Краят на историята

end-of-storyПрез 1990 г. американският политолог Франсис Фукуяма, пише едно есе, което впоследствие става едно от най-цитираните и знаменитите в световната публицистика. Вдъхновен от падането на комунизма и тържеството на капиталистическата система, той го озаглавява „Краят на историята“. Две години по-късно той доразвива идеята си в книга, озаглавена още по-стряскащо – „Краят на историята и последният човек“. Най-общо казано, Фукуяма защитава тезата, че либералната демокрация е „крайна точка в идеологическата еволюция на човечеството“, „финална форма на човешко управление“, лишена от фундаментални вътрешни противоречия, които биха довели до разпадането й.

Ако погледнем на изборите в България като на противопоставяне между два блока, няма как да не стигнем до същите изводи. ГЕРБ смаза съперниците си, като занули основните си опоненти от БСП (които не спечелиха нито един областен център) и спечели 22 от общо 28 областни града. Ако към тях добавим още 2 града (Плевен и Добрич), спечелени от коалиционният партньор Реформаторски блок, разгромът е още по-пълен. От останалите 4 града, 3 се управляват от независими кметове, близки до ГЕРБ, а 1 остана в ръцете на ДПС.

Какво показва ситуацията в момента:

1. В момента няма организирана политическа сила в страната, която да сложи край на хегемонията на ГЕРБ, или да се явява алтернатива на управлението.

2. Медиите в страната хем не са свободни, хем количеството им намалява.

3. Българите не вярват, че изборите променят каквото и да било. Избирателната активност намалява и вече е трайно под 50%. Общо е усещането, че резултатите от изборите са предварително наредени.

4. Започват да се оформят политически династии. Масово децата на политиците захващат да градят политическа кариера, ползвайки протекцията на своите родители.

5. Умората на гражданите от политическия живот е огромна. Също толкова огромна е и омразата към политическия елит. Налице е огромна пропаст между народа и неговите управници.

6. Няма доверие в нито една държавна институция – като се почне от съда и се стигне до армията.

Наличието на 5 от тези 6 факта се явява основно доказателство за присъствието на едно явление, което според нашата история е изчезнало преди 26 години – на диктатурата. Единствено политическите династии са характерни и за демократичните държави, но в случая това не е от особено значение. Нещо повече – нашият режим, подобно на старият комунистически режим, има и своята идеологическа окраска, само че тя е огледално противоположна. Вместо проруска и антиамериканска, тя е антируска и проамериканска, вместо планирана икономика има пазарна икономика и т. н.

В тази връзка, с оглед на извървяният път от 1989 г. насам, става актуален следният въпрос – не стигнахме ли там, откъдето тръгнахме? Управлението на ГЕРБ носи всички характерни черти на управлението на БКП, само методологията за печеленето на избори е различна. ГЕРБ дори се е сдобила с цяла кохорта от присъдружни партии, съществуващи само за да се коалират с победителя. В това отношение БКП е надмината, защото старата комунистическа партия имаше само един сателит – БЗНС.

Майсторлъкът на управляващите в асимилацията на партньорите е изключителен. Пример в това отношение е начинът, по който се развиха изборите за Реформаторския блок. Коалицията спечели двама кметове на областни градове, но и двамата хем са от ДБГ на Кунева, хем оставиха впечатление за нареден мач, в който ГЕРБ подари тези градове на опонентите си. Впрочем, министър-председателят Борисов направо си го каза в прав текст. От друга страна кандидатите на същата коалиция, издигнати от ДСБ, изядоха де що шамари имаше в предизборната кампания. С което ролята на Кунева, удобен и верен съюзник на Борисов в блока, се увеличи отново, а тази на ДСБ, водещи самостоятелна политика и откровено отправящи предизвикателства към ГЕРБ, се върна в изходна позиция.

Същото нещо се случи и с другия партньор – Патриотичния фронт. Разделен на две в кампанията, за да се докажат всеки от двамата съдружника в коалицията (Каракачанов и Симеонов) кой е по-влиятелен, този формат изкара по-малко гласове в проценти, отколкото на изборите преди година. В резултат коалицията е разклатена, а съюзниците са на път да се превърнат в „съюзници-разбойници“ и да се хванат за гушите. Арибитърът, разбира се, отново е ГЕРБ. На техният фон АБВ постъпи най-мъдро. Не влезе в конфронтация никъде, кандидатите му кротко пасяха в периферията на изборната нива и накрая великодушно им бяха оставени същите резултати, който имаха преди година.

Но да се върнем на „Краят на историята“. В нея Фукуяма обяснява как през своето развитие човечеството е пробвало какви ли не системи на социално развитие, но в крайна сметка демокрацията се е доказала като най-добрата. Е, в нашия частен случай може да се каже, че ние пробвахме през последните 26 години какво ли не и как ли не, но в крайна сметка се завърнахме в добрата стара тоталитарна диктатура. Анализът на ситуацията в страната в момента подсказва точно това – за нас българите историята просто свърши. Умората от постоянните политически боричкания, апатията и отвращението на хората от политиката и политиците само допълнително ще подхранват управляващия режим. На последните избори това стана изключително видимо – въпреки, че масово кандидатите на ГЕРБ отказваха да се явяват на дебати и диспути, и бяха буквално скрити от публиката, това не им попречи да спечелят изборите със смазващи резултати. Фалшификацията на вота тук има роля само дотолкова, доколкото придава още по-разгромни измерения на изборния успех. Факт е, че мнозинството българи подкрепиха ГЕРБ.

Колко време ще продължи това не може да се каже със сигурност, но с оглед на пълзящата дебългаризация на страната, демографския срив и пълната безидейност на властта, едва ли ще е повече от десетина години. След това ще настъпи и краят на историята за българската държава. Поне в този и вид, в който я познаваме.

3 Коментара

  1. Влади's Gravatar Влади
    05.11.2015    

    Реформаторите имат достойни професионалисти майстори на чашката в НКД“Св. Лучников“ ученици и последователи на великия Лучников. За съжаление вместо да издигнат някои от тях за кандидати издигат откровени недоразумения. България се нуждае от достойни политици – професионалисти майстори на чашката, ученици и последователи на великите Лучников, Сталийски и Луджев.

  2. 07.11.2015    

    Хареса ми анализът. Аз съм малко по-обнадежден от Вас вероятно, но си мисля, че и краят на историята да настъпи, може би това няма да е толкова лошо. Със сигурност на Бойко ще му стане по-тесничко. След последните речи, изглежда сякаш Тодор Живков се е върнал със страшна сила.

    Народът може да е обезверен, но ще му прекипи много скоро, а тогава ще стане страшно. Повече от ясно е, че с мирни и нежни революцийки няма да стане.

    Поздрави

  3. Росен's Gravatar Росен
    25.11.2015    

    Историята се повтаря, докато не се научим да се поправим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари