Това би било едно чудесно начало на научнофантастичен роман, но всъщност е подзаглавие на публикация във в. „Труд“ от 1 август 2011 г. Поради ред причини финансите на най-мощната държава в света се оказаха в същото състояние, в което бяха и нашите непосредствено след 10 ноември 1989 г. Единственото решение на тази криза е да изтеглят нови заеми, с които да финансират държавата си, но за това имат законодателен проблем – външният дълг на САЩ не може да надвишава 65% от брутният вътрешен продукт на страната, което значи, че не може да надвишава 14,3 трилиона долара. Тъй като двете партии в страната, републиканската и демократическата, са се скарали за това как да се харчат от тук насетне парите от данъци и заеми, поправката в американското законодателство, която да позволи да се вдигне тавана на дълга, продължава да не се случва.
Няма много време до полунощ на 2 август, когато САЩ ще изпаднат в състояние на неплатежоспособност или фалит. Затова ще си позволя няколко съвета, които ние, като държава преживяла подобни ситуации в най-новата си история, можем съвсем сърдечно да дадем. Една голяма част от тези съвети всъщност ни ги даваха американците тогава, когато ние бяхме в тяхното положение сега, така че още по-лесно биха ги възприели. На първо място веднага трябва да се съкрати армията. 1,5 млн армия за държава без естествени врагове по границите си е малко множко. Нашата беше 150 000 през 1985 г. и имаше 3 500 танка и 120 самолета, а сега е 30 000 с 200 танка и 12 самолета. Нека да си направят сметката колко им трябват, но ако я съкратят 5 пъти като нас няма да сбъркат. Второ, да не си правят сметките да продължат да плащат вноските по заемите за сметка на плащането на заплатите на държавните служители. Вместо това да обявят мораториум върху плащанията по дълга. Е, ще им падне кредитният рейтинг и инвеститорите ще напуснат страната, ще се вдигне и безработицата, но пък пари за социални помощи ще има. Трето, да се започне приватизация, в началото масова, а после подмасова, пардон, касова. Ако нямат много държавни предприятия да продадат някой и друг държавен обект. Примерно сградата на Пентагона след съкращенията в армията няма да им трябва, както и много военни терени, полигони и сгради на стари казарми. Четвърто, да въведат доплащане в здравеопазването. Какво като хората си плащат осигуровки, щом искат да влизат в болница ще си плащат допълнително и точка. Пето, което касае само американските политици – да започнат кампания за членство в Европейския съюз, като убеждават гражданите, че хем така ще си направят цивилизационния избор (зер една голяма част от тях от там са дошли), хем ще има пари от фондовете на съюза. Нищо че не са в Европа, тя и Турция има мераци за там, без да е европейска държава, пък и германците няма да откажат да помогнат на изпадналите си роднини по цивилизация – те толкова народ хранят, че едни американци ли няма да нахранят. Шесто, въвежда се валутен борд и американците почват да работят само за да си връщат дълговете.
Спирам дотук, като ще изброя само някои от предимствата на тези мерки. Една голяма част от населението ще измре – така ще има повече за оцелелите. Друга голяма част ще емигрира – тъкмо САЩ ще си решат проблема с незаконните емигранти, а Мексико ще види хубаво ли е, като го нападнат тълпи от гладни и безработни англосаксонци. Всички неконкурентни производства ще фалират, а заводите им ще бъдат купени от стратегически инвеститори и нарязани на скрап. Селата ще се обезлюдят, земеделието ще фалира и така ще отвори място за евтините и качествени канадски и мексикански земеделски продукции. Целият преход ще бъде труден, но за сметка на това продължителен. А в края на прехода ще се окаже, че преход не е имало, защото пак трябва да се теглят нови заеми.
Приключвам сериозно, така както е сериозно и заглавието на статията. Световната свръхсила е в безпрецедента криза. Невъзможно е да се каже какво ще се случи, ако се разклати доверието в силата на САЩ, и още повече, ако изчезне силата на доверието към икономическите възможности на глобалният господар. За добро или лошо обаче съвсем скоро ще разберем. След един ден.
9 коментара на “1 ден до фалита на САЩ”
Не знам дали си даваш сметка, но има държави в Европа с размер на дълга надхвърлящ БВП-то им. Американците поне имат някакви законови спирачки по този въпрос, което осигурява добър контрол. Но както и да е, няма нищо лошо в това, че пригласяш на другаря Путин, все пак знаем много добре на кого служиш 🙂
Какъв Путин, май америкън френд? За разлика от теб аз нямам господар и комплекси пред велики сили, каквито и да са те. Щото ти имаш, особено от руснаците:) За американско мекере си доста емоционален, би трябвало да си свикнал да вършиш разни работи срещу заплащане все пак:) О, и разбира се, че знам, че има държави с огромни дългове. Но от тях не зависи световната икономика все пак, нали така? А колко контрол е осигурявала законодателната система не знам, щом бяха на 24 часа от фалит. Добре, че засега вързахте гащите, никой не би имал полза от хаос във вашата държава, Ендрю, но поне като сте напълнили гащите, си трайте:)
Tака е! По обективността, която наблюдаваме в статиите посветени на международни въпроси, определено си личи, че нямаш господар нито комплекси пред великите сили. По принцип има два вида хора, такива които споделя възгледите ти и намират в писанията ти потвърждение на собствените си убеждения и такива като мене които ги отхвърлят. Едва ли обаче има някого когото да заблудиш, че си обективен особено по отношение на „Великите сили“ както ти сам се изрази.
Обективен съм, защото гледам на отношенията с други държави единствено и само през призмата на нашите интереси. Ако нашите интереси диктуват да работим с американците, ще работим с тях, ако диктуват да работим с руснаците, ще работим с руснаците. Нищо лично, нищо емоционално.
А каво е тази статия, ако не ОГРОМНО избиване на комплекси. Или има нещо общо с Българските национални интереси? Нищо лично, нищо емоционално, да да 😀
Отдавна не бях чел нещо добро по темата за икономиката на САЩ- много истина има тук. Продължавайте в същия дух и скоро очаквам още :)))
Ендрю, я най-добре иди да гледаш „Капитан Америка“ в киното, та да се надъхаш патриотично, и както много пъти вече съм ти казвал, остави ни нас българите да се оправяме сами:) Аман от ментори, аман от ченгета, особено аман от ченгета без чувство за хумор:)))
Браво, много ми хареса статийката, както е тръгнало ще изчета целия блог, браво на блогъра 🙂
Долавям иронията в темата.Общо взето си го заслужават,ама им се размина на хАмериканците(за сега).Обаче факт е ,че това е лавина.Американската икономика върви назад от 10-12 години.Благодарение на всичките войни които си изнесоха извън граница все още оцеляват.Ама ако не остане с кой да воюват и от кой да смучат природни ресурси?Ко правим тогава?Ми нищо ще им гледаме сеира как се избиват взаимно от глад (Великите МОГЪЩИТЕ американци) дет покрай комунистите (руснаци или всъщност еврей?)ни довършиха??И между друго