Технология на злото

Как се настройват българите срещу българщината? Как се отнема надеждата на българския народ, че нещо в държавата му може да се промени към по-добро? Няма как да не използвам името на едно от най-антибългарските творения през последните години, а именно филмът на Татяна Ваксберг, за да опиша детайлно това, което се случи след връщането на българските имена на местностите във Варна. Да, българските имена бяха възстановени, но след намеса на областният управител, ДПС и турските дипломатически служби, решението на варненските общински съветници беше дезавуирано. Преди да се стигне до този момент обаче се проведе сериозна и добре организирана кампания за охулването и осмиването на взетото решение. Нека видим какво се случи.

Решението на варненския общински съвет беше взето на 13 декември, петък, около 17.40 ч. В края на работния ден, в присъствието само на един журналист, то минава почти незабелязано. На следващия ден има само една публикация по темата, на други места тук-там се прокрадва с два реда в телеграфен стил, че имената на някои местности са сменени. В понеделник обаче излиза материал във в. „Труд“, който накратко описва решението. И кампанията започва. През тази седмица двама известни журналисти, Иван Бедров и Татяна Ваксберг, излизат с изключително осмиващи и критични статии, където всячески защитават „изконните турски имена“. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – това е началото, от тук насетне непрекъснато ще се говори за тези имена като изконни, удобно пропускайки факта, че те са наложени по административен път през 1833 г. от тогавашните турски власти. Създава се впечатлението, че българите са късни пришълци във Варна, и те никога не са дали български имена на местностите около града. Нищо, че името на града е българско от 1300 години…

Дни по-късно, на 20 декември, екип на Битиви начело с Рада Домусчиева, пристига във Варна. Въпросите, които задават, са остро нападетелни – „Защо причинявате хаос в кадастъра“, „Няма ли да се объркат хората“, „Ще пострада ли туристическия бранш“, „Как ще се казва Аладжа манастир“ и т. н. От търпеливите отговори, че няма да има хаос, защото промяната ще се случи в рамките на 3 дни (справка – община Бургас, където само преди 3 години са сменени не 215 имена, а 600), че хората няма да се объркат, защото просто не знаят, че тези местности съществуват, че бранша няма да пострада, защото няма сменени имена на курорти (визираният Кабакум е просто име на свлачищна местност над плажа на „Журналист“), че Аладжа манастир няма да си сменя името, защото не е местност, в репортажа не е оставено почти нищо. Странно, но в следващите дни той не излиза по телевизията, докато на 31 декември, навръх Нова година, когато половината българи са пред телевизионните екрани (и може да се види от най-голям брой хора) репортажът е излъчен с апокалиптичният предговор – „Задава се хаос в имотния регистър във Варна“. В него се говори за това как ще се сменят хиляди документи, хората ще плащат такси, ще настане хаос, а на всичкото отгоре се присмива и на новото име на свлачището Кабакум – Големия пясък (макар че всъщност новото име е Хоризонт). ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – от тук насетне непрекъснато ще се говори за огромните пари, които хората трябва да платят за подмяна на нотариалните си актове. Странно, но нито в този, нито в който и да е от следващите журналистически материали няма да видите мнение на служители от кадастъра, общинската служба по земеделие и гори или нотариуси, които да обяснят, че всичко казано е абсолютна лъжа. Също така никой журналист няма да се обърне към община Бургас, където този процес е минал вече, и да пита дали там се е плащало.

Междувременно областният управител на Варна, Иван Великов, връща решението за възстановяването на българските имена в последния възможен момент – на 27 декември. Репортажът на Битиви, излъчен в най-гледаното време през цялата година, идва само 4 дни по-късно, и удобно подгрява настроения в полза на отмяната. Освен това се активизират неимоверно и коментаторите във форумите под новините. Започва брутално оплюване на идеята, осмиване на всички български имена, правят се всякакви гнусни обиди на българския език. Стига се дотам, че някои автори дори наричат турския език поетичен, а българския просташки, и заради това било по-добре имената да останели на турски. Проверка в някои от най-коментираните сайтове показва, че авторите са основно от 3 ай пи адреса. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – на този етап започва и непрекъснатото внушение, че се сменя името на Аладжа манастир с Шарен манастир. Никой от журналистите не пише, че името му не е сменено, защото не е местност.

На 3 декември в областната администрация е организиран протест. Вечерта, след отразяването на новината, Нивелина Няголова съобщава в ефира на „Нова ТВ“, че тепърва ще предстои смяната на всички нотариални актове, за което ще се плащат много пари. Областният управител пък още по-нагло и арогантно лъже, заявявайки по Битиви, че ще се сменят не само нотариални актове, но и лични карти, шофьорски книжки и дори международни паспорти. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – никой не пита Великов как ще стане това, при условие че в тези местности не живее никой. Също така никой не припомня, че в България за последните 24 години бяха сменени хиляди имена на градове, села, квартали и улици, без това се отрази по какъвто и да е начин. Лъжата обаче се тиражира удобно отново и отново, всеки път. Оказва се, че ако се смени името на град, проблем няма, но ако се смени името на свлачище, настъпва апокалипсис.

В крайна сметка при прегласуването решението, както вече беше отбелязано, е дезавуирано. От БСП обясняват мотивите си да гласуват против с факта, че имало непристоен натиск срещу областният управител от страна на протестиращите. С други думи, ако приемем БСП за съд, то той осъди жертвата заради това, че е оказала съпротива на престъпника… Други коментари няма, целта е постигната. Българите, които с надежда решиха, че все пак в родината им може да се случват и хубави неща, бяха попарени за пореден път. Този път няма водещи новини във вечерните новинарски емисии, темата е отбелязана кратко, но в почти присмехулен стил – „Възродителният процес във Варна пропадна“. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – във финалната фаза това решение вече се нарича Възродителен процес, но му се придава и леко комичен оттенък. Идеята е едновременно да се дамгоса и осмее всеки подобен акт и всеки друг, който дръзне да направи нещо подобно за в бъдеще.

След всичко написано мога да добавя само едно. За да се случи всичко това в този порядък може да има само две причини – или всички журналисти да са безобразно тъпи и антибългарски настроени едновременно, или техните редактори майсторски да извайват от репортажите им това, което гледахме последните дни.  За разлика от много хора, аз имам добро мнение за българските журналисти и знам в каква обстановка работят, така че едва ли е първото. Остава второто. Е, ако е то, тогава какво да мислим за бъдещето на страната? Ако тази добре организирана кампания се случи само за едно решение, какво ли се случва (и се е случвало) за далеч по-сериозните неща? Никога досега не съм смятал, че има заговор срещу България, но след 13 януари вече не съм толкова убеден в това.

п. п. ако си задавате въпроса защо в Бургас не се случи нищо от горе описаното, а във Варна се води истинска война (която ние българите загубихме, със съдействието на самите българи), отговорът е много прост. В Бургас се сменяха гръцки имена, а във Варна – турски. България не се управлява от гръцка, а от турска партия, следователно…