Това ни чака…

Последната справка на Националния статистически институт от месец май 2009 г. сочи, че за последните 8 г. от географската карта на България официално са заличени 41 селища, 130 нямат нито един жител, а близо 1300 са тези с население под 100 души. Не са малко и умиращите села у нас с под 10 останали жители, ситуация, която често се обяснява със засилващата се урбанизация като цяло в модерния свят. А в България има общо 5600 населени места…

Преди две седмици бях по работа в Малко Търново. Не бях ходил там от 2001 г. Това, което се вижда там, е трудно за описване… Общината има 13 селища и държи първенството у нас по най-слабо населена територия. Статистиката от последното преброяване сочи, че 4551 души живеят в община Малко Търново, която се простира на 800 кв. м, от тях 80 процента са гори. От тях в града са живели 2946 човека. Само че днешната ситуация няма нищо общо със статистиката от преди 10 години и това е видимо и с просто око. В момента, в който се доближат първите възвишения на Странджа и движението по шосето спира. Няма коли нито към, нито от Малко Търново. Пътя става все по-разбит, и то с дупки, в някои от които е прокарала дори трева… Минаваме през Звездец, старото възрожденско Гьоктепе. Това село, някога почти градче, символ на старата българска казарма и армия от преди 1989 г., днес прилича на едно обикновено циганско гето. В старите офицерски блокчета, строени от двете страни на пътя, днес са се (само)настанили десетки цигани – броят им, според официалните данни от 2001 г., е 197 и вече надвишава броя на българите. Според местните хора обаче те са поне 2 пъти повече и не спират да прииждат нови и нови техни роднини и приятели от цяла България. Следващите 15 км до Малко Търново няма друго село, освен Бръшлян, но то е на 2 км встрани от пътя. Влизайки в града, първото нещо, което виждаме е една тумба от полуголи циганчета, които си играят край полуразрушена къща. А самият град…

В 11 ч. нищо не работи, защото няма смисъл, няма хора просто. Няма ресторант, няма магазин, няма нищо, на всички врати има големи катинари, а витрините отвътре са полупразни. Почвам да броя децата по улиците, след един час стигнах до 3 и се отказах. Всъщност, ако трябва да съм коректен, броих българските деца, а не циганчетата, които изскачаха отвсякъде. Прекосихме целия град за 15 минути пеша. Оказа се, че към началото на 2010 г. в Малко Търново са останали не повече от  900 души, от които повече от 300 цигани. Говорих с един местен строител, който ми каза, че като завърши синът му училище се мести в Бургас, тук работа нямало вече никаква. В цялата община е останало само едно училище, и то с мъка запълва по една паралелка за випуск. По груби сметки, до 5 години може да се наложи дори и последното училище да се закрие. А няма и как иначе, след като за миналата година са родени едва 18 деца (9 българчета и 9 циганчета), а от завършващите училище, като изключим циганите, практически никой не се връща в Малко Търново. Странджа не просто се обезлюдява, тя се обезбългарява, и това е страшен двустранен процес, който в съвсем скоро време, буквално за няколко години ще доведе до пълното унищожение на един от най-хубавите български, чисто български краища. Защото циганите, които остават като наследници на местното население буквално разкостват всичко, до което се доберат. Състоянието на къщите, в които са се настанили, е повече от показателно. Те не строят, а разграждат вече заварени постройки, и няма кой да ги спре – собствениците са или мъртви, или прекалено далече и без възможност да защитят имота си.

Всичко това се случва днес пред очите ни, макар и не съвсем. Масата от българското население живее в големите градове и това, което се случва извън тях е трудно достъпно и трудно разбираемо за обитателите им. Трудно достъпно, защото рядко някой си дава зор да се разходи до там, а медиите не се интересуват от проблема. И трудно разбираемо, защото дори и да узнаят за това, днешните български граждани го разглеждат като нещо нормално за глухата провинция и не виждат нищо лошо в това. България деградира ежедневно и спиралообразно, като спиралата става все по-тясна с всяка изиминала година. Случващото се в Странджа до 20 години ще се пренесе в цялата страна. Не, то вече се е пренесло, но все още не се усеща остро. Само че… Време няма, трябва да се действа. Иначе след 20 години 80% от българската държава или ще е безлюдна, или просто няма да е българска. А ние българите ще се превърнем в сувенирен и екзотичен елемент в собствената си държава.

В началото написах, че справката на НСИ е от май 2009 г. Догодина има преброяване на населението. Какво ли ще покаже то…

4 Коментара

  1. цвятко цветков's Gravatar цвятко цветков
    01.05.2010    

    Много добре написано ….и какво от това/? Не казваш каде еспасението! От друга твоя публикация става видно;че новите ни “братя“-господари подкрепят тази тенденция.

  2. kostadin's Gravatar kostadin
    04.05.2010    

    Спасението е във влизането в управлението на България на хора, които се интересуват от проблемите, знаят ги и могат да се справят с тях. Не сме първите, които се сблъскват с подобни проблеми, и при добро желание можем да ги решим. Коя пък ми е другата публикация? И кои са ни новите „братя“-господари?

  3. sisona's Gravatar sisona
    16.01.2011    

    Боли , но е така ,а спасение не се вижда (близките години 10,20,30 се направи много за облика на градчето :център ,парк,стадион ,улици )с европейски пари ,но вече няма кои да върви по тях ,нищо не се прави за работа ,работни места ,заетост няма .А ромите дават свой облик на града .

  4. kostadin's Gravatar kostadin
    18.01.2011    

    А това е Странджа – в нея дори и по турско време турци и цигани не е имало, освен малко мюсюлмани в Малко Търново. Упадъкът на този хубав български край, откъдето произхожда родът ми, е ужасен.

Вашият отговор на цвятко цветков Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив