Писмо до Трайчо

Като всеки български министър, Трайчо Трайков реши всички проблеми на подчиненото си ведомство и започна да се учи да играе голф.

Драги Трайчо Трайков,

Обръщам се към теб със следните питания:

Отговарят ли на истината информациите за подготвяна приватизация на обособени части от енергийната система на страната. Вярно ли е, че три ключови елемента от нея са подготвени за продажба. Това са остатъчните 30-процентни дялове на държавата в електроразпределителните дружества, водноелектрически централи, както и мрежата на 110-киловолтовите далекопроводи. Подготвят ли се законови промени, с които това да стане възможно?

По изключително занижени оценки само далекопроводите се оценяват на 850 милиона лева, но с ежегодната печалба, която носят, както и с прилежащите им сервитути, сумата доста надхвърля 1 милиард лева.

Вярно ли е, че миноритарните държавни дялове в ЕРП-тата ще бъдат пуснати на борсата? Така съществува сериозна вероятност при евентуално борсово изкупуване цената на държваните миноритарни дялове да надхвърли общата стойност на мажоритарните, както се случи с продажбата на миноритарния пакет акции в БТК преди време.

Основният довод, който се изтъква за продажбата на миноритарните дялове, е:  ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН не ни дават никакви дивиденти, затова е по-добре да се отървем от миноритарните дялове. Не мога да се съглася с такава логика – вместо да се опитаме да си получим парите на практика, ние подаряваме и остатъка, който имаме.

Драги Трайчо, въпросът ми е – ако това се случи – кой всъщност определя правилата на играта – държавата или частният монополист?

Продажбата на 110-киловолтовата мрежа пък би застрашила сериозно националната сигурност. Тъй като те са активи на НЕК, с които са гарантирани държавни заеми, евентуалната им продажба може да се отрази зле на кредитния рейтинг на България.

От друга страна, с попадането на тези далекопроводи в частни ръце на практика цялата енергийна система на страната, без няколко големи производителя, на ток ще бъде доминирана от чужди компании. Такава ситуация няма в нито една държава членка на Европейския съюз.

Какво би се случило, драги ми Трайчо, ако например ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН изкупят далекопроводите? Това би довело до моментална  преоценка на активите на трите компании, последвано от рязко увеличаване на стойността им, поради което те ще поискат от държавата увеличаване на необходимите приходи за осъществяване на дейността си. Тези приходи са основната част от формулата за определяне на цената на тока. Увеличаването на тези приходи ще доведе до рязък скок в цената на тока, без на практика да се е увеличила неговата себестойност.

Това ще задълбочи абсурда, който всеки месец виждам в сметката си за ток, където често стойността на потребявания от мен ток не достига даже и 50% от сметката. Остатъкът, както е известно, се формира от т. нар. такса пренос и такса достъп.

По тези далекопроводи в момента върви износът ни за ток за Сърбия и Македония, както и достъпът ни до всеки трафопост. Попадането на тези далекопроводи в чужди частни фирми, ще изпълни класическата схема за източването на предприятия от времето на прехода, когато една фирма застава на входа и на изхода на държавното предприятие и го източва. Ще се случи така, че ако искаме да изнасяме ток в чужбина, ще трябва да плащаме на чужди фирми. Следователно, напълно възможно е енергетиката ни, която за миналата година е увеличила печалбата си с близо 270 млн лв, да стане губеща.

Що се отнася до ВЕЦ-овете, това най-чисто и постоянно производство на ток към момента е и най-евтино. Веднъж изплатена, първоначалната инвестиция за построяване на ВЕЦ води до трайни и постоянни печалби. Тъй като инвестициите са построяването на ВЕЦ-овете са отдавна изплатени, то всеки, който купи ВЕЦ, срещу минимални разноски ще си гарантира максимални и твърди печалби.

Драги Трайчо, след повече от 20 години приватизационни процеси в България останаха съвсем малко крупни държавни предприятия. Към настоящия момент петте най-големи държавни индустриални структури са: НЕК, АЕЦ «Козлодуй», ТЕЦ «Марица-изток 2», «Булгаргаз» и «Булгартабак». Прави впечатление, че първите четири от тях влизат в структурата на мегадържавното обединение Български енергиен холдинг (БЕХ). Очевиден е изводът, че енергетиката остана последното звено от промишлеността, от което държавата може да спечели пари при продажба. Не е ясно обаче до каква степен цената ще бъде пазарна. Още по-малко е ясно дали въобще е целесъобразно това да се прави.

Припомням: шестте ЕРП-та в страната бяха продадени на ЧЕЗ –за 270 млн. лв, ЕВН – 207 млн. лв. и ЕОН – 170 млн. лв. Само срещу 647 млн. лв. трите чужди компании се сдобиха с активи и дейности, многократно надхвърлящи вложените от тях суми. Това доведе до сериозно напрежение между гражданите и ЕРП-та, създаде първия крупен частен монопол в България, а парите от приватизацията, които щяха да бъдат инвестирани в българската енергетика, изчезнаха безследно в държавния бюджет.

Сигурен съм, че всичко това ти е добре известно, затова, драги ми Трайчо, вземи мерки. Иначе току виж на българите им писнало да си траят и те на свой ред ти взели мерките.

1 Коментар

  1. Попа's Gravatar Попа
    21.06.2011    

    Управляващите, както и предходните през последните 20г., не осъзнават едно нещо, което ще ги провали и тях на следващите избори – че българските гласоподаватели ги избират за да осъществяват ефективно държавно управление и да осигурят държавна намеса, а не да оставят всичко в частни ръце. Гласоподавателят не иска ТАЙНИ приватизационни договори и отслабване на финансовата мощ на държавата и слава богу, наесен ще си каже думата. Българите поумняхме малко, не сме като преди 10г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив