Шотландия и разединяването на Обединеното кралство

Знамето на Шотландия може скоро да е знаме на независима държава.

На 18 септември 2014 г. Шотландия ще гласува на исторически референдум. Жителите на северната част на о-в Британия ще имат възможността да кажат „за“ или „против“ на идеята за възстановяването на независимостта на една от най-старите държави в Европа. Която, апропо, е доста по-стара от Англия – южният съсед и партньор във все още единното Обединено кралство Великобритания.

На пръв поглед нормална демократична процедура. Дни преди референдума обаче из цяла Европа започна невиждана по размери кампания, която като че ли има за цел да убеди стария континент, че ако привържениците на шотландската независимост успеят да спечелят допитването, ще настъпи едва ли не световен апокалипсис. Забавяне на ръста не европейската икономика, нарушаване на европейската интеграция, пробив в отбранителната структура на НАТО – това са само част от многото аргументи, изтъквани от противниците на шотландската независимост. Остана само теорията на конспирацията да заподозре и намеса на актуалния световен хулиган в момента Путин, за да станат нещата съвсем гротескни. Но все пак – защо шотландската независимост плаши толкова много?

На първо място защото Обединеното кралство Великобритания вече ще е разединено и не чак толкова велико. Държавата – постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и една от петте велики световни сили, ще загуби около 8% от населението, 30% от територията и 80% от газовите и нефтените си находища. На второ място сецесията на Шотландия неминуемо ще разбуди аналогични процеси както в традиционно бунтовната Северна Ирландия, така и в привидно спокойния Уелс, и твърде вероятно дори в кротките Ман, Джърси и Гърнси (ползващи се с формален статут на отделни държави и притежаващи дори своя самостоятелна валута). На трето, всичко това ще даде огромен тласък на центробежните процеси из цяла Европа, и по-конкретно в уж отдавна забравилата подобни явления западна част на континента. Каталония, Страната на баските и Галисия в Испания; Корсика, Бретан и Елзас във Франция; Южен Тирол, Вале д`Аоста и Сардиния в Италия; Валония и Фландрия в Белгия – всички те от години се борят за независимост или поне по-широка автономия. Трудно ще бъде на правителствата на съответните страни да обяснят защо нещо, което е позволено на шотландците, не е позволено на каталонците, баските, корсиканците или фламандците. Западноевропейците са свикнали да гледат от високо и от далеч своите източноевропейски съседи с техните войни, сепаратизми и етнически напрежения. Сега като че ли ролите са на път да се разменят. Именно това обяснява безпрецедентния за новата история на Европа страх от промяната на границите.

Ето защо кампанията срещу шотландската независимост отдавна прехвърли границите на Великобритания. Истерията около референдума принуди дори пословичните със своята сдържаност английски консерватори да предприемат серия от ходове, които като че ли предизвикаха точно обратната на търсената реакция. Министър-председателят Камерън например изпрати в Единбург външният министър Хейг, който на място да обясни, че ако Шотландия напусне Обединеното кралство автоматично ще напусне и Европейския съюз. Смешното е, че един евроскептик като Камерън, който публично говори за напускане на ЕС през 2017 г., обяснява на отявлени евроскептици като шотландците колко лошо ще бъде да напуснат съюза.

Независимо от това какво ще се случи на референдума, дните на Великобритания са преброени. Ако Шотландия се отцепи, кралството ще претърпи безвъзвратна загуба, която няма да може да компенсира по никакъв начин. Ако остане, това ще стане с минимална процентна разлика, и с цената на огромни отстъпки пред Единбург, които Лондон ще направи в името на все по-избледняващото единство. Това на свой ред само ще мотивира още повече привържениците на шотландската независимост и ще засили аналогичните движения в Уелс и Северна Ирландия – Плайд Къмри и Шин Фейн (местните автономистки партии) вече говорят за още по-големи правомощия на парламентите в Кардиф и Белфаст.

Тези дни шотландците пишат история. Да се надяваме, че потомците на онези планинци, които дори и Римската империя не успя да покори, ще я напишат по най-добрия начин. Защото сега от тях зависи бъдещето не просто на Великобритания, а на цяла Европа.

2 Коментара

  1. но Митре Турунджов's Gravatar но Митре Турунджов
    19.09.2014    

    Нашите „приятели“ от Запада са разпокъсали еднокръвна България с оган и меч, а държат шотланския народ, които е етнически различен от англиския, в „съюз“ с „Велико Британия“ с „демократичен“ разбирай, фалшифициран референдум.
    Крайно време българските държавници да съдействат за анулирането на несправедливия Ньойски диктат и връщането на незаконо отнетите изконни български земи.

    Отговор

  2. One_half's Gravatar One_half
    23.09.2014    

    Сигурно знаете историята с онзи наш хан, който събрал синовете си преди да умре и им показал номера със снопа пръчки кога се чупи трудно, и как се чупи лесно. Е ?! Един ден онези с чаршафите отново ще прекършат една по една пръчките, а не бива ! Трябва със снопа бой по завитите кратуни.

Вашият отговор на но Митре Турунджов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив