Ще има ли автономия за българите в Украйна?

img_top-55667Тези дни на официално посещение в Украйна беше американският вицепрезидент Джо Байдън. В рамките на неговото посещение беше организирана международна конференция в Киев, посветена на проблемите на регионалното развитие на Украйна. Украински и европейски експерти, политолози и депутати разглеждаха перспективите пред бъдещото конституционно устройство на бившата съветска република с оглед инициативата на президента Петро Порошенко за създаване на Кримско-татарска национално-териториална автономия.

Всички участници единодушно подкрепиха идеята на украинския президент. Разбира се, в настоящия момент тя не носи реални изменения в реалното държавно устройство, защото Крим, предвиден да бъде ядро на тази автономия, е вече част от Русия. Но създаването на такава национално-териториална автономия (НТА) няма как да се случи само и единствено за татарите. Ето тук американският вицепрезидент направи ключово изявление – Байдън подкрепи Порошенко, като заговори за „регионализация“ на Украйна. Внимателно използваният израз пряко кореспондира с терминологията, използвана по време на преговорите в Минск между украинците и руските бунтовници от Донецк и Луганск. Тогава киевските власти всячески избягваха дори споменаването на думи като автономия и федерализация, за разлика от техните опоненти, настояващи да получат именно такива придобивки в преговорния процес.

С посещението на Байдън обаче духът от бутилката беше изпуснат. Всеки може да тълкува думите на американеца както си иска, но е факт, че дори и в средите на официалните поддръжници на киевския режим започна да се говори за предоставяне на повече права на регионите, населени с малцинства. Започнаха да се появяват и най-различни карти, показващи бъдещите области на НТА в Украйна.

Кое е важното за нас, българите? Погледнете картата в началото на статията и ще разберете. Докато страната ни се занимава с водевилния скандал в управляващата коалиция и докато домораслите ни политици коментират пародийната съдебна реформа, в една толкова важна за нас и почти съседна нам държава вървят процеси, за които няма да срещнете и дума по медиите. Нито ред, нито вопъл, нито стон. Разбираемо е – това въобще не е евроатлантическо. За българите в Украйна трябва да мълчим и да не ги споменаваме, все едно не съществуват. Защото, както е известно, те си позволяват да критикуват управляващата в Киев клика, а това за праволинейната проамериканска администрация в София е непростим грях. Така че, забравяме за българите в Бесарабия.

Интересно е каква би била официалната реакция на София, ако все пак при един процес на деволюция в Украйна и прехвърляне на повече правомощия от Киев към регионите случайно възникне българска автономия, като посочената на картата?  С оглед на утвърдената практика дали няма да станем свидетели на софийски делегации в Киев, които да увещават украинските власти да не се поддават на претенциите на бесарабските българи? Може и да звучи абсурдно, но само преди година български политици отрекоха българския произход на сънародниците ни в Украйна, само защото симпатизирали на Русия. Така че всичко е възможно.

Добре поне, че на нашите съотечественици в Бесарабия въобще не им пука какво мислят или правят за тях софийските политици. Те отдавна се оправят сами, и ако въобще нещо подобно се случи, то наистина ще бъде не заради, а въпреки усилията на „българската“ държава.

Сподели поста:

Свързани статии

2 коментара на “Ще има ли автономия за българите в Украйна?”

  1. Хубаво е правителството да подкрепя българите в Украйна, но не и проруските сили – нямат нито един лидер професионалист майстор на чашката с отлична алкохолна подготовка от ранга на Порошенко, Луценко, Яценюк, Юшченко и т.н. Украйна се нуждае от достоен лидер ученик и последовател на великия Елцин като посочените по-горе. Русия също се нуждае от подобен лидер на мястото на нямащия необходимата алкохолна подготовка Путин.

  2. Докато страната ни се занимава с водевилния скандал в управляващата коалиция и докато домораслите ни политици коментират пародийната съдебна реформа, в една толкова важна за нас и почти съседна нам държава вървят процеси, за които няма да срещнете и дума по медиите. Нито ред, нито вопъл, нито стон.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *