Фанариотите посегнаха и на Украйна

На 7 септември 2018 г. се случи събитие, което по своите мащаби заплашва да се превърне за православния свят в това, в което се превърна Великата схизма от 1054 г. за цялото християнство. С официално изявление от канцеларията на Вселенския патриарх Вартоломей беше обявено създаването на Украински православен екзархат, подчинен на Вселенската патриаршия, начело на който застават един американски гражданин, митрополит Даниил Памфилски, и един канадски гражданин, епископ Иларион Едмънтънски.

Кое е тук скандалното? Според Второто правило на Втория Вселенски Събор от 381 г. епископите не бива да преминават пределите на своята си област. Това е основата, върху която впоследствие се изгражда църковната структура и администрация. То в пълна степен важи най-вече за православните църкви, които са изградени на национална основа и чиито граници обикновено (макар и да има изключения) съвпадат с границите на държавите, в които са разположени. На територията на Украйна обаче има две православни църкви – Украинската православна църква начело с митрополит Онуфрий, която е автономна част от Руската православна църква, и Украинската патриаршия начело с патриарх Филарет, създадена през 1992 г., която е непризната от другите православни църкви.

Въпреки, че двете църкви не са приятелски настроени една към друга, в началото това не създава особено напрежение между вярващите православни украинци. Около 30% от тях се причисляват към украинската патриаршия, около 40% се определят за последователи на руската патриаршия, а останалите 30% не дават отговор към коя от двете църкви се присъединяват. След началото на т. нар. Майдан през 2013 г. новите украински управляващи започнаха вълна от репресии срещу представителите на Московската патриаршия в страната, в това число отнемане на храмове и манастири, както и прогонване на свещеници и монаси от Украйна. Тези действия водят до сериозно задълбочаване на разкола и до изостряне на отношенията между църквите.

Интересното е, че намесата на Вселенската патриаршия в Украйна се случва точно една седмица след срещата между Вартоломей и руския патриарх Кирил, на която и двете страни изказаха своите общи намерения за търсене на изход от украинския църковен разкол. Всичко това води до извода за чужда намеса в църковната разпра, особено с оглед на националната принадлежност на двамата „управници“ (Даниил дори е служил 2 години в американската армия) на новосъздадения Украински екзархат. Прави впечатление и друго – в специално писмо на вселенския патриарх до президента на Украйна Порошенко се изисква от държавните власти на страната да съдействат на първия екзарх за всички негови действия при устройването на единна и канонична църква на Украйна. В завършек, за да е плесницата в лицето на Русия още по-силна, от Вселенската патриаршия се разпореждат в украинските храмове вече да не се споменава името на Кирил, а на Вартоломей.

Както може да се очаква, руската патриаршия реагира мигновено. В изявление на председателя на Синодалната служба за връзки с обществеността и медиите Владимир Легойда се казва следното: „Назначаването на епископи – представители на Вселенския патриарх в Украйна – без съгласието на Московския и на цяла Русия патриарх и без съгласието на Негово Блаженство Киевския и на цяла Украйна митрополит – не е нищо друго, а безпрецедентно нахлуване в каноничната територия на Московската патриаршия. Такива действия не могат да останат без отговор.“

Какъв ще е отговора е трудно да се каже. Вселенската патриаршия отдавна се е превърнала в екзотична туристическа атракция за туристите в Цариград, някогашния Константинопол и днешен Истанбул. Начело стои турски гражданин, офицер от турското разузнаване МИТ и (както се твърди) активен сътрудник в предходните години на ЦРУ. Трудно би могло да се нанесе удар по нещо, което и към настоящия момент съществува до голяма степен формално. Безспорните факти обаче са два:

1. Акцията на Вартоломей не е солова и е изцяло в съзвучие с американските интереси в Украйна за задълбочаване и по-нататъшно затвърждаване на разделението между Русия и Украйна и между руснаците и украинците.
2. Решението създава прецедент в отношенията между православните църкви, който открива терен за несекващи дрязги и раздор. Кое би спряло Вартоломей например да създаде, пък макар и формално, Македонски екзархат, и да обяви Македония за своя църковна провинция?

Нека да припомним нещо друго. Когато Македонската православна църква поиска от българската да бъде призната като дъщерна, нашите синодални старци дадоха половинчат и уклончив отговор, от който прозираше големия страх да не би случайно да бъдат наказани за своето решение от Вартоломей и близката до него Сръбска православна църква. Оказа се, че вселенския патриарх направи нещо, което е в пъти по-опасно за православието от съвсем каноничното и нормално решение, което можеше да вземе българския синод. Да забелязвате да се е притеснил, че може да бъде обявен за схизматик, или че ще си навлече гнева на най-голямата православна църква в света, руската?

Защо обаче в крайна сметка случващото се в Украйна е свързано и с нас? Защото от 7 септември първият по чест (но не и по ранг, тъй като всички патриарси са равни), сред православните предстоятели даде пример за това как може да се нарушават църковните правила. А нашият синод се побоя не да наруши правилата, а да ги спази, имайки възможност по този начин да приобщи Македонската църква постепенно и обратно в лоното на църквата майка – Българската патриаршия. Църковният раздор между УПЦ-МП и УПЦ-КП вече излезе извън границите на Украйна, неочаквано давайки втори шанс на българските владици да поправят грешката си от миналата година, когато не дадоха категоричен отговор на писмото на македонския синод. Дали ще го направят, зависи от тях, но едно е сигурно – вече нямат оправдание че биха били извършили неканонични действия с подобна стъпка.