Защо стискам палци на Башар Асад?

Гербът на православната патриаршия на Антиохия, Дамаск и Сирия

Защото не искам „Мюсюлмански братя“ да излъчат следващия президент на Сирия и защото не искам да гледам по новините кадри на горящи църкви. Казах ли го достатъчно ясно? През последните дни масовите медии у нас нещо пак се възбудиха на сирийска тематика, особено след като сирийците свалиха един турски самолет, навлязъл в тяхното въздушно пространство. По някакво чудо на чудесата министърът на външните ни работи Николай Младенов не обяви война на Сирия (нали Турция ни е съюзник в НАТО, трябва да ги браним завалиите), но пък за пореден път скръцна със зъби на Башар Асад. Никито Младенов бързо забрави, че само преди по-малко от година по лично негово настояване сирийският президент гостува в България, и от дамаски гимназиален възпитаник се превърна в най-върлия башарофоб във вселената, след Реджеп Ердоган и Ахмед Давутоглу. Не че на Асад му дреме за това.

В общата пропагандна еуфория около борбата на сирийския народ с неговия тиранин, която ни залива от новините, някак си между другото, и така – почти срамежливо, бяха обявени резултатите от изборите в Египет. Партията Мюсюлмански братя спечели президентските избори, след като спечели преди това и парламентарните (с впечатляващите 75%). За това кой спечели изборите в Либия и Тунис медиите така и не ни информираха, понеже там избори така и не се състояха. Местните хора просто си поискаха шериата, по 4 жени на калпак и не сметнаха че за това са им нужни избори. То на изборите естествено жените нямаше да участват, пък и тях кой ли ги пита в новонапъпилите след т. нар арабска пролет близкоизточни демокрации. Всичките тези демократични процеси се случват с една много обща черта – общата репресия срещу християните. Това нашето Ники едва ли го знае, пък и да го знае, едва ли му пука, но все пак да отбележа няколко факта.

В Йордания, Палестина, Ливан и Сирия Коледа и Великден са официални празници. Дори нещо повече, в Палестина християните се радват на свръхпредставителна квота в Палестинския законодателен съвет. Сиреч, запазената квота за християните е по-висока, отколкото е техният процентен брой. Пак там законът повелява, че кметовете на Витлеем и Рамала, столицата на палестинската автономия, задължително трябва да са от християнско изповедание. Тук веднага правя уточнението, че това не важи за Газа, където управлява „Хамас“. В Ливан президентът на републиката задължително трябва да е християнин, а християните имат блокираща квота в управлението на държавата и особено на армията. В Ирак, допреди демократичните американски войски да донесат демокрацията между Тигър и Ефрат, християните бяха почти 10% от населението и имаха свои квоти в управлението на страната. Днес обаче те са под 1%, а в управлението на страната от тях няма и помен. Нещо подобно стана и в Египет, където християните са около 10 млн (10%), но след свалянето на Мубарак ги подложиха на най-дивашки преследвания, убийства, изнасилвания, палежи на църкви и грабежи. В резултат емиграцията на тази общност се засили неимоверно от миналата година насам.

Нека сега си представим за секунда какво би станало, ако Башар Асад загуби властта. Малко известно у нас е, че християните са едни от най-верните му поддръжници, наред със сектата на алауитите, от които произлиза и управляващата фамилия на Сирия. Причината е много проста – преживелите повече от 1500 години под ислямска доминация местни халдейци, маронити, айсори, сириаци, халкидонити, католици, евангелисти, армено-грегорианци и православни изключително добре знаят, че всеки светски режим, дори и най-деспотичния, е за предпочитане пред ислямистите. Преди 1500 години в Близкия изток мюсюлманите са малко, но управляващо малцинство. Днес там няма държава с преимуществено християнско население. Това не е станало по пътя на културната асимилация, а в резултат на 15 века гонения.

Има и още нещо – колкото повече се консолидира исляма, толкова по-зле за нас. На Никито може да не му пука, но за мен е от значение, че България е източна граница на християнството и на европейската цивилизация. Ислямската заплаха тегне над нас като дамоклев меч и затова докато има хора, които се борят с нея, като Асад, ще им стискам палци. Въобще не ме интересува дали е диктатор или не, стига да мачка политическият ислям във всичките му малформации и разсейки.

1 Коментар

  1. kanar's Gravatar kanar
    26.06.2012    

    Добре казано!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари