От енергиен център – енергийна дупка

Строгият, но справедлив Кери дойде, погали българските си слуги по главичките и си тръгна.

Вчера през България мина и замина американският държавен секретар Джон Кери. Джон, у нас известен още и като Джим, ни зарадва с уверението, че България можела да разчита на нас в случай на вражеско нападение, потупа по рамото развълнувания български президент, успокои министър-председателят ни, че ще ни подкрепя в енергийната политика, и в тази връзка обеща да изпрати цял експерт, който да помагал на нашето правителство. Американските медии у нас изпаднаха в небивало олигавяне от визитата. Екстазът на колониалните подлистници обаче пропусна няколко важни детайла.

На първо място не е ясно дали прикрепянето на този енергиен експерт към колониалната ни администрация, известна още и като правителство, представлява помощ, или просто нашите сюзерени създават своеобразен енергиен прокуратор в София. Нека припомня – прокураторът е бил римски граждански служител, който е прикрепян към владетеля на васална на Рим държава. Формално решенията ги взема местното царче, но на практика без одобрение от прокуратора нищо не става. На фона на задълбочаващата се американска енергийна зависимост по-вероятен изглежда вторият вариант. Особено с оглед на факта, че българите като цяло вече се усетиха за огромната си зависимост от американските тецове у нас, продаващи ни ток на двойно и тройно по-високи цени, и че тук-там започнаха да се прокрадват мнения за ревизиране на заробващите договори, присъствието на прокуратора ще е важно за подавянето на всякакви антиамерикански намерения още в зародиш.

На второ място Джон/Джим не даде отговор на въпроса кога ще паднат визите. Уж съюзници, уж демократи, уж туй-онуй, обаче визите стоят. Всички сме наясно, че паднат ли визите целокупното ни местно индоарийско население ще се отправи на незабавен гурбет към страната на неограничените възможности и затова трепетно чакаме този заветен момент, обаче не би. Както е добре известно, нашия господар не обича да си цапа къщата с такива гости. Той предпочита да си държим циганите тук докато или изядат държавата, или самите те станат държавата.

На трето място, докато течеше визитата на височайшия посетител, почти по същотото време, но в Москва, директорът на Газпром Алексей Милер даде пресконференция, на която съобщи, че след изграждането на новия тръбопровод към Турция целия транзит към южните европейски страни ще минава оттам, а не през Украйна. Преведено като за родните американски мекерета това означава, че в обозримо бъдеще транзитът на руски газ към Европа през България ще спре, от което бюджетът ни ще загуби около 60 млн долара, които ежегодно влизат като постъпления от такси.

Но какво са някакви си 60 млн долара за ентусиазъма на нашите американски подлоги? Та те ликвидираха „Южен поток“, проект за милиарди долари, че за такава дребна сума ли да се кахърят? Вместо това започнаха да ни успокояват от екраните на средствата за масова дезинформация, че руснаците блъфирали, че нямало да направят такъв газопровод, че искали да ни изнудват, че така газът щял да се оскъпи и т. н. За едно са прави – газът ще стане по-скъп. Но за нас, заради новите транзитни такси. А като чета, че нямало как тръбата да мине по дъното на Черно море се сещам как по същия начин през 1998 г., когато руснаците искаха да прекарат тръбопровод през нас за Турция, ние им се одървихме за да се харесаме на новите си началници и хората си го пуснаха директно през морето. Така се роди „Син поток“, а ние загубихме поредната възможност да увеличим приходите си от транзит на руски газ. Но на мекеретата паметта им винаги е била като на маймуните – по три минути.

Да обобщим. Джон/Джим дойде, погали слугите си по главичките и си тръгна. Русия ни информира, че до няколко години ще трябва да си купуваме нейния газ от Турция. Страната ни, която преди беше в газова зависимост само от Русия, сега е в енергийна зависимост от САЩ и предстои да зависи допълнително и от Турция. Перспективата да се превърнем от енергиен център на Югоизточна Европа, изнасящ и преразпределящ електричество и газ за цялата област, в енергийна черна дупка без нищо излизащо от нас, е съвсем реална.

А само месец и половина по-рано бурно отбелязахме събитието „25 години свободна България“ (с активното съдействие на фондация „Америка за България“). Още само няколко години такава „свобода“ и нашите спонсори и господари съвсем ще ни довършат.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив