Кой се страхува от българския народ?

На 14 юли 2010 г. бяха внесени 330 000 подписа в народното събрание за провеждането на референдум против членството на Турция в Европейския съюз. За първи път в българската история се използва законовата възможност гражданите да предизвикат допитване за бъдещето на страната. И се започна. Абсолютно скандално е повдигането на въпроса за членство на Турция в ЕС. Европа има нужда от страна като Турция в един глобален аспект – преодоляване на противопоставянето на християнските и мюсюлмански традиции. Изблиците на патриотизъм са вредни. 300 000 българи са пренебрежимо малко. България все пак е парламентарна република и независимо дали ни харесва или не, външната й политика се твори от правителството, а не от групи по интереси. Тези и още много други подобни откровения може да прочетете  тук http://www.dw-world.de/dw/article/0,,5790969,00.html и тук http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1142394-mira-radeva-vmro-se-opitva-da-izzeme-glasove-ot-atakaq, като за начало. На тези хора очевидно не им допада основния принцип на парламентарната демокрация за всеобщото право на глас. И не само. От изказванията им лъха зле прикрито презрение към българите, надменност и неприемане на чуждото мнение. С категоричността на съдия от последна инстанция те осъждат и безапелационно дамгосват противника. Кое обаче провокира това словесно насилие от страна на уважаваните журналисти и социолози? Това брутално избухване срещу крайъгълния камък на всяка една демокрация – правото на референдум. Отговорът е много прост – страхът. Страхът от правото на глас. Страхът от упражняване на основното конституционно право на суверена на България – българският народ. Втори въпрос – защо точно те и защо сега? Или трябва да са отявлени туркофили, или изпълняват поръчка. Няма лошо, едното си е лично право, другото просто бизнес, но и в двата случая, моля, не ни занимавайте с приказки за „стратегически партньорства“ и „най-модерния съюз от държави на земното кълбо“. Така или иначе миризмата от ибрика няма да изчезне.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив