Кого не успя да преброи преброяване 2011

Последното преброяване на населението в България през 2011 г. не се запомни толкова много с резултатите си, колкото със скандалите преди него. Заради наличието на графа „българомохамедани“ в пробната електронна преброителна карта тогавашната директорка на Националния статистически институт доц. Мариана Коцева без малко щеше да се прости с поста си. Малко след този случай започнаха предварителните прогнози за очаквания брой на населението и конкретно за циганската част от него. Когато след като излязоха резултатите се оказа, че циганите са намалели драстично (според НСИ), това се превърна в още един скандал, тъй като никой не повярва на официалната статистика и като че ли с това се изчерпа всичко. Преброяването мина и замина, коментарите около него, доколкото ги имаше, лека-полека заглъхнаха и никой не забеляза наличието на серия от много важни маркери за бъдещето на България.

На първо място, очертаващата се ключова роля на българите с ислямско вероизповедание. От повече от 20 години десетки български общини в областите Смолян, Кърджали, Благоевград, Разград, Русе, Шумен, Търговище, Ловеч и Велико Търново са под почти непрекъснато политическо доминиране на ДПС. Този особен вид „изборен“ тоталитаризъм очевидно не притесняваше българските политици, които не направиха почти нищо през годините, за да разбият монопола на турската партия. Нещо повече, в редките случаи, когато местните българи поставяха въпроса за феодализирането и турцизирането на своите общини, българските правителства предпочитаха да не се намесват. В името на етническия мир. И резултатите не закъсняха. В чисто български области, като Западните Родопи например, в които освен малко пръснати най-вече по градовете цигани други етноси просто няма, се появиха сериозни турски общности. Под натиска на ДПС и на сбор от най-различни мюсюлмански фондации и секти местните българи мохамедани започнаха да се самоопределят, поне за статистиката, като турци. Тези от тях, които не го направиха и не смениха българските си имена с турско-арабски, бяха преследвани с цялото усърдие и последователност на слялата се на местна почва партийно-общинска депесарска администрация.

Когато започна преброяването през 2011 г., беше логично да се предположи, че след осемгодишно управление на държавата от страна на ДПС във всички общини с компактно българо-мохамеданско население броят на турците ще се увеличи. За огромна изненада обаче се случи точно обратното. Навсякъде, без изключение, броят на турците спадна рязко. Особено показателно е това явление именно в общините от Западните Родопи, Разложката котловина и Чеча, в които ДПС, турската държава и разнородните ислямски фондации хвърлиха огромни средства и усилия, за да отродят тамошните българи от българската държава и народ. Не всички са се самоопределили като българи, защото една част от тях въобще не са отговорили на въпроса за етническа принадлежност (за първи път преброяването предостави такава възможност). Но в ненормалната ситуация в този край и това е нещо, което да ни радва. Община Якоруда, в която „турското“ население през 2001 г. беше 7826 (70.45%), а българското 2580 (23.23%), вече е с 31.34% българи (3364 души) и 38.39% турци (4120 души). С други думи, тук броят на т. нар. турци е спаднал два пъти и от мнозинство те вече са относително малцинство. В общината има и 2400 души, които не са отговорили на въпроса (22.36%), което показва къде всъщност са липсващите турци. Близо 1000 човека са се посочили като българи, докато останалите засега са запазили един вид етнически „неутралитет“. Което на фона на разградения български държавен двор през последните 20 години си е направо добра новина. В съседната община Белица нещата са аналогични – 4737 „турци“ през 2001 г. (49.29%) и едва 2215 (22.31%) през 2011 г., докато българите леко се увеличават от 4059 (42.19%) на 4450 (44.82%). Тук броят на неотговорилите е 2500, или 25.18%. Интересни са и резултатите в съседните общини. В Гърмен „турците“ са намалели от 4529 (30.33%) през 2001 г. на 1774 (11.84), или почти три пъти! Аналогично е положението в Сатовча (от 17.90% на 5.06%), Хаджидимово (от 17.64% на 6.09%), Велинград (от 11.86% на 3.78%) и др. Същевременно част от тези общини са едни от последните с естествен прираст на територията на републиката, така че и дума не може да става за намаляване на населението по естествен път. Очевидно то просто се е преразпределило.

Тъй като промяна в държавната политика спрямо тези български области и тяхното население няма, логично е да се потърси причината за това своеобразно ново възраждане на българите мохамедани. Обяснението може би е в дейността на една неправителствена обществена организация – Фондация „Българска памет“ начело с д-р Милен Врабевски. Тя залага на културно-просветната дейност с тази подробност, че основното ударение пада на работата с младите хора. Отвореният от фондацията през 2008 г. младежки център в Якоруда успява само за 3 години да пребори чуждите влияния, да възвърне българското самочувствие в голяма част от местните хора и да им покаже, че ако държавата ги е забравила, то техните сънародници от другите части на страната не са. Нека сравним данните от Западните Родопи с тези от източната част на планината, където фондацията засега не работи. И тук се наблюдава намаляване на „турското“ население, съпроводено обаче и с намаляване на българското. В Ардино „турците“ намаляват от 8764 (64.21%) през 2001 г. на 6585 (56.90%) през 2011 г. За същия период намалението за Момчилград е от 81.54% на 74.08%, а за Кирково от 52.81% на 46.25%. Спадът е такъв, че    за първи път в историята на Кърджалийска област в две от общините т. нар. турци официално не са мнозинство – Кърджали и Кирково. По тези места обаче натискът на ДПС не среща противодействие и българите също намаляват и тук се крие вторият маркер в преброяването.

Една огромна част от населението просто не се самоопределя. За страната това са 683 590 души, или средно 9.28%. В общините с население от българи мохамедани, управлявани от ДПС, обаче процентът е в пъти по-висок – Сатовча (42.05%), Гърмен (25.39%), Хаджидимово (21.10%), Ардино (20.04%), Кирково (25.17%), Крумовград (15.69%) и т. н. Не е така с други общини, в които такова население липсва – например в съседната на Ардино Черноочене едва 4.75% не са отговорили на въпроса за етнически произход. Което рязко контрастира със с. Чакаларово, общ. Кирково, в същата област, където от 1355 жители на селото едва 285 са се самоопределили (апропо, от тях 272 като българи).

Третият важен маркер на преброяване 2011 е, че броят на турците е много завишен. Официално те са 588 318, но реално са доста по-малко. Не е невъзможно да се определи точният им брой, макар и да е доста трудно, но ако се премахнат турчеещите се цигани, татари и българи (мюсюлмани), както и тези, които постоянно живеят и работят в чужбина (най-вече в Турция), ще се окаже, че едва ли в България живеят повече от 400 000 турци. Което от своя страна обяснява и натиска на ДПС върху българите мохамедани, които между другото наред с циганите са двете, демографски най-бързо възпроизвеждащи се групи от населението. Просто това е един от изпитаните начини да се поддържа висок процента на т. нар. турци в България, без те самите да имат висок ръст на възпроизводство.

Статистиката пропусна да направи тези изводи, което не означава, че процесите са спрели. С пасивността на българската държава и активната позиция на ДПС в страната ни се случва нещо уникално – едно малцинство се опитва да асимилира мнозинството. Засега неуспешно, но е факт, че 134 години след Освобождението в България има българи, които се страхуват да се запишат като българи и предпочитат да бъдат българи

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив