От Шенген до Капитан Андреево

Шенгенското пространство

От известно време насам се говори доста за Шенген. Не за селото в Люксембург, а за Шенгенското споразумение за премахване на вътрешните граници между страните-членки и общ граничен контрол по граничните контролно-пропускателни пунктове по външните им граници. Може би от два месеца насам това е новата битка на нашето правителство на европейския фронт. Да влезем в Шенген, или иначе казано, в общото европейско пространство за придвижване на хора и стоки. От мощният медиен напън по темата лесно може да останем с убеждението, че от това зависи бъдещето на България. Влизаме в Шенген и всичко тръгва по мед и масло, не влезем ли – край. Остана само да почнат да ни убеждават, че от това зависи оставането ни в евросъюза. Почти по подобен начин се развиха и събитията около другата подобна битка – титаничният щурм на Дянкофф към еврозоната през 2009 г. Е, после се оказа, че не било за еврозоната, а за еврочакалнята ERM-2, но нали така и така не влязохме…

Но един факт някак убягва покрай цялата дандания. Улисани около трескавото очакване дали брюкселските бюрократи ще ни потупат по рамото всички забравят, че България всъщност отдавна е в Шенген. От 1 януари 2001 г. пътуваме без визи в Европа, от 1 януари 2007 г. пътуваме без международни паспорти и също от 1 януари 2007 г. падна и мтническия контрол между България и ЕС. Какво ще стане когато влезем в Шенген? Ами просто и сегашният почти формален граничен контрол между България от една страна, и Гърция и Румъния от друга, ще отпадне. С една дума – като минаваме границата никой няма да ни спира. Но не това е важното, и не заради това нашите управленци кършат пръсти напоследък.

Шенгенското споразумение има пет основни области – „Полицейско сътрудничество”, „Защита на данните”, „Визи”,  „Морски, въздушни и сухопътни граници“ и „Шенгенска информационна система”. Две от тях са проблемни – защита на данните и общата информационна система. Допускането на български оператори до общия европейски масив от данни според доста анализатори ще бъде рисково за сигурността на цялата система. Питате се защо? Помните ли Куйович? Е, и европейците го помнят. Един балкански мафиот, при това дори не от най-големите в бранша, получи български паспорт с протекцията не на кой да е, а на самият министър на вътрешните работи. Сянката на този, а и на други по-дребни скандали, е в основата на недоверието, което трайно се е настанило към България. Страната ни (не без основание) уверено води всички класации на корумпираните в Европейския съюз.

В това е проблема, а не в ръждясалите козирки на ГКПП – Капитан Андреево или в миризливите тоалетни по границите, както ни уверява днешният брой на „24 часа“. И тъй като управляващите го знаят много добре правят всичко необходимо да ни уверят, че проблема е на друго място. В свободното придвижване на хора, стоки и капитали. Санким сега някой ни спира като минем Гърция или Румъния?!? Освен това има държави членки на ЕС, които по своя воля не са в Шенген (Великобритания и Ирландия). И не са го закъсали заради това. Явно въпреки всички положени усилия все още ГЕРБ не може да спечели достатъчно доверие  в Брюксел. Някои работи на стават само с шумни полицейски акции, трябва освен арестувани да има и осъдени. Ако са министри, още по-добре. Това е, което интересува и българските, и европейските граждани – от с. Шенген до с. Капитан Андреево.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив