от ИДИЛ.

Само преди една година, след месеци на бомбени атентати, престрелки и отвличания, отец Пиос Кача от Багдад направи мрачна прогноза. Той каза, че иракската християнска общност е изправена пред пълно религиозно прочистване, и че е заплашена от ликвидиране така, както веднъж вече беше ликвидана процъфтяваща еврейска общност в страната преди 70 години.

Неговите доста пророчески думи бяха казани в статия в ливанския вестник Daily Star под заглавието „Иракските християни се опасяват, че ще последват съдбата на евреите.“

Християнската общност в Ирак не е западна новост, нито колониална реликва. Тя датира от 1 век, когато двама от учениците на Исус – Св. ап. Тома и Св. ап. Юда Тадей – проповядват Евангелието в тогавашната Асирия. Налице е християнско присъствие в Ирак и досега.

Думите на отец Кача трудно биха могли да бъдат по-далновидни. През 1947 г. Ирак беше дом на 135 000 евреи. Днес в цялата страна живеят по-малко от десет евреи.

Сега, с разразилото се с нахлуването на ИДИЛ религиозно прочистване, и присъствието на християните в Ирак е под въпрос. Люлката на тяхната общност винаги е била в Северен Ирак – в Мосул и полето на Ниневия. Там, в последните години, християнското население набъбваше, тъй като много християнски бежанци от Басра и Багдад търсеха там закрила.

След като обаче ИДИЛ превзе Мосул и цял Северен Ирак, около 150 000 християни трябваше да бягат от Мосул и тяхната древна християнска прародина – някои от тях за втори път в рамките на едно десетилетие. Хиляди бездомни семейства са вече пристигнали в Кюрдистан, където са намерили временен подслон и сигурност, благодарение на кюрдския народ и неговата закалени в битки Пешмерга (кюрдската войска).

И все пак, колкото и странно да изглежда, малцина на Запад са наясно с тежкото положение на иракските християни и тяхното несигурно бъдеще. Нина Ший от Института „Хъдсън“ пише: „Вълната от преследвания, която е била насочена към християните в Ирак след 2003 г., никога не е получавала много внимание от администрациите както на президента Буш, така и на президента Обама, но това е проблем на своеобразната „смърт“ на правата на човека. Кампанията срещу християните е обхванала 70 умишлени църковни бомбени атентати и нападения, както и убийства, епидемия от отвличания и други атаки срещу духовници и миряни. През последните години, особено след 2004 г., един милион от християните в Ирак (от общо 1,3 млн) са изгонени от страната от такива зверства. Това може да бъде наречено с пълно право целенасочено религиозно прочистване, и това е огромно престъпление срещу човечеството. „

Християните в Близкия изток знаят много добре за свирепата система на Исляма, наложена от фундаменталистите от ИДИЛ. Когато година по-рано те нападнаха и превзеха град Рака в Сирия, на християните в него бяха дадени три възможности за избор: „Приеми исляма. Стани роб на исляма. Или се изправи пред меча.“ С цел да се спасят животите на хората, християнските старейшини в Рака приеха втория вариант, като съгласно мюсюлманския закон Шериат станаха „дими“ – раболепно второкласно малцинство под ислямско управление.

Сред тежките изисквания към тях, освен за женското облекло, техните потисници също забраняват ремонта на пострадалите от войната църкви, кръстенето и молитвата на публични места, звънът на църковните камбани, носенето на кръстчета или други символи на вярата. На християните също така е забранено да имат оръжие и да употребяват алкохол.

Християните в Ирак много добре знаят това, пред което са изправени, а и репутацията на терористите ги предхожда. Снимки на вършени от ИДИЛ обезглавявания, разпъвания на кръст, изнасилвания, изтезания и масови екзекуции са широко разпространени в социалните медии, включително и видеоклипове в YouTube.

За да направят нещата по-лоши, вместо да предложат помощ на своите християнски съседи, много сунитски мюсюлмани в района просто си затварят очите или дори се присъединяват към нашествениците.

Християните в Ирак не са оставени с друг избор, освен да бягат. Но къде ще отидат? Близкия изток е преизпълнен с бежанци. Милионите разселени сирийци живеят в палатки и колиби, особено по границите на Турция и Йордания. Коптските християни са избягали от Египет с хиляди от началото на т. нар. арабска пролет. Тези, които остават, се надяват и се молят за по-добри дни, при управлението на новия президент ал-Сиси.

Днес повечето от останалите в Ирак християни са в неизвестност за бъдещето. Твърде много от тях са оставили зад себе си всичко, което притежават. Отец Кача добавя „Преди петдесет години, евреите в Ирак са можели да избягат в Израел, когато са били изправени пред подобен ужас. Но няма Израел за християните. Къде можем да отидем ние?“

Като се имат предвид настоящата ситуация в Ирак, почти е сигурно, че Ирак ще престане да съществува като единна държава. Той вероятно ще се раздели на три части, едната от които ще бъде независим Кюрдистан. Тъй като това е дом на друго дълго потискано иракско малцинство – кюрдите – най-голямата надежда на иракските християни за оцеляване в региона може да бъде намерена в Кюрдистан.

Хиляди вече са намерили временен подслон там. И тъй като останалата част от ужасените християни на Ирак се втурват презглава в едно неопределено бъдеще, можем само да се молим за тях.

Не че това ще измие срама от бездействието и мълчанието на т. нар. християнски държави при целенасоченото избиване и унищожаване на стотици хиляди техни единоверци. При това в началото на 21 век…