Европеизация или румънизация очаква българите в Молдова?

На 15 ноември 2013 г. парламента на автономната молдовска република Гагаузия реши да насрочи референдум за гражданите на автономията. Той трябва да се състои на 2 февруари 2014 г. и да отговори на въпроса за възможния изход от състава на Молдова в случай на нейно присъединяване към Румъния. Повод за него станаха неколкократните изявления на румънския президент Траян Бъсеску за неминуемото обединение между Румъния и Молдова, както и подписаното споразумение за асоцииране на Молдова към ЕС (възприемано от всички граждани на републиката като стъпка към бъдещото обединение със западния съсед). Паралелно ще се проведе и консултативен плебисцит, на който жителите на региона ще трябва да отговорят подкрепят ли политиката на молдовските власти за интегриране в ЕС или предпочитат присъединяване към Митническия съюз (Русия, Беларус, Казахстан), постепенно прерастващ в Евразийски съюз.

Междувременно на 3 януари властите в съседният Тараклийски район, населен компактно с българи, решиха също да проведат местен консултативен референдум по въпроса за външнополитическата ориентация на страната. Той ще се състои на същия ден като в Гагаузия – 2 февруари. За българското раздвижване има и още една причина. През април миналата година съветът на Тараклия отправи искане към централната власт в Кишинев за предоставяне на района на административна и национално-културна автономия. Досега няма официален отговор на това искане. Това принуди българите да започнат преговори със своите съседи и сънародници от Гагаузия за обединяване на двете административни единици (Гагаузия и Тараклия) в една република – Буджак.

Молдовските власти реагираха с неочаквана острота. На 9 януари Генералната прокуратура на Молдова започна наказателно дело срещу организаторите на референдума. Според запознати със ситуацията в бившата съветска република управляващите в Кишинев са сериозно обезпокоени от „пълзящите“ референдуми, още повече, че такива намерения се заявяват, макар и засега неофициално, от градските власти на няколко други големи района, вкл. и в Белц, вторият по големина град в страната. Със започнатото дело се дава знак на всички останали да прекратят всякаква активност срещу процеса на евроинтеграция.

Това обаче не спира вече започналите начинания. Референдумите ще се състоят вдругиден и на тях ще отидат да гласуват близо четвърт милион наши сънародници в Молдова. Излишно е да се коментира какъв ще е изходът от вота. Всички българи (и тукани, и гагаузи) ще гласуват против ЕС и за Митническия съюз, както и за независимост от Молдова в случай на нейно обединение с Румъния. Няма нищо учудващо в това – през последните години единствената преграда пред тежкия молдовски натиск срещу двата района беше Русия. Не България, а Русия! Преследвайки неотклонно своите цели в региона, бившата метрополия бавно възвърна своите позиции там. Нашата държава през този период се занимаваше с мира в Близкия изток, правата на дисидентите в Мианмар и войната в Афганистан. Все важни задачи и области, където страната ни има своето историческо присъствие от има-няма няколко месеца, или в най-добрия случай, няколко години.

Говори се, че когато български представители посещавали Тараклия, и местните българи ги питали с тревога какво ще стане, ако Румъния и Молдова се обединят, те отговаряли да не се притесняват. Така щели по-лесно да си намират работа в евросъюза… От друга страна поне ходят там, за разлика от Комрат, столицата на Гагаузия, където много рядко някой български дипломат ще се излъже да отиде (въпреки че пътят за Тараклия минава през центъра на Комрат). Там от години единственият стожер на българската идея е културният център, открит от фондация „Българска памет“.

Затова няма нищо изненадващо, че българите в Молдова гледат към Русия с надежда. Руският посланик там вече се изказа в подкрепа на референдума. България можеше да използва преговорния процес с Молдова за да издейства по-висок статут за своите сънародници в Бесарабия, да им даде гаранции, че няма да бъдат удавени от румънския национализъм, надигащ се в Кишинев. Нищо подобно не се случи. Затова ни остава само да се надяваме, че братята ни между Днестър и Прут ще се справят и без нашата държава. Тя и за нас, тукашните българи, е мащеха, та какво остава за българите в чужбина.

п. п. когато проевропейските демонстранти в Украйна бяха притиснати от управляващите в първите дни на протестите в Киев, свободните и демократични медии по света и у нас непрекъснато предаваха, дори на живо, какво се случва. Когато абсолютно същите действия започват срещу антиевропейски настроени граждани, същите тези медии мълчат. Свободно и демократично мълчат.