Защо Европа е обречена?

20_Jun_2008_n4Защото проблемът и с исляма е нерешим с методите на демокрацията. Това е отговорът, който политкоректните политици в Евросъюза отказват да дадат на своите избиратели, макар че много добре го знаят. И точно поради това европейската цивилизация ще загине. Въпросът отдавна вече не е дали, а кога.

Европейският сблъсък с исляма не е от вчера. Датира още от 711 г., когато арабите нахлуват на Пиренейския п-ов, после го завземат методично, нахлуват във Франция, където са спряни едва през 732 г. при Поатие, завземат Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарските острови, нахлуват многократно в Италия, плячкосват Рим, а от 14 век започва нахлуване в Европа и откъм изток, където турците завземат Балканите и Унгария, стигайки през 17 век дори до Виена. Хилядолетната война на полумесеца срещу кръста води до съществена промяна в демографската ситуация в някои части на континента – на Пиренеите и на Балканите се създават компактни маси от мюсюлманско население. Когато през 1492 г. Испания успява да отвоюва и последните си земи от арабите, превземайки Гранада, тя се сблъсква с въпроса какво да прави с тях след това. Първоначално им е оставено правото да изповядват религията си, но след като се вдигат на бунт през 1499 г., им е наредено или да приемат християнството, или да напуснат страната. Повечето стават християни, но тайно продължават да спазват догмите на исляма. През 1568 г. арабите вдигат втори бунт, при който дори за кратко възстановяват Гранадското емирство. Държавата им е унищожена едва през 1571 г. с големи усилия от испанците. Взето е решение всички мориски (както наричат покръстените араби) да бъдат изселени във вътрешността на Кастилия. Само едно поколение по-късно се оказва, че заради своята по-висока раждаемост, мориските започват да доминират количествено в някои райони около Мадрид и Толедо, с което заплашват да арабизират сърцето на испанската монархия. Затова накрая испанския крал, виждайки провала на всички усилия за асимилация на мориските, заповядва те да бъдат изгонени от Испания. Това се случва на няколко вълни през 1609 – 1614 г., при които около 300 000 араби, представляващи 7% от испанското население по това време, са изселени по море в Мароко, Алжир и Тунис.

На Балканите исляма се задържа повече. Когато Румъния, Сърбия и Гърция извоюват своята независимост, първото нещо което правителствата им правят, е да изгонят своите мюсюлмани. Единствено България и Австро-Унгария не предприемат подобни мерки, в резултат на което по нашите земи и в Босна (която тогава е австрийска провинция) ислямът оцелява. Като прибавим и Албания след 1912 г ., само тук местните мюсюлмани са оставени да съжителстват с християните.

Защо обаче точно на Балканите, където мюсюлманите имат вече 600 годишно непрекъснато съществуване, няма проблем, или поне не такъв, какъвто е в Западна Европа? Защото след 1944 г. тоталитарните режими в България, Югославия, Гърция и Албания напълно унищожиха и подчиниха войнствения дух на исляма. Особено фрапиращо това се случи в Албания, където беше забранена дори самата религия. В течение на няколко поколения комунистите превърнаха от сепарираните и изолирани мюсюлмани пълноценни светски граждани на своите страни. Разбира се с репресии, натиск и насилие. В Гърция това свърши военния режим и традиционната антитурска и антибългарска политика на управляващите в Атина.

В резюме – Испания, Сърбия, Унгария, Гърция, Италия и Румъния – все страни, в които традиционно са живели мюсюлмани, са решили проблемите си с тях като са ги изселили. Испанците са принудени да приложат тази мярка, след като опитват в продължение на сто години да асимилират мориските и не успяват. Въпреки че ги християнизират, те упорито запазват своя арабски език и арабски обичаи. Другите европейски държави не са толкова търпеливи и директно изгонват мюсюлманите, след като се освободят от властта им. Там където те остават, комунистите, нетърпящи друга конкурентна идеология, с помощта на репресии заличават разликите между християни и мюсюлмани, формирайки консолидирани граждански нации.

Нищо от това не би могло да се случи в Европа днес. Нито изселвания, нито репресии, нито насилствена асимилация и християнизация. Самоскопилите се европейски държави залагат единствено на доброволната асимилация, която те наричат с политически коректния термин интеграция, надявайки се, че с научаването на съответния държавен език и местни традиции, мюсюлманите ще станат добри граждани. Само че това няма как да стане и очевадно, с оглед на ситуацията, не става. След всеки атентат европейските ислямски общности се спотаяват, снишават, изчакват да отмине бурята и вялото европейско възмущение, за да продължат с това, което правят най-успешно – да сеят страх и деца. Да, мюсюлманите са между 5-10% в отделните европейски държави, но децата им са между 25-50% от децата в държавите им. Кметът на Ротердам е мюсюлманин, а най-популярното мъжко име за новородено в Лондон и Брюксел е Мохамед. Добре известни факти, но какво от това? Мюсюлманите се увеличават, християните намаляват, а през последната година евроислямът получи мощна демографска инжекция с приток на 1,5 млн нови имигранти, доскоро по-известни като бежанци.

Тази болест не се лекува с молитви и шествия. Тя не се лекува и с извънредни положения – хиляди нови мохамедчета ще се родят през трите месеца на извънредно положение във Франция. Тя не се лекува и с остри думи във фейсбук и заплашителни статии в пресата. Тя се лекува с управленски мерки, които трябва да са такива, като описаните по-горе. Репатриране, експулсиране, лишаване от гражданство, дори и за тези, които го притежават по рождение. Ограничаване на ислямската пропаганда и секуларизация на имотите на мюфтийствата. Няма европейска държава, която да не го е правила с християнската църква, каква е пречката сега да стори това и с ислямската религия? Конфискуване и затваряне на джамии, премахване на минарета. Експанзивна политика за запазване на християнските малцинства в Леванта, подложени на 1400 годишен терор от 7 век насам. Общо взето, това е което трябва да се направи.

Обаче няма да се направи, защото няма кой да го направи. Не че в европейски мащаб липсват такива политици. Просто няма да ги допуснат да управляват. И тъй като революция също няма да бъде допусната, след 30 години това няма да има никакво значение вече, защото и кметовете на Париж, Лондон и Берлин ще са мюсюлмани. Затова Европа е обречена. След едно поколение вече ще стои въпросът не как да се интегрират мюсюлманите, а как да бъде запазено християнското малцинство.

3 Коментара

  1. George C. Boyadzhiev's Gravatar George C. Boyadzhiev
    22.11.2015    

    NOTA BENE:
    …Европейският сблъсък с исляма не е от вчера, а от 711 г., когато арабите нахлуват на Пиренейския полуостров, превземат го, нахлуват във Франция, (спряни са едва през 732 г. при Поатие), превземат Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарските острови, нахлуват в Италия, плячкосват Рим, а от ХІV век навлизат в Европа откъм изток: превземат Балканите и Унгария, стигат (през ХVІІ век) до Виена. Хилядолетната война на Полумесеца срещу Кръста води до промяна в демографската ситуация в част от Европа – на Пиренеите и Балканите се заселват компактни маси мюсюлмански пришълци. Когато през 1492 г. Испания отвоюва и последните си земи от арабите, превземайки Гранада, испанците се виждат в чудо какво да правят с мюсюлманите.Дават им право да изповядват си изповядват религията, но след като ислямът се вдига на бунт през 1499 г., налагат на пришълците или да приемат за своя вяра християнството, или да напуснат Испания. Повечето стават християни, но продължават да следват догмите на исляма и в 1568 г. вдигат втори бунт, за кратко възстановяват Емирата Гренада. Емиратът е унищожен след ужасни кръвопролития едва през 1571 г.. Испанската власт решава всички мориски (както назовават покръстените араби) да бъдат изселени във вътрешността на Кастилия. Само след едно поколение, родено от пришълците, се оказва, че с далеч по-високата си раждаемост мориските доминират количествено райони около Мадрид и Толедо, заплашват да ислямизират основата на испанската монархия.
    Затова кралят на Испания, като осъзнава провала на всякакви усилия за приобщаване на мориските към Европейската цивилизация, заповядва да бъдат прогонени от Испания. Това се случва на няколко изселнически вълни от 1609 до 1614 г., при което около 300 000 араби, представляващи 7% от Испания по това време, са изселени по море в Мароко, Алжир, Тунис.
    На Балканите едва когато Румъния, Сърбия и Гърция извоюват независимост, първото което правителствата им правят, е да прогонят всякакви мюсюлмани. Единствено България и Австро-Унгария не предприемат подобна мярка, в резултат на което по Българските земи и в Босна (австрийска провинция по онова време) ислямът оцелява. Като прибавим Албания след 1912, само тук мюсюлманът е оставен да съжителства с християни.
    Защо обаче точно на Балканите, дето ислямът има 600-годишно непрекъснато съществуване, няма проблем, или поне не и такъв, какъвто кървав проблем е в Западна Европа? Защото след Втората световна война тоталитарните режими на България, Югославия, Гърция, Албания унищожиха или подчиниха кървавия дух на исляма. Категорично това става в Албания, където е забранен самият ислям.

  2. Влади's Gravatar Влади
    23.11.2015    

    Европа се нуждае от държавници от ранга на Влад Цепеш, Хенри VIII, Иван Грозни, Борис Годунов, Кромуел, Робеспиер, Джугашвили и т.н. За съжаление има само мижитурки. Неслучайно руснаците казват „Нет на вас Сталина“, а румънците – „Къде си Цепеш, господарю?“.

  3. 01.12.2015    

    Европа няма да загине, но е възможно да избухне гражданска война при която да бъдат изгонени мюсюлманите, разбити ислямските гета, клетки, квартали в Европа.И Европа отново ще бъде полуразрушена и отслабена. В крайна сметка исляма ще бъде изгонен от Европа, но с цената на милиони жертви и разрушения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив