Родопа и Пирин… Толкова близко, и толкова далече. Дели ги само една малка и тясна речна долина, която хем ги съединява, хем ги раздалечава.
Родопа с нейните меки и заоблени форми, нежни била, дълбоки долини и гладки върхове.
Пирин, стоящ срещу нея наперен и намръщен, изправил билото си като перчем на юнашка глава.
Тя – протегната към него. Той – гледащ към нея.
Тя е разкъсвана от нашественици, грабена и предавана от свои и чужди. Дори и днес е разделена на две между България и Гърция.
Той е давал убежище на юнаци и хайдути, останал е див и непокорен.
Тя и той. Двете най-хубави български планини. Протегнати един към друг, само на една целувка разстояние, а завинаги разделени…
„Родопско цвете – самодиво,
кълбо от нежност и жарава…“
Вилдан Сефер
