„…ке прати владици гърци,
лицем светци, сърце вълци…“
От два дни на посещение в България е т. нар. Вселенски патриарх Вартоломей І. Символът на великогръцката идея е за трети път в България в рамките на последните две години. Интересно е, че всяко следващо негово посещение е все по-мащабно отразявано от медиите у нас, а все повече от новопросиялите ни богаташи търсят начини да се свържат с него.
Първи прокара пътеката…
…“архонт“ Слави Бинев, заслужил архонтската си „титла“ с неназована сума, дарена на фанариотската патриаршия. Пътеката беше разширена от Божидар Димитров, който особено след като стана министър два пъти ходи в Цариград на аудиенция при Вартоломей. Уж за мощи на светци. Тези дни гръцкото светейшество е у нас по покана на световласките предприемачи Йордан и Динко Диневи, които построиха нов храм в своя град – „Св. Влас“. Патриката дойде, видя храма, за който дари част от (уж) мощите на светеца, награди и двамата братя с ордени на Вселенската патриаршия и се отдаде на разходки из родината.
Както пише днес „24 часа“,
…Вартоломей например установил, че в Созопол почти всички говорят гръцки. Вече ми стана ясно на какъв език са си говорили с Божидар Димитров, но по-важното е друго. Кога ще станем свидетели на следната случка – патриарх Максим отива на посещение в Солун (или Лерин, Ксанти, Костур, Воден, все хубави български градове в Гърция), освещава храм, вдигнат от местни бизнесмени, награждава ги с орден на Българската патриаршия, те го водят с яхта по Беломорието и накрая той констатира, че почти всички солунчани говорят български. А, да не забравя – и през цялото време по петите го следват гръцки журналисти, които се чудят защо владиката на Солун не целува ръка на Максим?!? Да го посрещат гръцкия министър-председател и министъра за гърците зад граница, кметове и владици?!? Представяте ли си го? Аз не, поне докато има гръцка държава.
През последните години…
…гъркоманията у нас отново набира сила, но за нея не се говори. Защо никой не се сети да пита фанариотския старейшина за българската църковна община в Цариград, която той активно се опитва да задуши вече пета година? Защо министър Димитров не се почуди на станалото вече традиционно отсъствие на цариградските българи от службите в църквата „Св. Стефан“, която само на табелката отвън е българска, а иначе е най-обикновена гръцка енорийска църква (вече)? Както впрочем и ремонтираните от България църкви в Одрин.
Защо никой не се сети да пита Вартоломей защо загуби делото от уволнения от него български свещеник Константин Костов, в резултат на което турският върховен съд определи наименованието „Вселенска“ на патриаршията в Цариград за незаконно? Вместо това най-добрия приятел на гърците в България – Божидар Димитров, излезе с програмна статия в навечерието на височайшата визита. В нея той обясни как Вселенската патриаршия е едва ли не най-добрият исторически приятел на България и българите…
Тази патриаршия…
…никога не е била Вселенска, особено пък през последните 500 години. Ако беше, все щеше представител на някой друг православен народ да бъде издигнат на патриаршеския престол, но освен гърци, други не е имало.
Тази патриаршия винаги е действала срещу българския народ, особено през последните 200 години. Тази патриаршия никога не е преставала да води такава политика. Води я и сега, за което най-вече могат да разкажат днешните цариградски българи.
Онзи ден чета на първа страница на вестниците ни заглавието „Патриарха пристигна“. Кой патриарх? На кого? Моят патриарх е Максим, но май нямаха него предвид. Него даже не го споменаваха през тези дни…
6 коментара на “Чий е този патриарх?”
Няма страшно нашите „духовници“ да се сгъстят прекалено с гръцката църква – те така са се нагъзили към руската патриаршия, че в храносмилателния им тракт става течение…
Всъщност има страшно, за съжаление. Нашите духовници не са завършвали в Москва, а в Солун и Атина, и ги тресе огромна по мащабите си гъркомания. Гъркопоклонничеството е сред най-сериозните проблеми на нашата църква, в разговор със свещеници и монаси съм попадал на откровения от рода на „Защо ни трябваше да имаме независима църква“, „Само внесохме разкол сред православните на Балканите“ и т. н. Коментара е излишен.
Повдигнатият проблем не е просто политически. Той е дълбоко духовен и сочи един от най-големите грехове в Православието – че то реално отдавна е престанало да бъде вселенско, отдавна е загубило своята католичност и е отпаднало от основната си задача – да установява Божието Царство в човешките души. Вместо това то „блудства със земните царе“, ако мога да заема този израз от св. Йоан Богослов. Част от резултатите от това блудство са показани накратко, доколкото позволява това блоговото пространство и в статията.
В този смисъл обвинението на римокатолиците към нас, че сме схизматици не е чак толкова безпочвено.
Az mislia che nashite veliki vladeteli ot ranoto strednovekovie sa napravili nepopravima greshka che se otdrapnaha ot Katolicheskata Cherkva i sa se prisaedinili kam dogmata na Istochnoto Pravoslavie. Ako nashite vladeteli biha se pridarzali kam Katolitsizma, niamashe da zagubim poveche ot polovinata teritoria na tsarstvoto zaedno sas kompakni masi bulgarsko naselenie. Nashite izostanali sasedi sas Istocno-pravoslavna religia lesno mozaha da pogarchat i posarbiat okupiranoto bulgarsko pravoslavno naselenie, izpolzvaiki pravoslavieto kato instrument na obezbulgariavane, ako nie imahme Katolicheskata viara tova pogarchvane i posarbvane nikoga niamase da stane. Samo za edin period to 150 godini poveche ot polovinata bulgarsko naselenie, chrez Gratskata i srabskata Pravoslana Cherkva, biaha obezbalgareni. Pokazatelen primer sa Bulgarskite Katolitsi koito slad Chiprovskoto vastanie sa emigrirali vav predelite na dneshna Rumania , i koito do den dneshen na sa si zagubili Bulgarskoto samosaznanie, imaiki predvid che rumanite ne sa nikak po malki natsionalisti ot sarbite i gartsite. Vishte gi nashite nisko-obrazovani, alchni, mrasni popove, sas vizantiisko-fanariotsko, kiliino vaspitanie, sravneno sas visoko orazovanite sveshtenitsi na Katolitsizma. Kato primer she posocha malkite darzavitsi, Harvatia i Slovenia, vapreki che biaha zakleshteni vav smartnata pregradka na Sarbia, i na tova sas mnogo blizak ezik sas sarbite, te ne si zagubiha narodnosta, za razlika na nashite sanarodnitsi ot Makedonia pod Sarbia i Gartsia, koito chrez Istochno-Pravoslavnata Fanaritska doktrina na „MEGALI IDEIA“ i MAKEDONIZAMA“ na Garashanin, za mnogo kratko vreme sa bili obezbalgareni, razbira se i sas pomoshta na oshte edin „velik“ pravoslaven „osvoboditel,“ Russia.
Tova kasogldstvo na nashite srednovekovni vladeteli, nepredvidili kakva napast shte ni donese tova vizantiisko-fanariotsko istochno poavoslavie, na nashiat mnogoistradal narod, kato go e platilo sas zagubata na mnogo teritorialni izkonni bulgarski zemi i sas mnogo stradania i krav.
Православието особено руското е най-правилното християнство – има стилни църкви, стилни униформи на свещениците. При католиците нещата са далеч по-зле, а протестантите са пълна пародия.
Още в Османската Империя българите са получавали реално съдействие от арменския цариградски патриарх, но не и от вселенския.