20 години стигат

Защо в България вече нищо не започва, а стартира? И защо като му дойде време да спре, не спира, а стопира? Защо нищо вече не се осъществява, а се реализира, нямаме съгласие, а имаме консенсус? Откога убийците станаха килъри, момичетата – гърли, а децата почнаха да викат „уау“ вместо „еха“ или „уха“? Отдавна вече нищо не е чудесно, а е супер, малчуганите не хвърлят падналите си зъбчета на покривите на къщите, а чакат феята на зъбките да им ги вземе през нощта и да им остави пари под възглавницата. На 1 ноември не честваме Деня на народните будители, а Хелоуин (каквото и, мамка му, да значи това), а на 14 февруари вместо да си честитим Трифоновден си подаряваме валентинки за св. Валентин. На Коледа не колим прасе и не слагаме свинско на масата, а „традиционна коледна пуйка“. Може и да е традиционна, ама не за нас. Тия всичките гадости (езикови и обредно-празнични) лека-полека се промъкнаха в езика и обществото ни като въшки под юрган и както е тръгнало скоро няма да оставят място за нищо друго. Помня, когато за първи път чух думата промоция. Беше в едно предаване на „Каналето“, в началото на 90-те години, и бая се чудих какво искат да кажат кукувците. Пак там чух и за килъри, гърли, билдинги, а когато раздаваха наградите на Куку академията си за „електронни медии“ направо бях изумен. Не знаех, че има медии, още по-малко пък електронни. Разбира се те далеч не бяха самотни в борбата за окирляването на българския език. Но се открояваха, така да се каже.

Това беше началото. После всичко стана като че ли естествено. Свикнахме и почнахме да приемаме всичко абсолютно безропотно. Почнаха да се променят имената – то не беше Касандра, Грациела, Мария-Грация, Франческа, Ноела и прочие родителски умотворения, ами се посегна и на окончанията. На един познат детето му се казва Константин – Асен Ивайло Георгиев. Ами сега? Как да му викам? Айде, третото име му е бащино, избора се ограничава до две имена, ама ако някой не ти обясни как да разбереш? И при жените е така. Надежда Михайлова се ожени повторно и вместо да стане Неинска стана Неински. Надежда Неински. Имаше една друга, тя пък се казва Светлана Бонин. Не Бонина (сигурно защото го мисли за селско, или господ знае), а Бонин. Добре поне че първите им имена са по-полово оцветени, че иначе няма да знаем даже за мъж или жена става дума.

Не че това, което се случва е ново. „Криворазбраната цивилизация“ е писана преди век и половина, но защо продължава да е актуална и днес? Не се цивилизовахме най-сетне, мама му стара? Тогава поне българите си пазеха традициите.  А къде са ни традициите сега? По сватбите булките масово събуват жартиери, хвърлят букети и прочие холивудски простотии. Бил съм на много сватби, на които като пуснат някое хоро (ако въобще пуснат), дансинга се опразва, излизат само жени и някой и друг възрастен сватбар. Особено по градовете хората са масово забравени. И не просто не могат да ги играят, ами дори не са ги и чували. Да не говорим за народните песни. Кой не е чувал поговорката „само циганите карат до края“? И то в случай, че въобще се знае и куплет от която и да е песен. Правя уговорка, че това не важи за чалга-творчеството.

Повече няма да добавям. Няма да пиша и за кирилицата. Достатъчно е, че пиша на кирилица. Защото много българи вече не го правят. И то в следната прогресия – колкото по-млади, толкова по-рядко я използват. От друга страна, колкото по-рядко я ползват, толкова повече грешки правят. Най-лошото е, че всичко това се приема за естествен процес. В нашето болно общество ненормалното се приема за нормално, традионното за назадничаво, извратеното за напредничаво, пошлото е модерно, а критикуването на цялата тази обществена вакханалия е в най-добрия случай проява на ретрограден консерватизъм. Само че както е добре известно всяко действие поражда равно по сила и обратно по посока противодействие. Може и да греша, но ми се струва, че дълбоко сред хората у нас са се зародили нагласи за изчистването на всичко това – тотално и безкомпромисно. Засега е трудно да се забележат, именно поради горните причини – не е престижно и се приема за проява на лош вкус да си против гореописаната деградация. Въпрос на време е обаче това да се промени, като разбира се трябва да работим това стане по-скоро. 20 години деградация ни стигат.

3 Коментара

  1. ПЕТЪР ПЕТРОВ's Gravatar ПЕТЪР ПЕТРОВ
    31.05.2011    

    АМАН,БАКТЪН,ФИНИШ,КРАЙ,СТОП,20ГОДИНИ КОМЕНТАРИ НИ СТИГАТ!

  2. kostadin's Gravatar kostadin
    31.05.2011    

    Имах един преподавател, той обичаше да казва „аман от турцизми“…

  3. ПЕТЪР ПЕТРОВ's Gravatar ПЕТЪР ПЕТРОВ
    31.05.2011    

    Учителят трябва така да говори, че да стане ясно на всички ученици.

Вашият отговор на ПЕТЪР ПЕТРОВ Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив