Парадоксите на съвременния колониален ред

Странни неща стават напоследък по света и у нас. Толкова странни, че дори и вечно готовите да ни обяснят „истината“ пропагандни инструменти, т. е. медии, вече не си правят труда да анализират събитията. Просто ги представят като даденост и толкова.

Два дни след като започнаха бомбардировките срещу ислямистите от ИДИЛ в Ирак стана ясно, че те нямат за цел да върнат по родните им места стотиците хиляди бежанци, заплашени от чудовищен ислямски геноцид, а просто да ги улеснят при бягството им от разширяващия се левантийски халифат. Трогателни бяха кадрите, на които американски войници хвърляха от въртолети опаковки с бутилки вода от въздуха върху пъплещите под тях бежански кервани. Понеже Обама не разреши сухопътна операция. Дали и доколко бутилките с вода и рехавите бомбардировки ще имат ефект, ще покажат следващите дни. Ясно е едно обаче – християните и йезидите в Ирак бяха изтребвани систематично от години, но досега никой не си мръдна пръста да ги защити. Под никой имам предвид САЩ, защото това е страната, която реално управлява и притежава Ирак. Едва когато джихадистите достигнаха предградията на Багдад и заплашиха американския режим в страната, а с него и така важните за американската икономика петролни кладенци, едва тогава световния господар се задейства. Жалко, че християните и йезидите нямат късмета да живеят в петролни полета – тогава защитата от страна на световната демократична общност щеше да им е гарантирана завинаги. Дори и да не я искат.

По същото време същият този ИДИЛ буквално продължава да коли и беси в съседна Сирия – като преимуществено избива отново християни, друзи и алауити (близки до християнството ислямски секти). Там обаче дори и бутилки с вода няма да се хвърлят. Защото управляващият режим не е проамерикански. Още повече, че е леко неудобно някак си – все пак буквално до онзи ден целокупният Запад припознаваше брадатите ислямисти в Сирия като борци за права, свободи и демокрация, щедро снабдявайки ги с оръжия и муниции.

Та що за шизофрения, да питам? Една и съща организация, а в Сирия е от добрите, пък в Ирак – от лошите? Не че не знаем отговора, разбира се. Но да продължим с въпросите.

От няколко месеца срещу Русия се прилагат санкции. Без одобрението на ООН, в което принципно няма нищо незаконно. Всяка държава или наддържавна организация има право сама да определя своите външнополитически и икономически действия и връзки. Обаче в момента, в който преди два дни Русия наложи на свой ред санкции на страните, наложили и ембарго, изведнъж се разпя цял хор от възмутени анализатори, твърдящи как Путин нарушавал правата на Световната търговска организация.

Та що за шизофрения, да питам отново? Значи на Русия може да се налагат санкции, но тя няма право да налага на свой ред? Е, и тук знаем отговора, но да не се отклоняваме, че има и още. Този път родно.

От около една седмица по родните пропагандни канали, т. е. медии, върви нещо като истерия срещу подписания в последната минута договор за изграждането на газопровода „Южен поток“. Никой не знаел, на тъмно било подписано, как можело, нарушавало правилата на Европейския съюз и т. н. Е, тя и Австрия го подписа вече, и то месеци преди нас, но явно за тях правилата на ЕС не важат. Почти по същото време стана ясно и друго – в предпоследния си ден старото правителство е подписало договор с американската компания „Уестингхаус“ за изграждането на 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“. И там не е много ясно какво точно е станало, даже напротив – от малкото, което се знае, е видно, че България е подписала изключително неизгодна сделка. Но по темата ни вопъл, ни стон. Мълчанието на агнетата ряпа да яде.

Та що за шизофрения, да се потретя? Значи една и съща като тип и параметри сделка щом е  сключена с руснаци е скандална и вредна, а щом е с американци е…, абе и да не е добра, няма да я коментираме. Но да се поразходим по-нататък, този път край нашите съседи.

През 1992 г. Косово проведе референдум за независимост, на който се обяви за самостоятелна република. Сърбите не признаха вота, в резултат на което албанците се радикализираха и започнаха партизанска война. Сърбия се принуди да започне антитерористична операция, при която загинаха хиляди сърби и албанци, а стотици хиляди бяха принудени да напуснат родните си места. Това доведе до намесата на НАТО и до последвалото отцепване на Косово от Сърбия. През 2014 г. след извършен преврат в Киев, довел до власт твърдо националистически режим, сред руснаците в Източна Украйна започна процес на самоопределяне, довел до три референдума – в Крим, Донецк и Луганск. Украинското правителство естествено не призна гласуванията, което доведе до радикалиризане на руснаците. В резултат новият президент Порошенко започна антитерористична операция, при която досега загинаха хиляди руснаци и украинци, повечето от тях – цивилни. Стотици хиляди руснаци и украинци бяха принудени да бягат от домовете си. Забележете къде обаче – в Русия. Реакцията този път е различна – действията на киевското правителство се подкрепят изцяло от НАТО. Нещо повече – забранява се дори изпращането на хуманитарна помощ за безжалостно избиваните с авиация и артилерия хора.

Та що за шизофрения, за кой ли път да попитам? Значи действията на Милошевич бяха геноцид, а напълно идентичните акции на Порошенко са законни? Значи албанците в Косово имаха право на независимост, а руснаците в Източна Украйна нямат това право?

Отговорите на всички тези въпроси са добре известни. До преди няколко години международното право поне на хартия даваше основание за надежди, че всички бъдещи конфликти ще бъдат решавани по справедлив и законов начин. С действията си през последното десетилетие, намерили своята кулминация през изминалите шест месеца, САЩ разрушиха изградения от самите тях нов световен ред, основаващ се на силата на правото, и изградиха нов ред. Колониален. С това принудиха всички останали да се осланят само на правото на силата. Ако искат да оцелеят, разбира се.

Във всички тези събития България е в обичайната си роля – послушна колония, управлявана от раболепни компрадори. Лошото е, че настоящият ни собственик САЩ до момента не е показал с нищо, че смята притежанието на нашите 111 хил. кв. км. за особено важно. 25 години американско управление съсипаха и унищожиха държавата, народа и икономиката ни. А изгледи това унищожение да спре няма.

На този фон – един последен парадокс. Една от най-често срещаните мантри на пропагандата у нас е за руската енергийна зависимост. Зависимостта ни от руския газ и ядрено гориво са безспорни. Странно защо обаче не се споменава за американската енергийна зависимост. ТЕЦ „Марица – изток“ 1 и 3, които са американска собственост, имат обща мощност от 1578 MW (за сравнение общата мощност на АЕЦ „Козлодуй“ сега е 2000 MW). Токът от тях не само че е три пъти по-скъп от ядрения, но освен всичко друго вече е и незаменим. Ако утре теоретично те спрат работа, в България ще започне небивал режим на тока. Отделно че ще фалират въгледобивните мини в района, както и още стотици други свързани бизнеси.

Та, да попитам – някой да е чувал да се говори за американската енергийна зависимост у нас? Няма и да чуете. В колониите е така.

1 Коментар

  1. Zoya's Gravatar Zoya
    17.09.2014    

    Всичко това е точно така. Но дори целия български народ и всички народи по света да прогледнат и да го видят, дали ще има промяна? Въпреки това е хубаво, че има някой, който без агресивни емоции да анализира в интернет пространството.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари