Няма как по друг начин да опиша това, което стана на 5 юли 2012 г. Тогава общинските съветници във Варна отказаха да преименуват местностите на територията на общината, носещи турски наименования, без каквито и да е мотиви. Дори бившият председател на ДПС в града Янко Станев смънка нещо неразбрано за това, че нямало социално-икономически условия смяната да се случи, и толкоз. Другите варненски общинари и за толкова не намериха смелост, но все пак успяха с треперещи ръчички да изработят мнозинство срещу идеята. Резултатът от гласуването е показателен – 11 за, 9 против, 18 въздържали се, 13 отсъстващи. Разборът на гласуването показва, че „против“ са гласували ДПС и сателитите на турската партия от местната политическа фауна, „въздържали“ са основно ГЕРБ и други локално известни мижитурки, а представителите на БСП геройски избягаха от залата, оставяйки един единствен свой съветник да наблюдава и от кумова срама да подкрепи останалите 10, гласували „за“.
Ех, мъка. Неизказана тежка и сочна мъжка мъка се виждаше в очите на всички съветници, принудени било от трудна партийна повеля, било от обикновен мискинлък да гласуват против смяната на имената. Разбираемо е – те всички са българи, да, те са и патриоти даже, така е, ама далаверата си е далавера, а петте лева – пет лева. Щом Бойко е казал да не се пипат имената, пък на него Ердоган му е казал, щом кмета Киро е казал „сус бакалъм“, пък на него турският посланик му е казал, кои сме ние да се борим с тях? Ми ако ни изгони от съвета? Що ще чиним ний зимъска, а? Така разсъждаваха варненските чорбаджиии-гербаджии с лоясали мозъци, докато тежко обуваха шалварите и нахлузваха фесовете. Образно де, те фесовете отдавна са ги сложили. Най-смелите от другите нещастници избягаха от залата, за да могат после, подсмърчайки, да разказват как тежка болест ги е на налегнала точно в тоз миг злощастен. Язък че повечето от тях, комунисти по партийна принадлежност, душа и порода, са от партията, в която уж хората не бяха хора, а желязо. С достойното си изсулване от залата те доказаха, че все още не са хора. А помияри. Всички те – ГЕРБ, ДПС, БСП и други по-дребни отрепки показаха нагледно защо България се е запътила към своята пропаст. На 5 юли 2012 г. всички те дружно си направиха политически сюнет в името на бъдещото кротко и необезпокоявано папкане край общинската баница. Оттук насетне каквото и да се случи, едва ли нещо ще ги заболи. То боли само първият път, после почва да ти харесва.
5 коментара на “Сюнетът на един съвет”
Г-н Костадинов,благодаря на господ,че в тази продажна държава има и мъже,като Вас.Не случайно Кубрат е набивал в главите ни ,че силата е в обединението,но ние разбираме само от сопа…за съжаление.
Г-н Костадинов, позволете ми само да допълня, че не става дума за „преименуване“ на местностите около Варна, а за ВРЪЩАНЕ на български имена, които впоследствие са преименувани с турски. Разликата е съществена и ако знаеха това повечето от варненци, мисля, че щяха да защитят българщината (много ми се иска да е така!)
Права сте, не става дума за преименуване, а за възстановяване, но така или иначе първото придоби гражданственост. А подкрепата на варненци не зависи от това, тя е налице. Лошото е, че няма подкрепа сред общинските съветници, избрани от същите тези варненци уж да ги представляват.
Коце, защо да се сменят имената на местностите, ние пак сме под „османско присъствие“!? Българите сме мазохисти….поздравления за статията и амин.
Цялата тази българофобска сган трябва да бъде изрината на бунището на историята. За голямо съжаление точно тези, с които те се гаврят и които ограбват, едва ли не с две ръце гласуват за мръсниците по изборите, защото „нямало за кой друг“. Народът ни е изпаднал в жестоко бездушие и атеизъм и ако не се отърси от тези пороци, ще остане без бъдеще.