Изчезването ни, уви, не е невъзможно

Обявените окончателни резултати от преброяването на населението в България очертаха ясно два факта. Първо, че като цяло някои неща така и не станаха ясни, и второ, че заради първото у много хора се засили желанието упорито да казват на черното бяло. Основната причина за провеждането на преброяването винаги е била да се изясни не колко точно цветни и черно бели телевизори има в българските домакинства, а преди всичко каква е възрастовата, половата, етническата и религиозната структура на българското общество. По този начин държавата придобива подробна информация за своя основен ресурс – хората. Само че на последното преброяване 700 000 български граждани не отговориха на въпроса за етническата им принадлежност, а 1 500 000 не отговориха на въпроса за религиозната им принадлежност. Това са 10% и съответно 21% от всички анкетирани. И спекулациите се развихриха. Основната беше, че българите се увеличават процентно, а циганите и турците намаляват количествено. Сред заглавията след 25 юли, когато бяха обявени данните на НСИ, доминираше не ужасната новина, че българите от 6 600 000 през 2001 г. са паднали до 5 600 000, а че циганите намалявали от 370 000 на 325 000. Един вид, няма страшно, ние изчезваме, ама и циганите намаляват. Никой не запита колко са християните в България, макар че общо православни, католици и протестанти у нас са 4 400 000 от 7 300 000 население. С тези темпове след още 10 години, поне според статистиката, България може да се окаже втората европейска държава, след Албания, в която християните да са малцинство. Факта, че това не е за сметка на увеличение на мюсюлманите не успокоява, напротив. Просто допълнително показва, че демографската катастрофа, в която се намираме, отдавна вече е надскочила измеренията на чисто физическото изчезване и е прераснала в своеобразна духовна черна дупка, в която потъват оцелелите българи – без самосъзнание, религия и вяра. Това за съжаление не го прочетохме никъде в медиите, защото там се наблегна на други две безспорни неща – застаряването и неграмотността. И всичко друго беше заметено под килима.

В крайна сметка след всичко изговорено много хора почнаха да си задават въпроса на какво точно да вярват – на данните на статистиката или на очите си. Защото като цяло информацията от НСИ беше поднесена със следните уточнения – намаляваме, но това е нормално, селата се обезлюдяват, но това е нормално, застаряваме, но това е нормално, емигрираме, но това е нормално, умираме най-млади в цяла Европа, но и това е нормално. Навсякъде по света ставали такива работи, само дето не уточниха, че така става най-вече в някои африкански държави, а не в държави от Европейския съюз, примерно. Накрая общото заключение беше, че българите не изчезват, а ако все пак случайно изчезват, няма нищо страшно и неестествено в този процес. А сега де. Поне за мен това не е нормално. Необясним ми е стремежа на черното да се каже бяло, както ми е необяснимо и неистовото единоначалие в говореното по темата. Единствено от Центъра за демографска политика се изказаха мнения, че резултатите от преброяването потвърждават катастрофалните тенденции в демографското ни развитие през последните 20 години, но те бяха заклеймени като паникьорски и пристрастни. Само че само със заклинания и завиране на главите в пясъка проблема няма да се реши. Защото на първо място и в момента вече 50% от пенсиите се формират не от удръжките от заплатите на работещите, а от данъчни приходи. Което показва, че пенсионната система и НОИ са в състояние на фалит. И защото в България има общини, в които от десетилетия не се раждат българчета, както и такива, в които пък от години въобще не се раждат деца. И това за мен не нормално. Защото ако за някой изчезването на България и на българския народ е или естествено, или невъзможно, за мен не е. И защото вместо да работи по темата за преодоляване на негативната тенденция, нашето правителство закри Дирекцията по етнически и демографски въпроси към МС, единственото държавно звено, което се занимаваше с демографските проблеми.

Сещам се за един велик български поет, Христо Ботев, и едно от неговите стихотворения, „Елегия”. Помните ли как почваше? „Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?” За 130 години свобода би трябвало вече отдавна да сме излезли от люлката, но видимо от всичко, или ние си умираме да ни люлеят, или някой си умира да продължава да дундурка българите като малко дете.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари