Един забравен герой

В центъра на с. Василево има голям и хубав паметник на Комитата. На лобното му място обаче паметната плоча е поругана от цигани, които са се опитвали да я разбият, за да извадят арматурните железа от нея.

Васил Контаров е роден през 1851 г. в Котел. Когато е на 21 години, в дома на фамилията му Васил Левски учредява Котленския революционен комитет. Година по-късно забягва в Румъния и се присъединява към българските емигранти, след това отива в Сърбия и участва в Сръбско-турската война в състава на Трета рота на Руско-българския батальон. По време на Освободителната война през 1877 – 1878 г. е в състава на Четвърта дружина на Българското опълчение и взема участие в Шипченската епопея, преминаването на Балкана и превземането на Шейново, боевете при с. Тича и други военни операции. За проявен героизъм е награден с “Кръст за храброст” и други бойни отличия.

След Освобождението на България Васил Контаров, вече с прякора Комитата (с който остава известен до края на живота си) се заселва в добруджанското село Курдуман. Опълченецът започва да се занимава с просветителска дейност – става член на читалищното и училищното настоятелство в селото. Горд българин, отстояващ докрай позициите си, той не допуска други да му налагат мнението си, особено когато става дума за националната чест на българите. През 1900 г. подкрепя селското въстание в Шабленско срещу натуралния десятък, въпреки че с това си навлича гнева на властта. За хората от района той става пример за родолюбие, честност и скромност до такава степен, че през 1906 г. селяните решават да преименуват Курдуман на Василево, в чест на патриота Васил Контаров – Комитата. В продължение на следващите 10 години живият патрон на селото не само че не се възгордява с нищо, но продължава, макар и вече възрастен, да работи като пазач на чифлика в Малка Калина.

На стария поборник обаче е съдено да завърши живота си така, както го е започнал – под робство и в борба. По време на румънската окупация през 1913 г. той, заедно с още двама негови съселяни укрива читалищните книги, като ги закопава. Опълченецът не спирал да предизвиква румънската власт, въпреки напредналата си възраст, и се противопоставял на безчинствата на румънските чокои, които започват безогледно да ограбват Добруджа. През лятото на 1916 г., напрежението между България и Румъния нараства. Поробените добруджански българи очакват избухването на войната с надежда за освобождение от румънското робство. Комитата става още по-дързък и един ден при спор с румънския полицай в селото го ступва пред очите на всички селяни. Още на следващия ден румънски войници обграждат къщата на стареца под предлог, че търсят скрито оръжие. Васил Контаров, заедно със съседите си Гено Петров и Кольо Петров, е завързан и отведен, а къщата му е подпалена.

Войниците карат арестуваните в чифлика на чокоина Флореску. Там румънският офицер му казва: „Нали си много прочут и силен българин. Ха да те видим сега как ще ми паднеш на колене.“ Комитата го заплюва в лицето. Румънецът се смущава и в объркването си заповядва на арестантите да бягат. И тримата арестувани се спускат да тичат по наклона в посока към гората, но след тях прогърмяват изстрели. Уцелен е само Васил Контаров, който пада на земята. Неочаквано обаче той се надига и отново побягва към гората. Вторият път вече го довършват. Гордият старец, потомък на славен български род, пада на няколко метра от чифликчийския кладенец. Свидетелите на случилото се, пазачите на чифлика, откриват в тялото на стария българин 11 рани от куршуми.

Първоначално Васил Контаров е погребан в гробището на Калина, а след това костите му са преместени във Василево. През 1978 г. костите на достойния българин, патриот и родолюбец са преместени в Алеята на опълченците във Военното гробище в Добрич. Неговият гроб е първият!

Българската история е богата на герои. Васил Контаров – Комитата е само един от многото, споменът за които избледнява с времето така, както избледнява и изчезва българската държавност. Защото в селото, кръстено на него, днес българите са изчезващ вид. Както и в цяла Добруджа. И в цяла България…

9 Коментара

  1. Иван Тодоров's Gravatar Иван Тодоров
    06.05.2014    

    Тези нарушили плочата на Комита румъноезични христиаянски цигани ли са или мюсюлмански? Според вас колко цигани има в Добричко и Силистренско? Колко от тях христиански и колко мюсюлмански? Има ли циганоезични цигани или всички мюсйлмански цигани са туркоезични и всички христиански са румъноезични? Има ли и българоезични?
    Възможно е, според Вас, антибългарски съ юз на румъоезичните цигани с мюсюлманите (турци, цигани, татари) за отцепване от България по косовски образец? През 1940 Румъния е обещала само че няма да има териториални претенции към България а не и към независима Южна Добруджа.
    Според данните на преброяването от 2011 г. които са по-правилни от актуалните данни Южна Добруджа (области Силистра и Добрич) е имала около 357 000 жители. От тези около 100 000 са турци и цигани. Вероятно броят на циганите е много по-голям. Към тези небългари се прибавят около 20 000 влашки или румънски цигани които са христяни. Те говорят румънски диалект и имат повече имена: копанари, вретенари, коритари, лингурари, урсари (мечкари). Има ги и в Румъния където се наричат рудари. За щастие те нямат румънско национално самосъзнание а казват за себе си че са по народност „рудари“ но те признават че говорят румънски. Тези румънскоезични цигани могат да бъдат подложени на румънизация. Румъния все още има апетит за Южна Добружа и се нуждае от многобройно румънско малцинство там. Циганите (незвисимо дали са христяни или мюсюлмани) правят много деца и е възможно (даже вероятно) да станат мнозинство сред южнодобруджанското население. Турците и циганите са нелоялни към България граждани и могат да станат обект на румънската анти-българска сепаратистическа пропаганда за провъзгласяване на независимостта на Южна Добруджа по образец Косово и, може би, след това за обединение с Румъния.
    През 2000 или 2001. година имаше статия в румънски национален вестник Евениментул Зилей, Evenimentul zilei (Събитието на деня) за севернодобруджански румънски емисари не само в Добричко и Силистренско но и във Варненско (!) със същата пропаганда за Велика Румъния. Доколкото си спомнях нямаше нищо общо с българското преброяване а само с румънската желание тези цигани да се осъзнават и декларират румънци.
    star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1050/2/
    “ Подобен процес е протекъл, само че малко по-рано и затова е вече приключил, в Кайнарджа. Тази община допреди 30 години беше една от най-чисто българските общини в Добруджа. Сега обаче българите вече са малцинство, а общинският център няма и 1000 души. Най-голямата село, надхвърлящо 1500 души, е Голеш. В него има само 19 българи, другите са турски цигани, които се самопределят като турци. Селото е буквално пренаселено, децата извират отвсякъде, училището и детската градина не могат да поемат демографския взрив тук. От 1500 жители повече от 700 са под 18 години. Тук точката на българския упадък е сложена. От общия брой ученици в общината българчетата са 10 процента. Така е и в една друга община – Летница. От 500 деца там 425 не са българчета, а циганчета. Те пък се самопределят като власи, защото са румъноговорящи копанари. Въобще ситуацията е доволно любопитна. Циганите очевидно не искат (или поне една част от тях) да бъдат цигани, но не се самоопределят като българи, а като турци, власи, румънци, дори и рудари (нов „етнос“ измислен от румъноезични цигани във Варненско).“

    pozvanete.bg/news.php?id=45865

    Власите-рудари искат признание на румънско малцинство

    http://www.standartnews.com/balgariya-regioni/emisari_iskat_da_prevarnat_rudarite_v_rumansko_malcinstvo-153916.html

    Емисари искат да превърнат рударите в румънско малцинство

    http://www.desant.net/show-news/24872/

    Нашествието на румънските емисари у нас

  2. Костадин's Gravatar Костадин
    06.05.2014    

    Циганоезични цигани в Добруджа няма. Има тюркоезични, които са мюсюлмани, и румъноезични християни. Част от румъноезичните започват да преминават постепенно към българския език като майчин, т. е. са в процес на доброволна асимилация от българския народ.
    А що се отнася да рушителите на плочата, те са цигани-мюсюлмани.

  3. Некой си's Gravatar Некой си
    06.05.2014    

    Интересното е че единственото място в интернет, където видях ясно визуализиране(с диаграми) на населелението на България по народност и по населени места е…. румънската Уикипедия. Който иска да се убеди – да напише което и да е име на български град/село в Уикипедия и да прехвърли на румънски.

  4. Иван Тодоров's Gravatar Иван Тодоров
    06.05.2014    

    През преброяването от 1910 г. (Стоян Романски: Народописна карта на Нова ромънска Добруджа) имаше циганоезични цигани. Какво стана с тях? Потурчени ли са?

  5. Костадин's Gravatar Костадин
    07.05.2014    

    Не, просто Романски е отбелязал турските цигани просто като цигани, без да влиза в детайли.

  6. Иван Тодоров's Gravatar Иван Тодоров
    07.05.2014    

    Не е така, в книгата му има изрично цигани-туркоезични, цигани-румъноезични и цигани без никакво определение, тоест циганоезични. Дори има и българоезични (10-20 души) от всичките 11-12 000.
    Той се позовава на официалните български статистични публикации, значи и в тях има това подробно описание на цигани.
    Има ли в близостта на Добруджа сега въобще циганоезични цигани? Или само по-далеч от Добруджа? Знам че в Северна Добруджа има туркоезични мюсюлмански цигани но, дали има и циганоезични такива, не знам.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      07.05.2014    

      Току що погледнах отново книгата на Романски. Изрично е отбелязал, че циганите са българо-, турко- и румъноезични. В отделните села е посочил само тези, които са турко- или румъноезични. За останалите се счита, че са с майчин език български. Не знам доколко това е вярно, след като самият той отбелязва, че циганите в Добруджа са почти напълно само мюсюлмани. Към настоящия момент в Добруджа циганите са само с майчин език турски, румънски и български, в съотношение 5:4:2, приблизително. Циганоезични цигани няма, и аз поне не знам да е имало.

  7. Иван Тодоров's Gravatar Иван Тодоров
    08.05.2014    

    В книгата на Романски (или статията си в Периодическо списание) има населени места в които имаше три групи цигани: туркоезични цигани, румъноезични но и цигани без никакво определение, например град или село А: 35 цигани (и в скоби пише: от които 12 туркоезични и 4 румъоезични). От това следва че има 19 циганоезични цигани защото българоезичните бяха твърде малко и щеше да пише че са българоезични ако те наистина бяха такива. Имаше и 5-10 татароезични цигани ако не греша.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      08.05.2014    

      Иване, не грешиш. Но прочети внимателно книгата и ще се убедиш. Аз я имам и вчера я прегледах специално по повода.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари