Ще оставим ли Румъния да сформира малцинство у нас

Едно изказване на румънския външен министър Кристиян Дяконеску хвана българската дипломация неподготвена, впрочем, за кой ли път. В интервю за регионална румънска медия министърът заяви, че Румъния ще постави официално пред България въпросите за делимитацията на морската граница, както и за статута на румънското малцинство на юг от Дунав. В кратката суматоха, настъпила след това изявление, за пореден път пролича пълната липса на професионализъм във външното ни ведомство. Почти седмица беше нужна на Младенов, за да се ориентира как да реагира на ситуацията. В крайна сметка румънският посланик беше извикан, за да дава обяснения по въпроса за границата, от които стана ясно, че Румъния нямала териториални претенции към нас. Няма и как да бъде другояче, защото всъщност претенциите не са за територия, а за акватория. Що се отнася до въпроса за малцинството, така и не стана ясно дали въобще са го коментирали, още повече, че съветът, даден от Младенов за разговорите с румънците, беше засега да си мълчим.

Дотук нищо ново. Проблемът е, че скандалът се фокусира върху граничния спор, докато за Румъния напоследък е много по-важен въпросът за малцинството. Неслучайно на последните разговори със Сърбия за получаване на статут на кандидат-член на Европейския съюз северните ни съседи откровено заплашиха сърбите, че ако те не дадат правото на местните румънци да използват майчиния си език в администрацията, Румъния ще се възползва от правото си на вето върху по-нататъшните преговори със страната. В още по-ултимативен тон вървят разговорите с Молдова. Редовна практика на румънските политици е да говорят за източната си съседка като за своя провинция, а само преди няколко седмици президентът Траян Бъсеску обяви, че Румъния не признава границата с Молдова по р. Прут, защото била наложена със сила от СССР през 1940 г.

На фона на тази нарастваща твърдост при отстояване на своите интереси в съседните страни мълчанието на българските институции към румънските претенции буди тревожност. Още повече, че те далеч не са голословни. В България действително има наличие на отделни групи влахоезично население, което румънците през последните години правят неимоверни опити да превърнат в консолидирано румънско малцинство. На първо място сред тях са власите. Те населяват предимно селата в Северозападна България около градовете Видин, Брегово и Кула, както и някои села в Централна Северна България и Балкана (около градовете Севлиево, Плевен и Правец). Броят им прогресивно намалява във времето. Ако през 1880 г. те са общо 42 000, или около 4,5% от населението на България, то преброяването от 1992 г. отбелязва само 5 959, или 0,06% от общия брой. През 2001 г. те обаче са вече 10 566 (0,13% от населението). Техният етногенезис е повод за спор между българските и румънските етнолози. Според първите това са българи от Влашката равнина, приели влашкия език и преселили се по десния бряг на Дунав в средата на XIX век (бягайки от румънските чокои към обезлюдената след въстанията Северозападна България). Според румънските учени власите в България са коренно население, което живее по тези земи още отпреди идването на славяните през VI-VII век. Силната доброволна асимилация (благодарение на която власите непрекъснато намаляват), множеството сходни черти между влашката и българската култура, липсата на подобни паралели с румънската култура и най-вече, чувството за общност с българите, правят първата теория по-вероятна. Отношенията между българи и власи винаги са били подчинени на взаимната толерантност.

Това не може да се каже за сродните на власите цинцари (или още наричани куцовласи). Те са потомци на коренното влахоезично население в Македония, Епир и Тесалия. В миналото те населяват разпръснато отделни селища в Родопите и Пиринска Македония и са известни като силно гърчеещи се и антибългарски настроени, особено до 1912 г. След тази дата част от тях се изселва в Румъния, друга в Гърция, а останалите се асимилират почти напълно от българите. Днес от цинцарите (или армъни, както е техният етноним) са оцелели само малки групи в София, Дупница и Пещера. Въпреки, че сред тях се развива движение за обособяване от влашката общност, изключително малкият им брой ги прави неспособни за самостоятелно етническо развитие, а и хората, владеещи армънски език са предимно в пенсионна възраст.

На трето място в България освен власи статистиката отчита и присъствието на румънци – 2 491 през 1992 г. и двойно по-малко през 2001 г. – 1 088. Любопитното обаче е, че най-сериозният демографски резерв на румънското малцинство представляват т. нар. копанари. Това е влахоезично християнско население с черти както от българската, така и от циганската битова култура, населяващо Източна България. В началото на XXI век то се обособи в две съперничещи си организации – Асоциация на власите в Източна България и Асоциация на власите-рудари в България. И двете организации обаче са единни в мнението, че представляват румънското малцинство. Освен това представители на копанарската общоност сформираха и политическа партия – „Родолюбие 2000“. Почти невъзможно е да се определи колко точно са копанарите, говорещи влахо-румънски диалект у нас, но броят им със сигурност надхвърля 50 000. Произходът на тази общност е от времето на румънското робство в Южна Добруджа. След възвръщането на областта през 1940 г. към България румънските колонисти се изселват в Румъния, но не и копанарите, които са докарани от румънската власт в 20-те и 30-те години на XX век. Парадоксално е, че днес копанарите, които са демографски най-активни в Добричка и Варненска област, възвръщат влахо-румънския говор в Добруджа.

Българските власи имат собствена културно-просветна организация и собствен вестник “Timpul” („Време”) във Видин. Те се опитват да въздействат и над румъноезичните цигани, населяващи част от Добруджа и Варненско. Общият брой на цялото влахоезично население в България – власи, армъни, румънци, власи-рудари и копанари е доста сериозен и доближава 60 000 души. То обаче не е хомогенно нито в езиков, нито в културен, нито в етнически план. Отделните влашки диалекти са силно еволюирали през годините под влияние на българския език. Днес не само че отделните влахоезични групи се разбират трудно помежду си, но и самите румънци трудно могат да говорят на един език с тях. Това разбира се не пречи на Румъния да развива активна дейност в България, особено след влизането и на двете страни в ЕС през 2007 г. Противно на странно защо наложилото се схващане, че в ЕС няма малцинствени проблеми и взаимни претенции нашите северни съседи използваха падането на границите, за да правят пропаганда и да създадат свое монолитно малцинство на юг от Дунав. Резултатите са спорни. На някои места те успяха да направят сериозни пробив, като например във Варненско, където дори успяха да наложат румънския като официален малцинствен език за факултативно преподаване в училището на гр. Игнатиево, общ. Аксаково. От друга страна обаче активната пропаганда по време на преброяването в Мизия сред това население да се определи като румънско очевидно се провали. Данните от 2011 г. сочат следните резултати: 3 598 лица, определили се като власи, и 866, определили се като румънци. Като майчин език румънския са посочили 5 454 лица, а влашкия – 1 815. Копанарското население, на което румънските агитатори възлагат най-големи надежди, масово се изясни като българско.

Основно на две неща следва да обърне внимание българското правителство, ако иска да отвърне на румънските попълзновения. Първо, да не забрави да напомни на северните ни съседи, че на тяхна територия живеят повече от 500 000 българи, които далеч не се радват на същите права, на които се радват малцината „румънци“ в България. И второ, че много малко усилия са нужни, за да се приобщят окончателно към българският народ отделните влахоезични общности. С внимание, търпение и такт след само едно поколение е възможно, благодарение на доброволната асмилация, населението, което сега е обект на румънска пропаганда да се влее окончателно в състава на българската народност. Изоставим ли го обаче никой няма да ни е крив, ако след години се обособи, освен тюркоезичното и циганското, и трето голямо малцинствено ядро – румънското.

16 Коментара

  1. Dimitar Ivanov's Gravatar Dimitar Ivanov
    25.05.2012    

    gospodin Kostadinov iavno ste mnogo slabo informiran za istoriata na trakite. Kopanari vlasi niama tovae zanaiat i proizhojda ot dumata kopak koeto ozna4ava darvo ili KOPANARIN ozna4ava DARVODELES.Vlasite rudari sa 4ast ot vsi4ki vlasi na balkanite koito i da sa te sinsari,kusovlasim,mavrovlasi,i drugi.RUDARI e ostanalo kato opoznavatelna duma.Nemoje da si zaraviame glavata v piasaka ve4no tova e edin ot trite osnovnite etnosa v sazdavaneto na BALGARIA.TRAKI-VLASI,SLAVIANI,i PRABALGARI.

    • kostadin's Gravatar kostadin
      27.05.2012    

      Първо, не одобрявам коментари, които са на латиница, но за вас ще направя изключение. Явно се вълнувате от въпроса и затова ви пускам коментара, но моля, проявявайте повече уважение към езика си и пишете на него и неговата азбука, а не на неразбираема маймуница. Второ, копанар е професия, но не идва от копак (дърво), а от копанка. До преди няколко десетилетия по селата, особено в Добруджа, дървената посуда (копанки, лъжици, вилици, хавани и т. н.) заемаше достойно място в селския бит и голяма част от нея се изработваше именно от споменатите копанари. Днес обаче никой от тях не практикува този занаят.
      Що се отнася до траките – така като гледам вие слагате знак за равенство между тях и власите. Това е все едно да сложите знак за равенство между траките и българите. Да, траките са дали началото на влашкия етнос, след като една част от тях се е романизирала, но в него се е включила и много българска кръв, претопена през годините. Това обаче не води днешните румънци до тракийско или още повече, до българско самосъзнание. Факт е също, че днешните българи сме наследници и на траките, но нямаме тракийско самосъзнание, нали? Още повече, че тези траки, които са се включили в българската народност не са романизирани, а запазили езика и културата си тракийци. Така че траки не е равно на власи. Виж, това че днешните румънци произхождат от траки и българи е друга тема, която обаче никой в Румъния няма да признае.
      На последно място – ако смятате да отговорите на латиница няма да ви одобря коментара. Надявам се да се съобразите с това:)

  2. 14.02.2013    

    samozvanec istorik ste vie kostadin

  3. kostadin's Gravatar kostadin
    17.02.2013    

    По принцип не одобрявам комвентари на латиница, но за чужденци винаги правя изключение:) Оставете българската история на нас, българите, който и откъдето и да сте.

  4. trakovlach's Gravatar trakovlach
    14.07.2013    

    kopanari,rudari,cincari,vlasi,aromani,kucovlasi,karakacani,dunavski vllasi,vidinski vlasi,makedonski vlasi,gracki,srbski vlasi,karavlasi,vsicki romanci sa romanizirani trakiiski i dakski plemena.vmomonta govoriat shoden razgovoren latinski ezik i opredeleno se razbirat mnogo dobre po mezdu si.Dori i mladite go govoriat mnogo dobre no ne publicno.samo v domasni uslovia.Praznicite,obicai i tradicii sa vlaski..taka dagi nareka pod obst znamenatel.Balgari i slaviani po kasno s preselvaneto si priemat dosta ot tiach i gi prisvoiavat i se gordeiat s tiach.No zabraviat ce sa trakiiski ili vlaski.vlach znaci krastoska na rimlianin s mestno naselenie.vlasi ima v tcexia,anglia,ispania,afrika,arabia,turcia,francia,anglia vece povece ot 2000 godini i go govoriat razgovoren ulicen prost latinski…

  5. trakovlach's Gravatar trakovlach
    14.07.2013    

    No da vase uspokoienie iskam da odbeleza ce nie ne se smiatame ili opredeliame za romanci,i v nikakav slucai niamame namerenie da poddarzame niakakvi nebalgarski organizacii.Gorenapisanoto ot Kostadin ce se opredeliame za balgari e viarno i pravilno.Iziasniavam ce Zemiata ni ii teritoriite v koito ziveem v momenta se narica Balgaria i sa Balgarski.Tova ne ni preci ni nai malko,dori naprotiv.Gordeem se s tova ce zaiedno s Slaviani,i Balgari sme se borili za svobodna idobra Darzava.Koi s po malko koi s povece se spekulirva,no tova ne e ot goliamo znacenie.Vaznoto e ce sme uspeli da se zapazim kato Darzava na Balkanite,v Evropa i vaobste na karata.Niama znacenie kak se narica darzavata ni.Bilo e Trakia,Vlachia,ili Balgaria.Vaznoto e da ostane takava kakto e v Momenta.Nie neiskame republika ili niakakoto i da e ot tozi rod.Romania ne ni interesuva.Tova ce govorim podoben ezik neoznacava ce gi simpatizirame.Nasiat etnost povece obica Balgarite otkolkoto kakavto i da e drug etnost.Nali sme vece 1500 godini edno cialo.obst idei i celi.zaiedno sme postignali tova do momenta.Place ni se za polozenieto v balgaria v momenta.ciganizacia i turkozacie.zalno i pecalno.Niama da pozvolim i romanci da se namesiat za unistozavaneto na balgaria.poviarvaite mi ce vsicki vlasko(latinogovoriasti) etnosi v Balgariasa na sastoto mnenie.Gotovi sme da podpomognem s kakvoto i da e za blagoto na Balgaria i sastestvuvaneto naveki.Tova e nasata Darzava nikoga druga.Poviarvaite ce sme dori do niakakva stepen po golemi patrioti ot dosta balgari.Imame takiiska krav.ne sme predateli.imame cest o gordost.celta ni e da zapazim balgaria,no sme bezsilni kogato dosta balgai predavat balgara i nas n cisliat kam ciganiromanci,ili ce ne sastestvuvame.Ne sme se asimiliralu napalno.Gotovi sme da se opredeliame kato balgari pri prebroiavaneto kakto i go pravim 80 procenta pri vsiako prebroiavane.inace v deistvitelnost sme povece ot 100 000.No nie se pricisliavame kam balgari.Obidinenieto pravi silata Balgaria.

  6. Валентин's Gravatar Валентин
    06.10.2013    

    Ако А е равно на В, то и В е равно на А.Ако власите са българи,то и българите са власи.Просто и ясно.

    • kostadin's Gravatar kostadin
      09.10.2013    

      Нещо ти куца логиката, домнуле. Все едно да кажеш, че ако американците са англосаксонци, то и англосаксонците са американци. Не се връзва, нали?

  7. STAFFO's Gravatar STAFFO
    12.03.2014    

    Здравей те, за първи път попадам на такъв блок и много ме радва. Понеже не всеки има възможност да черпи подобна информация от някъде. Радвам се, че отваря те подобна тема и се дава възможност на компетентни лица, да осветят невежите себеподобни, липсата на информация, кой от къде и какъв е и към коя етническа група попада, ги карат да се крият повечето. Това всеки го знае, че в България има явна дискриминация и скрит расизъм, към подобни етнически групи. Именно за това съм ви благодарен, че разяснявате на хората за факти от исторически данни. Има доста хора от подобни етноси, образовани, доста начетени, интегрирани заемащи важни постове и всеки от тях вътре в себе си, са силни патриоти, готови да дадат всичко от себе си за родината си. Така, че благодарности за блогът, надявам се да се развие още повече блогът.

  8. Росен's Gravatar Росен
    05.05.2014    

    Явно доста силно е желанието на ромъноезичните цигани, да се отделят от циганския етнос ,наричайки се копанари или рудари. Смешни са опитите да се самопределят като власи , търсейки корените си при зеленооките и червенокоси траки , като се има в предвид тъмната им пигментация която издава циганският им произход , да не говорим за манталитета – просията , мързела и кючека са в кръвта им !

  9. Barbora's Gravatar Barbora
    28.05.2014    

    2008-04-24 20:09:25ne se karaite za vlast i zemiata balgarska.ne prenadlezi nito na turci,nito na balgari,nito slaviani.vsicki ste preselnici.taia zemia prinadlezi na trakite,koito biaha,pogrceni,poslavianceni,i romanizirani.
    slia se tozi prekrasen, bogat na kultura, bit i duch narod s vsiakakva zgan.edinstvenite danni i dokazatelstva koito imame za pozustanalite im naslednici sa poslednata generacia na tia romanizirani traki,sa taka narecenite(vlasi,karavlasi,kopanari,meckari,vretenari,ili kakto gi narica zahari stoianov v svoite zapiski“cancari“)ne sa cigani,kakto spekulira ministerstvoto na kulturata,i balgarskite historici.poradi bezpokoistvoto na pravitelstvoto da ne si tarsiat prava i da ne bi da iskat obestetenie.bilo bi bomba v pravitelstvoto,i nacionalnosta v balgaria.neboite se.ne iskat nisto podobno,no si zasluzavat malko uvazenie,i respekt, i istinskata istoria za minaloto na toia slaven narod koito e 
    napalno na izcezvane.a ne da badat postoianno obizdani,kato gi naricat“cigani“ zacitaite gi,zastoto tova sa parvoto naselenie na segasnata balgaria.sa romanozirani traki hristiani,izbiagali po gorite za da zapaziat semeistvata si ot voinite koito se vodeli sas vsikakvi priselci i varvari,koito iskali da im zavzemat prekrasnata zemia.mladite voiuvali i izmirali,no starci zeni i deca se krieli po gorite,i tam hvanali i opitomili meckata,i zapocnali da izrabotvat drveni nuzni predmeti-potrebni v doma i kuhniata.koieto bilo v izobilie,slizali i prodavali nabrzo v grada,i brzo se vrastali pri semejstvata si.taka ziveeli izolirani do osvobozdavaneto na balgaria ot turskoto robstvo.zapazili sa trakiiskite tradicii,pesni i tanci,i mnogo drugi interesni i cudni nesta koito bi triabvalo da go znaie vseki balgarin koito se interesuva za svoiata istinska historia.znaiat taini na zemedelieto,i boinoto iskustvo,i mnogo drugi.pointeresuvaite se.znaiat za troia,i sicilianskata cast na dnesna italia.niakoi ot tia sa cerni kato sicilianci,a niakoi kato egiptiani.smesili se s rimski voinici,i zanaiatcii.ne sa cigani.tova e sigorno.ne tarsiat vlast i pari,ne iskat partia.samo uvazenie.

  10. 26.10.2014    

    Много ви моля, ако някой ,има материали или извадки от исторически бележки за живота на армъните (планините Родопи,Рила и Пирин,или за други местa по които са живяли) в България в периода до 1912 или след тази дата,да ми ги изпрати.
    Благодаря от сърце!

    • Костадин's Gravatar Костадин
      01.11.2014    

      „Армъните в България“, София, 1998 г., ИК „Васил“. Изданието е дело на колектив от автори. Ще ви бъде полезно и интересно.

  11. 14.11.2014    

    Благодаря Ви много, но за съжаление не успях да намеря книгата за продажба, колкото и да я търсех и въпреки положените усилия.

  12. Костадин's Gravatar Костадин
    15.11.2014    

    Потърсете я сред антикварите. Аз така си я набавих. Или я потърсете в интернет. Апропо – поздравления за вашия блог, впечатляващ е!

  13. илиян петров's Gravatar илиян петров
    19.12.2014    

    Между другото БХК-то подкрепя претенциите на мамалигарите чрез публикувано в сайта им мнение на Стойко Стойков-заместник -главен редактор на македонисткият вестник „Народна Воля“,официоз на Омо Илинден -Пирин!Румъния вече си иска и Южна Добруджа-още по Чаушесково време дворецът в Балчик е използван,за да се представи тази част на България за румънска,а сега в центъра на Букурещ има компас на „Велика Румъния“,има ревизионистична партия със същото име и има великорумъношовинистични надписи в Добрич!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари