Парламентарни избори 1876 г.

В историята няма ако. Това е първото нещо, което научава всеки студент, който започва да изучава тази наука, и което го предпазва от изкушението да си представя какво би станало, ако това или онова не се е случило в определен исторически момент. И все пак, да си представим какво би станало, ако през 1876 г. вместо да има Априлско въстание, се бяха състояли първите демократични избори за османски Меджлис. Впрочем, в края на 1876 г. наистина има такива „избори“, проведени от Мидхат паша, които „избират“ първия османски Меджлис, който дори приема и първата османска „конституция“. В Меджлиса влизат и няколко български депутати, един от които е съдията, осъдил Васил Левски на смърт – хаджи Иванчо Хаджипенчович…

Та, ако това се беше случило в един друг исторически порядък, вероятно изборните резултати щяха да са следните:

30% – ГОРБ (Граждани за османско развитие на България)
25% – ОСП (Османска социалистическа партия)
15% – ДПБ (Движение на паши и башибозуци)
7% – МВРО (Мекерета и верни роби на османците)
6% – ДОИ (Демократична Оманска империя)
3% – ВОР (Воля – Османските родолюбци)
1% – Партия на български учители, възрожденци, просветители и революционери, борещи се за свобода и независимост на България.

Последната партия е известна най-вече с това, че според всичките си опоненти е националистическа (защото поставя българския интерес над османския) и русофилска (защото иска Русия да помогне на България да се освободи от турското робство). В хода на кампанията опонентите и дори пускат сигнал до османската главна прокуратура с искане тази партия да се забрани, защото в свой клип пропагандирала въоръжено въстание срещу законната османска власт. Разбира се, основно искане е и водачът на партията да се вкара в затвора, защото заплашвал с посланията си мира и сигурността на българските граждани.

Изборната активност на изборите е 25%, като става ясно, че 75% от българите въобще не се интересуват кой ще ги управлява, а 24% подкрепят управляващите проосмански партии.

Сега нека да се върнем обратно в лоното на истинската, а не на алтернативната история. През 1876 г. по време на Априлското въстание въстават общо 10 000 българи от около 5 000 000 български народ по това време. Иначе казано, 0,2% от българския народ избират пътя на свободата и независимостта. Огромната част от тогавашните българи, воглаве с почти всички чорбаджии, застават срещу въстаниците. Каблешков е арестуван от копривщенските чорбаджии, български овчар предава Бенковски и последните му съратници в Тетевенския балкан, към четата на Ботев по целият ѝ път от Дунав до Стара планина се присъединява само 1 българин, впоследствие много четници и въстаници са предавани и малтретирани не от турци, а от българи. Примерите в тази посока са стотици…

На последните избори Възраждане получи 20 000 гласа от общо 6 300 000 гласоподаватели  в България. Иначе казано, 0,3% от българския народ избраха пътя на свободата и независимостта.

143 години по-късно процентите на свободните българи са се увеличили от 0,2 на 0,3. Разликата е само, че преди 143 години България беше под турско робство, а днес е възстановена като държава от 141 години. Изводите, драги сънародници, ги оставям на вас. Аз моите съм ги направил.

 

13 Коментара

  1. 29.05.2019    

    Аз и преди съм посочвал голям процент от еничари сред българското население, но някак си никой не ми вярваше. Просто този народ се кефи да бъде роб, защото само така намира виновници за окаяното си положение и простотията. Жалко за България, но с подобен „народ“ бъдещето и е предначертано. Тази паплач търпи една мутра да властва 11 г. да краде, тъпче, вдига данъци …….. и нито протест нито въстание….. Е не заслужава ли да бъде затрит този народ?

    • Михаил's Gravatar Михаил
      30.05.2019    

      „този народ се кефи да бъде роб“

      Не пип, че пляс! Долу ръцете от народа! Много си е добър! Справка – масовата подкрепа и присъединяване към руските освободители само две години след Априлското въстание. Просто през 1876 г. народът ни не е припознал хъшовете за освободители. Дали заради проповядваната от тях либерална идеология, дали по друга причина, не знам. Но фактите са безспорни, а историята, както каза стопанинът на сайта е точна наука.

      Само дето друг пък беше казал, че историята е най-добрият учител с най-лошите ученици.

      • Костадин's Gravatar Костадин
        30.05.2019    

        Хъшове и либерална идеология?!? Разсъждавате за събитията с категории, които са от това време, но не са от това място. За либерали и либерална идеология в България можем да говорим най-рано след 2 години, през 1878 г. Дори и тогава обаче това са били толкова чужди неща на българите, че на Петко Славейков се е налагало да обяснява, че либерал идва от „либи рало“, т. е. който обича ралото. Хъшовете са революционери, а точно това е чуждо тогава, а и сега, на огромната част от българското население. За това става дума и в статията.

        • Михаил's Gravatar Михаил
          30.05.2019    

          Този краен републикански уклон у Левски и тази люта ненавист към монархията, не ще да са дошли от синьото карловско небе, а в „молитвените“ текстове на Ботев има пряко влияние на светските молитви (молитви към „бога вътре в мен“, тоест „бога“ на хуманизма, противопоставен на Бог на Църквата и поповете) от времето на Френската революция. Ами Стамболов, прекият наследник на Левски според повечето изследователи? Дейността му в Одеса и неговите увлечения по идеи, чиито главен рупор е в-к „Либерте“ е общоизвестна. Какъв е Прудон, по който той най-много се увлича? Консерватор?

          И тъй накратко у нашите възрожденци двете течения либерали и консерватори са налице доста преди Освобождението. И либералите са тези, които печелят битката за „народната памет“. Консерваторите са забравени или дори по-лошо, обявени за ретроградни лумпени и врагове на прогреса. Прогрес, който доведе до днешните напълно логични прояви на либерализма – т. нар. биологичен либерализъм, или тъй наричаното от Пл. Пасков разчовечване или дехуманизация. Просто и логично: Първо чрез хуманизма, от човека се свалят оковите на Църквата и монархията, после чрез либерализма и в условията на републиканско (атеистично в известни периоди) управление от човека се свалят оковите на самата човешка природа. Освободил се веднъж от Бог, човекът накрая се освобождава и от самия себе си. Българското Възраждане е само част от този глобален процес. Може някои да са бъркали думата либерализъм, но идеите на Френската революция са били твърде близки на повечето от нашите възрожденци. Западните изследователи на случващото се на Балканите през ХІХ век също са напълно единодушни. Определението Възраждане за тях, разбира се, не е характерно. „Просвещение“ е терминът, който те използват и който по-добре, за наше съжаление, разкрива характера на случващото се. Просвещение само че не в изконно християнския смисъл откъдето идва понятието, а така както го разбират по това време на запад – светско, хуманистично просвещение. Вижте и училищата, не само в България, но и при комшиите и ще разберете защо за това време някои изследователи твърдят, че Балканите са френска културна колония.

          Е, бидейки водач на политическа партия с такова название, Вие разбира се, много трудно бихте преглътнал тези истини, но това не ги прави по-малко валидни.

          • Костадин's Gravatar Костадин
            31.05.2019    

            Това не са истини, а манипулации. При това бездарни. Дори не си заслужава да се коментира, само ще отбележа, че републиканството, секуларизма и прогресивизма не са запазени само за либерализма, което лесно може да се види от действията на най-видните консерватори на XIX век – Бисмарк, Кавур, Метерних. Макар и верни на монархиите си, те на практика изпразват от съдържание монархическата институция, нещо, което Бисмарк довежда до съвършенство. Четете повече, само със свободни съчинения и лозунги няма да стане.

      • Павлова's Gravatar Павлова
        30.05.2019    

        Уф, ако имаше народ тогава и сега , коментарите щяха да са на друга тема – как да просперираме , а не как да излезем от блатото , в което потъваме …

      • 30.05.2019    

        Да, само в това е добър българския народ. Да подкрепи някой посочен за победител или да чака чужди освободители. Очевидно сега е припознал в либералната паплач такива :))) Нищо те така ще го оправят, че децата му ще се молят на правата вяра.

  2. Ружица Филчева's Gravatar Ружица Филчева
    30.05.2019    

    Някак е странно, че все след дъжд качулка се сещаме, че на народа не е присъщо да мисли. Мисли отделната личност, но народът не може да мисли. Сборът от отделните мислещи личности обаче не е равен на самия народ. Това не се отнася конкретно за нашия народ, а за всеки народ по принцип. Не разбирам как може да се разчита на немислещ народ да направи верния избор. Винаги други са го правели вместо нас. Затова: не би ли било по-правилно да се смени изходната позиция? Защото и обратното е вярно: една мислеща личност, като застане начело, олицетворява целия народ.

  3. Михаил's Gravatar Михаил
    01.06.2019    

    >>Четете повече, само със свободни съчинения и лозунги няма да стане<<

    Арно, войводо, щом си рекъл, така да е.

  4. Михаил's Gravatar Михаил
    10.06.2019    

    Ако разрешите един фундаментален въпрос свързан с понятието „Възраждане“. При западноевропейския ренесанс, който по същество е една утопична идея, при която целите никога не биват постигнати, поне в началото въпросните целите са поне заявени – ясно е какво е това, което се възражда. Как стои обаче въпросът с българското възраждане от края на ХIХ в.? Известно ли е някому какви са визиите? Коя България се възражда тогава или какво изобщо се възражда? Говорим за конкретни представи, а не за общи и мъгляви въжделения като „чиста и свята република“ (което по същество не е никакво възраждане, а раждане на нещо съвсем ново). Същият въпрос стои и пред днешните възрожденци. Имат ли те тази яснота, какво всъщност възраждаме и към какво се стремим. Защото ако се стремим към нещо ново, нямащо аналог в нашата история, тогава наименованието се явява некоректно. Програмните текстове на партията не дават отговор на тези въпроси.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      11.06.2019    

      Прекалено философски подхождате. Възраждането е процес, който е характерен за всички народности, преминали дълготраен период на упадък, деградация и дегенерация. Те или се възраждат, или умират. Просто е. Не знам защо не сте го забелязал в програмните текстове на нашата организация:)

      • Михаил's Gravatar Михаил
        21.06.2019    

        Чак пък философски, надценявате ме. Дори о. Паисий Хилендарски не е бил философ. И тъй като той е, можем да кажем, главата на българското възраждане, да вземем за пример неговата представа. Той говори най-кратко казано, че България е имала свои велики царе, пълководци и велики светии. Ясно е, че с идеята за възраждане на такъв тип държава е бил „зарибен“ (ако може да използваме думата в положителен смисъл) и народът. Или поне прочелите книгата му, а те никак не са били малко. Не става въпрос за грубо копиране на държавни модели отпреди векове, но поне за нещо по-прилично на реална държава. Но ето, че идват „младите“ и те предлагат на народа съвсем друга представа за бъдещо държавно устройство – почти пълна противоположност на идеята при о. Паисий. Нормално е народът да даде заето. Нормално е човекът от народа да пита, кого ще турим за цар и е известен отговорът на Васил Левски. Мислите ли обаче, че народът е бил наясно, що е това република? Моето впечатление е, че дори Левски не е бил наясно, поне нищо определено не е написал по въпроса. Говори за някакво братство, където всички са равни, но това никак не прилича на държава.

        И нашите възрожденци, младите де, започват да плюят по народа, че бил робски и пр. Не, просто това е било едно дълбоко патриархално и иерархично общество със съвсем различни нагласи. И аз не съм съгласен с това типично възрожденско отношение към народа – че бил лош матрял, че 80 процента са дебили и пр. А Вие г-н Костадинов?

        • Костадин's Gravatar Костадин
          24.06.2019    

          Кои точно възрожденци плюят по народи ни? Не е ли малко грозно това, което пишете? И не споменавайте поетите Ботев и Славейков, ако обичате. Подозирам, че тях искате да „оцапате“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив