Все ми се беше случвало, ама да забравя рождения ден на Възраждане не ми се беше случвало. 🙂 Може би защото се прибрах от Брюксел вчера в 2 ч. сутринта и целият ми ден беше тотално разбъркан, но така или иначе чак снощи на събранието във Варна се сетих, че е Видовден и на този ден преди 12 години в Плиска създадохме инициативния комитет за учредяването на Възраждане.
Но при нас явно всичко върви така. 🙂 Когато преди 12 години почнахме подготовката, търсех максимално удобен ден за събиране. Тъкмо бях почнал разкопките на Залдапа с моя екип от музея в Добрич и ми беше трудно да отсъствам, та затова първата ми що-годе свободна дата в графика се оказа 15 юни. Едва няколко седмици по-късно се усетихме, че всъщност на този ден е Видовден, така че не сме го избирали нарочно. Но както се казва, няма нищо случайно.
Бяхме 58 души в комитета, който си постави за цел да събере поне 500 учредители след по-малко от 2 месеца. Изглеждаше почти невъзможно – бяхме една шепа хора, сред които аз (тогава на 35 години) бях от най-възрастните и със сигурност единственият с политически опит. Повечето бяха студенти или току що завършили. Аз самият живеех във Варна и работех в Добрич, което правеше ръководенето на партия с претенции за национална сила почти невъзможна мисия. Зад нас нямаше олигарси, агенти, посолства, пари и медии. За сметка на това обаче имаше кауза, идеализъм, чест и висок боен дух. Тръгнахме без да знаем дали ще успеем, но с ясното съзнание, че ще направим всичко по силите си, пък да става каквото ще. Резултатът е налице – вече 12 години не спираме да се борим за българския национален интерес и идеал.
Благодаря на всички възрожденци за положените усилия досега! Борбата ни продължава и ще продължаваме да пишем история заедно – още по-упорито и непреклонно! Нямаме друг избор, освен да победим, така че ще победим!
Да живее България!
Последвайте моя канал в Телеграм и нашия канал във Вайбър, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации!
