Българското семейство

Днес няма да Ви агитирам да гласувате. Законът не го позволява. Сигурен съм, че вече сте взели решение кого да подкрепите на изборите утре. Но искам да Ви кажа нещо важно, което на няколко пъти споменавам в текстовете тук. Искам да го подчертая в отделна – много важна за мен тема. Българското семейство.

Клишето казва, че семейството е основна клетка на обществото. И от всички тези клетки зависи дали нацията ни ще се възроди. Държавата може да създаде условия за това. Няма правителство, което да наложи доброто със закон, да измисли конституция за любовта, възпитанието и уважението между хората. Това са все неща, които носим в себе си. Предаваме чрез личен пример и никоя власт не може да ни даде или отнеме.

Семейството това са децата. Децата трябва да бъдат най-висшата ценност в България. Младите хора все по-често ги възприемат като гърла за хранене или дори досаден ангажимент, от който искат да избягат максимално дълго. Бреме, което може да бъде отложено.

Семейството, това е домът. Днес за младите семейства домът е олицетворение на 30 годишен кредит към банка. Месечни вноски, лишения и страх. Икономическата несигурност и регионален дисбаланс дърпа хората към ненужно скъпи жилища в няколко града на страната. Този модел се налага, при положение, че има стотици места в държавата, където можеш да си построиш много по-евтина къща, където да отгледаш децата и внуците си.

Семейството това са отношенията между хората. Не е въпросът в това да съжителстваш с някого по принуда, все едно сте съквартиранти в една къща, квартал или държава. Стабилността на семейството е право пропорционална на силата на връзките между хората в България. Така наречения социален капитал. Доверието между хората.

Поне три са нещата, които държавата може и трябва да направи за българските семейства.

– Пропаганда, че съвременното българско семейство се състои от майка, баща и три деца.

Инфраструктурна политика, която поощрява семействата да имат по 3 деца – поносимо жилищно кредитиране, насърчаване на заселването в обезлюдените райони, осигуряване на детски градини, здравеопазване и качествено образование на всички добри граждани (които работят, плащат данъци, такси, завършили са поне средно образование).

Работещи икономика и правосъдна система, които гарантират на хората правото на труд и частна инициатива. Работещите бедни в България трябва да останат в историята.

И пак казвам – в основата на всичко е личният пример.

Приятен ден за размисъл 🙂

………………….

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив