БСП, ВМРО и ДПС – новата коалиция на старото статукво

Местните избори отминаха и започна поредицата от процедурни действия по съставянето на новите общински съвети. На повечето места в страната тези събития вече се случиха, така че може да се направи един кратък преглед на групиранията и прегрупиранията на българските политически фирми, известни още и като партии. Правят впечатление няколко факта:

  1. ГЕРБ намали гласовете си в страната за пореден път.
  2.  БСП също намали гласовете си, като в 7 области партията няма нито един кмет, а в други 7 има само по един. На практика БСП се превръща в регионална партия, изключена от присъствие в 50% от територията на България.
  3.  НФСБ и Атака регистрираха още по-драматичен спад след европейските избори, като трайно се задържаха на стойности около 0,5%.
  4.  Т. нар. ВМРО* също загуби гласове, като избегна разгрома на другите псевдопатриотични формации само заради мощното купуване на цигански гласове. Може да се каже, че фирмата на Каракачанов уверено се превръща в етническа партия, изтласквайки ЕВРОРОМА от циганския електорален пазар. Както сполучливо посочват наблюдатели ВМРО постепенно става ВМРОМА.
  5.  ДПС задържа нивото си.
  6.  Воля на Марешки продължава деградацията си, като свива почти два пъти резултатите си в сравнение с евроизборите.
  7.  Демократична България се провали навсякъде, където участваше, имайки предвид амбициите на нейните водачи преди началото на кампанията.
  8.  Възраждане се утвърди като най-голямата извънпарламентарна политическа сила, при това с кампания, направена само с доброволци и без никакво присъствие по националните медии.
  9.  Най-важният факт – активността беше шокиращо ниска. На първи тур гласуваха средно около 35% от избирателите, а на втори едва 25%. При толкова ниска активност фалшификациите, манипулациите и контролирания вот придобиха за първи път такова значение, че вероятно около 50% от всички подадени гласове са били в резултат на подобен тип вмешателство в изборния процес. Това поставя под въпрос самото съществуване на демокрацията в България.

На фона на всичко това не е изненада това, че веднага след изборите три от най-старите политически фирми, и трите рожби на политическия инженеринг на службите за сигурност, се вплетоха в поредица от местни коалиции, които очевидно трасират пътя на бъдеща коалиция за управлението на държавата. Гласуванията за избор на председатели на общинските съвети в Добрич, Русе и Варна са особено показателни.

В Добрич, където т.нар. ВМРО има свой депутат и областен управител, с гласовете на съветниците от ДПС, ВМРО и БСП беше избрана за председателка на съвета Мая Димитрова от БСП. В Русе, където ВМРО също има свой депутат и областен управител, с гласовете на съветниците от ДПС, ВМРО и БСП беше избран за председател на съвета Иво Пазарджиев от ВМРО. Във Варна, където ВМРО няма нито депутат, нито областен управител, отново с гласовете на ДПС, ВМРО и БСП беше избран за председател на съвета Тодор Балабанов от ГЕРБ. Тук ситуацията е по-специфична, заради утвърдената традиция веднага след изборите всички партии да сформират общо прокметско мнозинство, независимо кой е кмета и от коя политическа сила е избран. Освен това тук специално е много трудно да се отделят ГЕРБ от БСП, защото в групата на БСП има повече бивши учредители на ГЕБб, отколкото в самата група на ГЕРБ, но за сметка на това в групата на ГЕРБ има повече бивши комунисти отколкото в групата на БСП. Може би поради тази причина на първия ред по време на гласуването стояха един до друг депутатите от БСП Иван Иванов – Пилето (БСП) и Ерджан Ебатин (ДПС). Присъствието им беше толкова знаково и символично, колкото и това на кумовете по време на сватба. Изключение прави само групата на Възраждане, която е единствената опозиция в съвета.

Тези прегрупирания имат за цел да подготвят бъдещата форма на управление на страната след падането на ГЕРБ от власт, защото повече от очевидно БСП няма възможност да управлява сама, а помощта на ДПС няма да е достатъчна. Ето защо отсега се тества помощта на третата фирма ВМРО, хем и избирателите лека полека да свикват и да не им дойде като гръм от ясно небе.

В така очерталата се картина единствената алтернатива на статуквото продължава да бъде все по-набиращата сила и инерция Възраждане. Организацията показа много добри резултати на изборите, направени само с доброволци, без национални медии и почти без финансиране. Подкрепата за възрожденците ще продължава да нараства и на следващите парламентарни избори те ще се превърнат в изненадата на вота, създавайки революционна промяна в политическите отношения в България.

*ВМРО е политическа фирма, собственост на Красимир Каракачанов. Истинското ѝ име е ВМРО-БНД, но е представяна по медиите само с първите четири букви. Не бива да се бърка с историческата организация ВМРО, създадена през 1919 г. и съществувала до 1934 г. Историческата организация е наследник на БМОРК, създаден на 23 октомври 1893 г. в Солун, и е символ на българската национална революция, за разлика от днешната политическа еднолична фирма, която е символ на българската политическа проституция. 

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари