Смешен плач за Боклук тарлъ

Решението на варненския общински съвет да преименува 220 местности на територията на общината, носещи турски, персийски, арабски и гръцки наименования неочаквано предизвика интересна дискусия. Неочаквано, защото всъщност идеята не е нито нова, нито оригинална. Преименуването е процес, започнал непосредствено след освобождението на България от турско робство и продължаващ и в наши дни. В края на 2011 г. по решение на бургаския общински съвет бяха сменени близо 250 топонима в общината, носещи неразбираеми за населението имена. Дни след варненските общинари и пловдивските им колеги взеха подобно решение за един от градските си площади. За масовото преименуване на села и градове след 1989 г. въобще няма смисъл да припомняме. Изведнъж обаче се оказа, че ако някога Толбухин стана безпроблемно Добрич, Мичурин – Царево, Пелово – Искър, и дори един Михайловград без особени дискусии получи странното име Монтана, днес Боклук тарлъ, Ташлъ гечит, Кокарджа, Орта борун, Ментеше, Фатрико и още 214 подобни названия получиха сериозна подкрепа за запазването им. За съжаление, както често се случва, непознаването на фактите и говоренето на общи приказки по принцип, доведе до създаването на пълна бъркотия. Затова сега ще изясним ситуацията.

  1. Огромната част от тези топоними са абсолютно неизвестни на варненци. Те съществуват единствено на кадастралната карта и в най-добрия случай са в размер от около 100 декара. Дори служителите от общинската служба по земеделие трудно се ориентираха, когато трябваше да ни покажат къде се намира Кокар бунар, например. Затова аргументът, че щяло да се причини объркване, олеква.
  2. Една част от тези местности са селищни образувания, които рано или късно ще станат квартали на Варна, а може би дори и райони. Представяте ли си квартал „Боклук тарлъ”? Или Ментеше, което носи името си от третия по големина анадолски град в Турция? Все пак Варна наскоро подаде документи за европейска, а не за азиатска столица на културата.
  3. Няма да има никакви последици за гражданите от смяната на имената. Нито ще се сменят нотариални актове, нито лични карти. Единствено служителите от кадастъра ще бъда длъжни да нанесат новите имена на картата.
  4. Самият термин преименуване не е особено коректен, тъй като не само на територията на Варна, но и в почти цялата страна, чуждоезичните топоними са с по-стари български имена. Може би някои са забравили, но най-старото живеещо и до днес в България местно население е българското. Предполага се, че преди да дойдат турските завоеватели то е наричало местностите си по някакъв начин. Специално за Варна българските топоними са сменени с турски през 1833 г. с решение на местното деврие (общински съвет), отбелязано в санджак намето на областта. Една част от „новите” имена всъщност са старите названия.
  5. Особен интерес предизвикаха имената на Кабакум и Аладжа манастир. Странно защо, тъй като манастира не е местност и поради това не е предложен за преименуване. Що се отнася до Кабакум, който бил много известен по света и туристите щели да се бъркат, е нужно да поясним, че не се сменя името на плажа, а на свлачищната нива над него. Също така припомняме, че плажовете като такива не се отбелязват на картата на общинската земеделска служба, която сме ползвали за източник, може би заради факта че на тях трудно се оре, сее и жъне. Въпреки това ще изразя свое становище специално за Кабакум. Старото име на Златни пясъци е Узункум. Било е много популярно и известно. Помни ли го някой днес? Впрочем, за да сме съвсем точни, туристите не идват на Златни пясъци или Слънчев бряг. Те почиват на Sunny beach и Golden sands, както се рекламират нашите курорти. За разлика от тях Кабакум не е курорт, а просто плаж, който няма своя отделна реклама като дестинация, следователно няма кой да се бърка от смяната на името на свлачището над плажа.

Та така. Всички тези разумни аргументи обаче не се изтъкнаха, даже напротив. Знайни и незнайни защитници на Боклук тарлъ и Ташлъ гечит скочиха да ги бранят с аргументи, които вместо да засилят позицията им, профанизираха разговора. Видите ли дайте сега да сменим името на Стефан Караджа на Стефан Черния, Аладжа манастир на Спа манастир и т. н. (виж тук http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1379212) Всеки един българо-турски речник ще ви покаже, че караджа на турски е сърна, а аладжа е шарен, но какво тук значат някакви си речници? Стефан Караджа е получил прякора си подобно на Левски, защото е бил изключително пъргав и бърз, а Аладжа манастир заради остатъците от цветни стенописи по белите варовикови стени на скалната обител. Имената от историята не трябва да се сменят, но сравняването на имената на Стефан Караджа с Кокарджа или Боклук тарлъ е меко казано срамно. Единият е национален герой от нашата история, докато другите част по-скоро трябва да бъдат пратени в историята. Имам предвид в историята на кадастъра на варненската община. Оттам, както е редно, никой няма да ги изтрие и ако някой много се затъжи за тях и доброто старо османско време, винаги може да поиска справка и да се наслаждава на Кълчикли кайнак, Манда гьолджу, Караманаачмасъ, Ченгене чешме, Ташлъ гечит, Балъм дере и т.н. колкото си иска.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив