На днешната дата през 1876 г. избухва Априлското въстание. Благодарение на безпримерната саможертва на няколкото хиляди въстаници милиони българи получават шанс за свободен живот, а България възкръсва от пепелищата на миналото.
В историята няма ако, но замисляли ли сте се какво би станало, ако през 1876 г. нямаше бунт и робството бе продължило? Какво би станало, ако въстанието избухнеше днес?
Първо, БРЦК щеше да бъде обявен за терористична организация от демократичния свят. После щеше да има пълна подкрепа за териториалната цялост на Османската империя. Бенковски, Стоянов, Волов, Стамболов и всички останали апостоли на въстанието щяха да бъдат обявени за руски агенти и пуснати за издирване от Интерпол. Логичната руска намеса в помощ на поробените българи щеше да бъде заклеймена като агресия, а на Русия щяха да бъдат наложени санкции. Накрая Османската империя щеше да получи многомилиардна помощ под формата на оръжие, боеприпаси и чуждестранни военни наемници. Разбира се през цялото това време щеше да се посочва как българите не искат да се освобождават и как всъщност се борят срещу руските агенти и нахлуващите руски окупаторски войски.
Колкото и да е абсурдно, някои от тези неща наистина са се случили през 1876 г. и последвалите 2 години на Руско-турската освободителна война. По време на войната в състава на турската армия се бият хиляди чужди доброволци, основно англичани, но и немци, французи и австрийци. Английският флот превозва по море армията на Сюлейман паша, за да може тя да извърши кланетата в Тракия. Бейкър паша е командир на Орханийската дивизия, Сенклер (Хидает паша) създава цяла башибозушка армия в Родопите, която изколва хиляди българи, а броят на другите европейци, станали офицери в турската армия, надхвърля 100. През цялото време на войната в английската преса върви пропагандна кампания, обясняваща как мюсюлманите са жертва на българския фанатизъм и руските зверства.
Като финал не липсват и българските предатели. Стоян Чомаков развежда делегация от чужди журналисти, съставена от турското правителство, която да се увери, че кланетата над българите са мит, и че българите всъщност сами са запалили къщите си и са се избивали помежду си, подклаждани от руските агенти. Захари Стоянов пък описва една незабравима сцена, когато след залавянето му е отведен в Тетевен, където един местен, наречен Петко, иска от заптиетата да му го предадат, за да го убие със собствените си ръце, тъй като се осмелявал да посяга на султана.
Общо взето Стоян Чомаков, одиозния Петко и всички останали знайни и незнайни предатели от онази епоха имат своите изцяло пълнокръвни аналози в днешната парламентарна група на ППДБ и част от нейните избиратели.
Предатели винаги е имало, има, и ще има. Но същото важи и за героите. В нашите вени тече кръвта както на едните, така и на другите. От нас, и само от нас, зависи чий път ще изберем да следваме. Историята може да ни осъди, може да ни презре, може да ни забрави, а може и да ни възвеличае. Бъдещето на България е в нашите ръце и то ще е такова, каквото го създадем!
Поклон пред героите на Априлското въстание! Поклон пред онези, които умряха, за да живеем ние, и да живее България!
Последвайте моя канал в Телеграм и нашия канал във Вайбър, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации!