Там, далече, на края на България, на гръцко-албанската граница…

На брега на Костурското езеро, пред един от най-хубавите български градове Костур, днес за съжаление намиращ се в Гърция.

Миналата седмица бях по старите български земи – в Беломорска Македония. През 2005 г. снимах първия документален филм за българите там, „Един народ сме“, но отдавна ми се искаше да направя едно кратко клипче за това какво правят гърците с нашето малцинство там, както и с българското културно-историческо наследство, и затова реших да обиколя набързо българските села и градове в Костурско и Леринско, близо до границата с Албания. С моите спътници заснехме почти всичко, но точно след като си тръгнахме от с. Руля (дн. Котас), където направих клип за Коте Христов, един от най-големите предатели в редиците на българската революционна организация в Македония, катастрофирахме. Както каза Велислав, единият от спътниците ми, старият главорез явно ни прокълна, понеже доста се погаврихме с него пред паметника, който гърците са му вдигнали в знак на благодарност за предателството му.

Но както и да е, колата не успя да завие на елементарен завой, удари се в камък и остана на пътя, без да може да продължи. Естествено веднага се обадих на 112, от там пратиха полиция, но тъй като се намирахме на слабо използван път, свързващ Руля със съседното с. Търново (дн. Прасино), не можеше да очакваме нито полицията да дойде бързо, защото най-близкия град Лерин се намираше на 40 км, нито да се надяваме на помощ от преминаващи, тъй като по пътя почти не се срещаха коли. От тук обаче почва историята…

Още първата кола, която мина след няколко минути, спря и от там пътниците ни попитаха на гръцки дали имаме нужда от помощ. Отговорих им на български че вече съм се обадил в полицията. Шофьорът веднага слезе, погледна номера, за да види откъде сме, и ни попита – „От дека сте, дечки? От Бугария?“. Като чу утвърдителния отговор, не можах да го спра повече – „И шо правите на овие земи? От дека бехте, от Бугария, ама от дека? А, Варна, да, го знам, имам браточенди тамо. На Църното море, нели? И шо, сега от единио край на Бугария на другио, хахаха, до Албания. Ама колата ич не я бива, потрошена е, но слави Бога, ви да сте живи и здрави. Железото душа нема, ке си купиш нова кола. Вода сакате ли? Сте арни?“ и т. н., и т. н. Трогнат от вниманието на абсолютно непознатия човек го уверих, че сме добре, и той си тръгна, като не пропусна да предложи всякаква помощ, която ни е нужна. След него всяка втора кола се оказваше с българи в нея, които ни предлагаха помощта си. При една от поредните шофьорът реши да се обади на полицията и пред мен ги нахока здраво на гръцки за това, че още не са дошли да ни помогнат. Следващият шофьор пък се обади на пътна помощ и проведе невероятен разговор, който почна на гръцки и по средата обърна на български. За да дойде да вземе колата от мястото на катастрофата и да я закара до Лерин, което беше 80 км, пътната помощ поиска 150 евро. Като чу, нашият благодетел направо се развика в слушалката – „Пантелис, овие люде са наши, не са гърци бре, сакаш да ги дереш, шо ли? От Бугария са, има и женско со тех, шо сакаш мори? Осумдесе евро и да заборавиме. Пантелис, на пънто са людете, нема шо да прават, доди и ги земи до Лерин, те тамо ке се оправат до Бугария.“ Пантелис явно продължи да се пазари и предложи 100 евро, при което моят събеседник ме погледна и рече – „Сто евро добро ли е? Бива? Айде, ке му речем да идва“. Междувременно дойде и полицията. От нея излязоха двама полицаи, млад и по-възрастен. Младият ме заговори на английски, защото бяха уведомени от оператора на 112, че сме чужденци. Възрастният обаче се приближи до колата, погледна я отпред, подсвирна учудено, погледна ме, усмихна се и рече – „Шо стана, шоферо, завойо избега, а? Таа кола веке не може да стане повеке кола, ама ви сте живи и здрави, за тоа не бери гайле. Ракия пил ли си? Не? А вино? Айде доди со мене да видиме дали не ме лажеш.“ След като дадох проба полицаите се заеха до оформят документите и извикаха още една кола, за да регулира с тях движението, докато пристигне пътната помощ. Вторият екип от двама полицаи също беше с един българин в него, който като ни видя да се шляем около колата ни предупреди строго „За денес една катастрофа бива, сакате уще една? Айде, бегайте от пънто.“

Пътната помощ дойде, качи колата и тръгнахме към Лерин. Полицаите ни изпратиха с трогателни ръкостискания, пожелания „со здравье“ и ни изпроводиха до разклона за Преспа. В Лерин момчето от пътната помощ, която Пантелис изпрати, предложи да ни закара до ресторант в града, за да можем да вечеряме. В таверната ни посрещнаха с „Калиспера“, на което аз отвърнах „Добър вечер“ и келнерът веднага смени плочата – „Добро дойдовте кай нас, каде сакате да бидите, во салоно или надвор?“. Винаги, когато съм в Беломорска Македония, започвам вечерята с шопска салата – не за друго, а защото гърците са я откраднали от нас и са я нарекли „гръцка салата“. Най-интересното е, че на гръцки я наричат „хориатики саляд“, което означава селска салата, а всички българи по нашите стари земи наричат шопска. Като казах на сервитьора, че искам шопска салата, той въобще не ме попита какво е това, а кимна и попита – „А месо сакате? Имаме от свиня, от кокошка, от ягне.“ Поръчахме три пържоли и почнахме да го питаме за ракия – „Да, ракията е наша, леринска, не е люта, туку е блага, имаме и вино, ке ви бендиса. Чупата ако сака, да проба.“ На излизане собственика излезе да ни изпрати, с пожеланието „со здраве, добро ми поминавте.“ Когато отидохме до паркинга на пътната помощ, там ни чакаше разтревожен Пантелис, защото трябваше да си тръгва, а нашата помощ от България още не беше дошла, и той се боеше, че няма да можем да вдигнем колата без негова помощ. „Костандин“, каза, „ке ти го дадам мойот номер, да ми позвониш кога дойде вашиот човек. Яз ке бида кай нас, ама то е тро проблем, само звони и ке додам.“ Когато пътната помощ от Петрич пристигна наистина се оказа, че няма как да я качим сами, и звъннах на Пантелис, който дойде и от 20 ч. до 21 ч. се мъчиха заедно с петричанеца първо да качат колата на неговата платформа, а след това да я прехвърлят на петричката камионетка. На тръгване местният българин ме прегърна и ме изпроводи с „много здравье на Бугария“.

Всичко това се случи на 400 км от най-близката точка на България, само на няколко километра от гръцко-албанската граница, в едни стари български земи, които както каза един от многото притекли ми се на помощ местни българи, са на „другиот край на Бугария“.

Знаете ли за тези български земи, уважаеми сънародници? Чували ли сте за старите български градове Лерин, Костур, Воден, Кукуш, Енидже Вардар, Лъгадина, Долна Джумая и още много други? Знаете ли, че в Беломорска Македония и Беломорска Тракия има близо половин милион местни българи, страдащи под тежък гръцки ярем? Знаете ли? Интересува ли ви? Замислете се за това, нищо повече не се иска от вас – просто да знаете за тях. Защото те не са ви забравили, нито са забравили България, нито пък българския език.

Защото България не е само тези 111 000 кв. км, тя е още Вардарска Македония, Беломорска Македония, Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа, Беломорска Тракия, Поморавия, Пиротско, Западните покрайнини, Тимошка Крайна, Източна Тракия и Северна Добруджа. Хубаво е да знаем това, да го помним и да не спираме да говорим за това. Защото без българи тези земи огън да ги гори. А в тях от 1400 години се говори на български и това ще продължава, докато има българи там, въпреки всички исторически неправди!

11 Коментара

  1. Kateririna Dobreva's Gravatar Kateririna Dobreva
    20.11.2018    

    Ингересно ми беше четивото.
    Но това с “ ярема“ ме уби…
    При над 250 000 българи в Атинакоито изхранватсемействата си в Цългария, да пишете г
    глупости, не ви прави чест.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      21.11.2018    

      Аз говоря за българското малцинство в Беломорска Македония, което няма елементарни права – да говори български, да носи български имена, да има български медии, да има български училища. Това е ярем, робство, иго – както и да го нарека ще е слабо определение. Не бъркайте тези българи с гастарбайтерите ни в Атина, които дори не знаят за това, което пиша. Когато отречеш на един народ правото му да е народ, как бихте нарекли това, ако думата ярем ви дразни?

      • Златнина Желязкова's Gravatar Златнина Желязкова
        21.11.2018    

        Костадине,да си ни жив и здрав,че пишеш толкова хубаво за нашите българи и българските места!Аз лично много се разчувствах от добротата на тия българи,и хубавия ти начин по който описваш случилото се.Продължавай да пишеш,и то още по-смело.Това е много ценно дело,и трябва да се вижда и по телевизията-помисли върху това.Сигурна съм ,че ще те подкрепят много хора.А най-много от всички,ще те подкрепя Бог.

        • Костадин's Gravatar Костадин
          21.11.2018    

          Благодаря ви за подкрепата!

    • Ася's Gravatar Ася
      21.11.2018    

      През 2002 г. За първи път влезнах в Гърция и на втория месец и се наложи спешна операция в Серес. В стаята настаниха една баба със счупен врат защото нямаше места в другото отделение. После я преместиха и аз след няколко дена отидох да я видя (нещо много м беше мъчно – възрастна жена и в това положение). Бабата имаше внучка на мойте години 32тогава и не знаеше че баба и е българка. Казваше че тогава било забранено на тези които са от вътрешната страна на границата да говорят български защото им е било казано ако искате да говорите български ще отидете от другата страна на границата . На вучката обаче и беше много интересно когато Бабата започна да ми говори на български защото се беше разбрало че аз съм българка.

    • Ivo's Gravatar Ivo
      21.11.2018    

      Не Ви ли е срам госпожо Добрева да сте такава продажница и атибългарка. 100 % сте с някой мазен грък, затова ги защитавате.

  2. Тони Груев's Gravatar Тони Груев
    21.11.2018    

    На вас не ви прави чест, че не познавате историята си!!! И според вас българи в Гърция са само доброволните, икономически имигранти(роби)?!

  3. Г-н Костадинов, почти ме разплакахте с тоя чист и непосредствен разказ за едно ваше премеждие всъщност, което се е случило в земите, които съвсем до скоро исторически са вековни български територии!!! Тук, в квартала, в който живея от 71 години живеят и част от най-преките потомци на Поп Търпо Поповски, родом от с. Косинец, Костурско, известен също като Кръстникът на ВМРО и много известен поборник за българщината в Егейска Македония през голяма част от втората половина на 19-и век. Той и мнозина от родът му се преселват тук след Илинден-Преображенското въстание. Днес една уличка – където вероятно е била и първата къща на Поп Търпо се казва „Костур“. Тя е точно зад някогашния техникум по електротехника „Киров“, пряка на бул. „Овча Купел“. Биографията на Поп Търпо Бе съставена и издадена преди доста години май, от един също така голям българин, Христофор Тзавелла. Не знам дали въобще е пускана за продажба в книжарниците. Ще се опитам да попитам правнука на Поп Търпо, г-н Лазар Поповски дали има някой свободен екземпляр и ще ви пиша на лични (в Месинджъра).
    Е, с Европейския Съюз май ще трябва да се простим с мечтата на хиляди Българи от поне 100 години насам да видят някогашна България обединена и върху всичките си земи, нали?
    Желая ви здраве и сили да се борите за по-доброто бъдеще на България и българите!
    Владимир Антонов Помаковq VladPomak@gmail.com

    • Костадин's Gravatar Костадин
      21.11.2018    

      Имам книгата, купих си я още като излезе през 2002 или 2003 г. И не, няма да се простим с мечтите си, а ще се борим за тях!

  4. Даниела Николова's Gravatar Даниела Николова
    21.11.2018    

    Костадин, много благодаря за тази статия. Стопли ми сърцето.
    И аз знаех от майка си, че българите в Гърция са били измъчвани, доста заплашвани,, дори са им пробивали езиците, ако говорят български, за да бъдат асимилирани, но не знаех, че въпреки това са опазили самосъзнанието си българско.
    Много живо си го разказал.

  5. Г.Ганчев's Gravatar Г.Ганчев
    25.11.2018    

    Много хубав и ободряващ текс, г-н Костадинов. И ми е много драго че езикът там е запазен до такава степен. Официалните (вероятно с гръцки прозиход) съобщения за „славомакедонския“ северна Гърция го преставят като говор със затихващи функции, говорен от старото поколение, но от текста ви излиза че не е точно така. Аз лично не съм бил там, но познавам човек от леринско , живеещ в западна Европа. Човекът има братовчеди в Добрич. Интересното за него , когато по инерция го питах откъде знае български, той се възпротиви – било македонски, но нямаше нищо против да го нарича нашенски (както и моя български) и не възразяваше че сме си „наши“ хора. Мисля си че ако нашата държава беше по-на място във всяко едно отношение, другояче биха стояли нещата и с нас, и с вънщните българи…..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив