Вчера бях жури на ученически спектакъл. Учениците от 6 А клас на училище „Петко Славейков“ в Добрич бяха решили да направят представление по случай Денят на народните будители, което бяха нарекли „Като две капки вода“. Всеки един от тях беше влязъл в ролята на известен български будител, възрожденец или революционер, като учителите се бяха постарали да издокарат учениците не само с дрехи от епохата, но дори ги бяха и гримирали, за да наподобяват и визуално на своите герои. Представлението беше блестящо, учениците и техните учители се бяха постарали много, родителите в залата бяха изключително доволни. Всичко беше прекрасно, децата представиха героите си въодушевено и патриотично, но най-хубаво от всичко не беше това, а мотивът, с който учителите бяха решили да го направят.
Когато ми се обадиха да се включа в журито, ми казаха, че идеята им е да накарат децата да направят собствен празник, който да бъде по-хубав от все по-мощно налаганият през последните години у нас т. нар. Хелоуин. Учителите ми разказаха как въпреки всички опити да обяснят на своите възпитаници безсмислието на новия „празник“, все повече от тях се увличали в неговото отбелязване. Отделно от това, че цялата суматоха около тиквите и скелетите отвличала децата от Деня на народните будители. Вместо да се тюхкат от увлеченията им обаче, те решили да ги накарат сами да се преборят с чуждопоклонничеството, като хем им дали възможността да проявят своите артистични и театрални заложби, хем по този начин децата сами започнали да възпитават патриотичния дух в себе си.
Като завършек накрая всички деца изпяха заедно „Хубава си моя горо“. Цялата зала, изпълнена с родители, баби и дядовци, започна да пее заедно с тях. Да си призная, това беше най-вдъхновяващото нещо, което ми се е случвало през последните години.
Всичко това изключително добре показва как трябва да се противодейства на модните чужди влияния, уронващи и обезличаващи самосъзнанието на българските деца. Покрай цялата шумотевица около Хелоуин и „гръмовните“ спорове във фейсбук за и против него не трябва да се забравя едно много просто нещо. Ако нещо не ни харесва, трябва да направим така, че да измислим нещо по-хубаво от него. Нещо, което да накара децата ни със същата страст, с която търчат по моловете да се гримират като привидения, да правят същото като се уподобяват на националните ни герои. Денят на народните будители е точно на следващия ден след американската измишльотина и добричките учители добре са разбрали как с помощта на българските възрожденци да се преборят с чуждопоклонническата мания сред децата ни.
Макар че няма да ни е лесно. Само с ентусиазъм и дарителската воля на няколко родителя, без които тържеството в училището не би било възможно, няма да стане. Не застане ли Министерството на образованието зад тази и други подобни инициативи, не срещне ли подкрепа от страна на местните власти, ще си останем до тук. Ще знаем какво да направим, за да съхраним българското в децата си, но няма да го направим. И резултатът ще бъде повече от ясен.
3 коментара на “Урок по родолюбие”
Хелоуин трябва да стане официален празник на МВР, ГДИН, ГДО, ДАНС, НСО, НСПАБ съответства на интелектуалното ниво на служителите.
1 ноември е празник, създаден във връзка с ролята и значението на Българското Възраждане в историята ни. Лошото е, че има дни, които са знакови в историята ни от този период, които са резултат от упоритото дело на възрожденците ни, но не се честват като празници. Най-важен от тази пренебрегната категория е 27 февруари – денят на учредяването на Българската екзархия. Този акт формално е извършен от султан Абдул Азис 2 с помощта на някои благоразположени към българското културно-просветно дело (не и към освободителното разбира се) паши, но реално е резултат от успешното и дългогодишно лобиране пред тях на редица български интелектуалци. Без екзархията не искам да си помислям каква гърцизация, сърбизация и русификация би сполетяла българското етническо землище. Това е така, защото Гърция губи значима част от потенциалния човешки ресурс за осъществяване на мегали идеята (тя включва северна граница поне до Стара планина), Сърбия губи значима част от потенциалния човешки ресурс за осъществяване на начертанието (то включва източна граница поне до Искър и Струма), а Русия, в комбинация с клаузите на Парижкия мир от 1856, осъзнава окончателно, че единствената й възможна сухопътна връзка с Проливите вече е Северна Анадола, а не Източните Балкани, поради което при следващата руско-турска война се разширява с Карс и Батуми в следствие действията на Кавказкия фронт, а в следствие тези на Балканския освобождава България с цел да има занапред малък, но стратегически важен съюзник за постигане на главната си външно-политическа цел, заложена още по времето на Екатерина Велика.
Та колкото повече знакови за Възраждането ни дни като 27 февруари се честват като официални празници и се въведат сега като такива, толкова повече ще се отклони вниманието от натрапвани ни такива като Хелоуин.
Наистина прекрасна идея, на учителите от Добрич. Така децата не само ще четат и слушат за възрожденците и будителите ни, но и истински ще усетят българското в сърцата си. А определено е нужно това, с оглед на масовото натрапване на криворазбраната толерантност/ изродила се в овчедушие / спрямо всякакви посегателства към българската идентичност, разврата който ги залива и др.