Няма големи и малки държави, има големи и малки държавници

Президентът на свободна Армения говори пред асамблеята на ООН

В средата на септември започна шестото заседание на шестдесет и деветата асамблея на ООН. В него взеха участие десетки държавни глави от целия свят – сред тях и президентите на Армения и България. На 24 септември президентът на Армения  –  Серж Саркисян, държа рядко срещана в средите на международната дипломация реч. В нея той каза следното:

„Известно е, че процеса за нормализиране на отношенията между Армения и Турция, който бе иницииран от официален Ереван, достигна до подписването на Цюрихските протоколи. Тези протоколи години наред стоят в чекмеджетата, очаквайки ратифицирането от парламента на Турция. Официална Анкара открито заявява, че тези протоколи ще бъдат ратифицирани само тогава, когато арменците предадат на Азербайджан Планинския Карабах, свободния Арцах. В Армения и в Арцах при подобни условия обикновените хора често реагират по много обикновен начин: „Вървете по дяволите с вашата ратификация!” В тези думи, които са изразени чрез народния език, е концентрирана вековната борба на една цяла нация, която неопровержимо обяснява на онези, които търгуват с Отечеството на другите: Отечеството е свято и вие стойте далеч от нас с вашата търговия.“

През цялото време, докато пламенно защитаваше интересите на своята страна и на своя народ, както и на обявилите независимост арменци в Арцах, Серж Саркисян говореше на арменски от трибуната на ООН.

Два дни по-късно реч пред асамблеята държа и българският президент Росен Плевнелиев. В нея той каза следното:

„Природните бедствия вече не са новина, а ежедневие за много хора. Природата още веднъж ни напомни, че политическите изявления не са достатъчни, а са необходими решителни действия… Украинският народ има правото сам да решава своето бъдеще чрез свободни и демократични парламентарни избори. Анексирането на Крим от Русия, в нарушение на международното право, и конфликтът в Източна Украйна са сред най-сериозните заплахи за мира и сигурността в Европа след Втората световна война… Подписването на Споразуменията за асоцииране на ЕС с Украйна, Молдова и Грузия е важен етап в техния път към обединена Европа… Насилието в Сирия и Ирак застрашава сигурността и хуманитарната обстановка в целия Близък изток. България е част от широката международна коалиция срещу тероризма. Като член на ЕС и НАТО тя оказва пълна политическа подкрепа, както и хуманитарна и материална помощ в съответствие с възможностите си… България ще продължи да подкрепя усилията за намиране на справедливо и трайно решение на конфликта между Държавата Израел и Палестинската власт… Загрижени сме от зачестилите прояви на антисемитизъм в Европа и други части на света. Като страна, спасила своята еврейска общност от 48 хил. души през Втората световна война, България категорично осъжда всякакви прояви на антисемитизъм.“

През цялото време, докато пламенно защитаваше Украйна, Грузия и Молдова от руската агресия, докато се бореше с климатичните промени и антисемитизма, и докато воюваше за мир в Близкия изток, Росен Плевнелиев говореше на английски от трибуната на ООН.

"Президентът" на колониална България чака да му дадат думата на трибуната на ООН

Сигурно и друг път в историята на ООН се е случвало да има подобни контрастиращи изказвания. Но за нас българите този пример е особено болезнен. Ние кажи-речи сме свикнали със слугинското и антибългарско поведение на нашите политутки, т. е. политици, но когато се случи да видим едновременно с тяхното раболепие гордото поведение на друг държавен лидер, самоунижението ни става изключително голямо. Нека сравним България и Армения. Първата държава е член на Европейския съюз и НАТО (най-богатите и най-мощните организации в света), обкръжена е отвсякъде със съюзници и икономически партньори, няма териториални спорове със своите съседи. Втората не членува в икономически и военни съюзи, половината от съседите и са или във война с нея, или не я признават, икономиката и е в руини и като цяло съществуваването и е едва ли не поставено под въпрос. Свикнали сме да наричаме България малка държава, но Армения е три пъти по-малка – и като територия, и като население. Въпреки това тези дни Армения се държа като велика сила, а България като васална колония.

След като сравнихме двете страни, нека сега сравним техните президенти. Арменецът говори гордо, на родния си език, и пред целия свят защити правото на своя народ да съществува свободно наред с другите народи на земята – каквото и да му струва това. Българинът говори примирено, протоколно, на английски, и пред целия свят показа, че го е грижа за всичко друго, само не и за неговата страна и народ. Защото в речта му България почти не се споменаваше. Освен това говорейки на английски език, наруши практиката държавните глави на независимите държави да говорят само на официалния си държавен език. Не че няма и изключения от това неписано правило – примери са Чад, Мозамбик, Екваториална Гвинея и много други бивши колонии. Но те поне са бивши. Ние очевидно сме настояща…

Така само в рамките на два дни светът видя поредното потвърждение на максимата, че няма големи и малки държави. Има големи и малки държавници. За радост на арменците. И за ужас на българите.

8 Коментара

  1. Niky's Gravatar Niky
    29.09.2014    

    Този президент ма кара да се срамувам, че съм българин! Но какво можем да очакваме от човек, започнал в комсомола, станал бизнесмен по паркингите на Европа и настанен в президентския стол с авторитета на друг политик?! Това е един палячо! За съжаление той е лицето на България пред света …

  2. Влади's Gravatar Влади
    29.09.2014    

    За съжаление вече няма велики държавници от ранга на Влад Цепеш, Иван Грозни, Хенри VIII, Борис Годунов, Робеспиер, Джугашвили и т.н. само мижитурки.

  3. Иван Тодоров's Gravatar Иван Тодоров
    03.10.2014    

    Българската патриаршия трябва да създаде (пресъздаде) своите отрасли в БЮРМ. Румънската църква например е създала отрасли не само в Молдова а и в бившите територии на Велика Румъния които днес принадлежат на Украйна!!! Доколкото ми е известно за сега не и в Южна Добруджа – това е самата част на Велика Р. където това не е направено и не в украинския дял на историческо-географска област Марамуреш, където има доста румънци но която не е влизала в състава на Велика Румъния. За Приднестровието пак няма информация но предполагам че румънскат църва в Молдова имала юрисдикция и там – въпреки че това също не е било в състава на В.Р.
    българите в южна Молдова трябва отново да получат автономия отново
    (а и тези в Сърбия).
    Те са я имали от 1856 до 1878 за да не бъдат благосклонни към руската пропаганда и да искат съединение с Руската Империя. Сега в Молдова се саморумънизират и нещата са станали много неприятни за всички етнически/национални малцинства, освен румънците разбира се.

  4. росен's Gravatar росен
    03.10.2014    

    ти тези дето си ги изредил какви са както гледам си ги написал по енерция:))))))))))))))))ха ха ха умирам от смях

  5. Влади's Gravatar Влади
    06.10.2014    

    Посочил съм наистина велики държавници:
    1. Влад Цепеш – бори се успешно с турците, сепаратизма на аристокрацията както и с престъпността постига ред и икономически успехи.
    2. Иван Грозни – бори се успешно със сепаратизма и произвола на аристокрацията, укрепва държавата, постига ред и законност. Провежда великата административна реформа опричнина.
    3. Хенри VIII – създава независима национална църква, полага основите на бъдещото могъщество на Британската Империя, въвежда т.н. ограждания като механизъм за уедряване на земята.
    4. Борис Годунов – Укрепва Русия и поддържа ред в трудните години на студове и глад, разширява териториално държавата на изток.
    5. Робеспиер – прекратява разхищенията и злоупотребите на кралското семейство, монархистите и умерените революционери. Също полага основите на една по-модерна и прогресивна Франция.
    6. Джугашвили – получава разбита държава в разруха след гражданска война и я прави световна сила.

  6. Ваня Христова's Gravatar Ваня Христова
    07.10.2014    

    Влади, аз, лично, смятам, че на нас ни трябва нов Кубрат, Крум, Самуил (навършиха се 1000г от смъртта му, докрая верен на българската династия), Калоян, Иван Асен ІІ, и разбира се – Стамболов. Но, за съжаление, имаме си такива като хан Телериг (пардон, емигранта Теофилакт), Петър І, Иванко… Росен І и други. За съжаление, този се готви за втори мандат и ще го вземе. Както е казал Марк Твен – Ако изборите решаваха нещо, щяха да ги забранят. Това, коеот става в България, е отдавна решено от други.

  7. Ран's Gravatar Ран
    16.10.2014    

    Нещастен слуга на външни интереси. Би трябвало да бъде осъден за ВРЕДА и ИЗМЕННИЧЕСТВО на родината

  8. Напълно съм съгласна с това, което сте написали като заглавие.Темата ви е доста обширна и спокойно може да има тема с продължение.От всички на с хората зависи каква ще бъде една страна. Държавата това сме ние, както са казали още преди време хората.Независимо от размерите, мащабите и това колко хора има, ако не сме задружни и не се ходим нищо няма да има значение.Много е лесно да кажем , че държавата ни е виновна, но ние хората правим всичко и действаме или не.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари