Може ли председателят на парламента да забременее?

Да, съвсем възможно е, стига разбира се председателят да е жена. Само че се оказва, че незнайно кога и кой точно е решил, че думите в българския език, обозначаващи професии, ще бъдат само и единствено в мъжки род. Поради тази причина не можем да напишем „може ли председателката на парламента да забременее“, защото е граматично неправилно. Парламентът не може да има председателка, а само председател – това е положението.

Всъщност след като разговарях с доста филолози по темата разбрах, че това се е случило след 1989 г. и е дело на Института по български език към Българската академия на науките. Никой от тях обаче не знаеше през коя година и по чие точно предложение е взето това епохално решение, с което няколко анонимни академични старци са решили да започнат процес на постепенно отпадане на родовете в българския език. Първоначално само за определени професии и длъжности, като председател, съдия, прокурор, кмет, лекар и т.н., а после не се знае, може би за всички останали думи в езика ни. Защото кажете ми, каква е логиката, според която можем да пишем химикал, нож, българин, почитател и т.н. в женски род (съответно химикалка, ножка, българка, почитателка), но не можем да пишем председателка, съдийка, прокурорка, кметица, лекарка?

Впрочем войната срещу българския език върви по още много направления. На първо място е пълното и неограничено нахлуване на чуждици в езика ни, които подобно на придошла река заплашват да го удавят в порой от мътни и мръсни англосаксонски заемки. На второ място е войната срещу пълния и непълния член, която се води с един основен аргумент – хората не знаели кога да пишат единия и кога другия. И така на принципа „боли ме пръста, затова ще си отрежа ръката“ периодично се настъпва срещу един от основните отличителни белези на нашия език. На трето място е избягването на употребата на звателния падеж – според модерните еничари използването на обръщения като Костадине, Елено и други подобни било просташко, и заради това трябвало да се избягват! Аз, да си призная, се изприщвам, когато някой се обърне към мен със „здравей, Костадин“, или „как си, Костадин“, а не с нормалното „здравей, Костадине“. Знаете ли кога за последно някой е наричал езикът ни просташки и се е срамувал от него? Гърците и гъркоманите (гърчеещи се българи) през Възраждането, заради които Паисий Хилендарски пише своята „История славянобългарска“ със знаменитите си думи „О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя язик?“ Е, днес цялата ни нация е пълна с модерни гъркомани, юроди и отцеругатели.

И като казах юроди и отцеругатели, не мога да отмина и последното явление, което вече засяга сърцевината не само на езика, но и на народността ни – имената ни. Ние българите имаме именна и фамилна система, която ни отличава от всички останали славянски народи и е валидна само за нас. 95% от фамилните ни имена и 100% от бащините ни имена доскоро завършваха на -ов/-ова и -ев/-ева. Останалите 5% бяха за други, също характерни за нашия народ окончания, но срещащи се предимно в Западна България, като -ин/-ина и -ски/-ска. Не че и при другите славянски народи окончанията на -ов и -ев не се срещат, напротив, но само при нас те са толкова масови. Точно поради тази причина когато започна създаването на т.нар. македонска нация през 1945 г. в Югославия, беше взето решение към фамилните имена на всички македонци постепенно да се добавя -ски/-ска, а бащините им напълно да се премахнат, за да може така да се скъса връзката им с другата част на българския народ, останала в България. Да не говорим за Западните покрайнини, където пък след 1945 г. на жените беше забранено със закон да имат фамилии, окончаващи на -ова/-ева и те започнаха да носят същите фамилии, като мъжете си – например Драгана Петров. За всичко това жените в Босилеградко, Царибродско и тимошките села водиха и продължават да водят дългогодишни съдебни битки със сръбската държава, която едва напоследък започна да им разрешава да носят типичните български фамилии.

Само че как стоят неща тук, у дома, в свободна България? Става все по-масова, да не кажа направо плашеща, тенденцията новородените деца, независимо от какъв пол са, да се записват без българското окончание към бащиното си име и само с повтаряне на бащината фамилия. А това, че децата отдавна вече не носят български имена, а какви ли не измислени и странни извращения, дори няма да го коментирам. Така умират не просто традиционните български имена, но умират и фамилиите ни! Погледнете списъците на приетите деца в детските градини, те изобилстват от подобни примери: Дейвид Петър Иванов, Грациела Александър Стефанов, Валенсия Николай Цветанов, Стивън Денис Караманов… Списъкът може да продължи до безкрай, но искам да добавя и едно име, което не е на дете в детската градина, а на зряла жена. Наскоро, докато слушах радио, чух реклама на най-новия български филм „Диви и щастливи“, в който стана дума за една от основните актриси в него, Луиза Григорова-Макариев. Да, Макариев, не Макариева! Жената сама и съзнателно е избрала да носи фамилия по начин, срещу който българките от Западните покрайнини протестират от десетилетия. Толкова по въпроса за съвременните юроди, отцеругатели и еничари.

Решение разбира се има. Както някога Паисий Хилендарски е превърнал гъркоманите в обект на присмех и подигравки, така и ние днес трябва да превърнем в обект на присмех и подигравки съвременните еничарщини, като не проявяваме никаква милост и жал към носителите на тези антибългарски явления. Никаква милост! Иначе те ще ни довършат като народ, и то ще го направят без капчица съжаление, защото повечето отдавна са се отписали от нашия народ и са се превърнали в духовни емигранти. С държавна политика в областта на образованието, с възпитание в български дух, със законови промени, с неспирна пропаганда и неуморна борба за възвисяване на българската култура и чистота на българския език! Това е начинът.

Ние от Възраждане имаме куража и решителността да водим тази борба и да я спечелим. Защото ние друга държава и друг народ нямаме. Ето защо ще се борим за тях, независимо от всичко, и ще спечелим! Да не забравяме, че по времето на Паисий е било много по-тежко, и въпреки това той и неговите последователи са се справили с предизвикателствата пред тях. Ще се справим и ние, съвременните възрожденци!

13 Коментара

  1. Красимир Михайлов's Gravatar Красимир Михайлов
    26.12.2019    

    Борбата за съхраняването на българщината трябва да непрекъсната и непримирима.

  2. Искрен Коцев's Gravatar Искрен Коцев
    26.12.2019    

    Напълно подкрепям всичко написано!

  3. Поля Цончева's Gravatar Поля Цончева
    26.12.2019    

    Стрсхотно написана статия! Браво!

  4. Д. Симеонов's Gravatar Д. Симеонов
    26.12.2019    

    Хубава и поучителна статия! Споделям я, за да я прочетат повече хора!

  5. Камен Колев's Gravatar Камен Колев
    26.12.2019    

    Статията много ме впечатли. Много хора трябва да я прочетат и да се замислят . После да решат българи ли са или искат да подражават на някого. Стига с този термин от физиката – сателит!

  6. Александър's Gravatar Александър
    27.12.2019    

    Чак сега научих, че, освен историк и политически деец (последно общински съветник във Варна), сте и филолог. Чудесна статия, но се съмнявам, че ще има кой знае какъв ефект върху тези, които „коват“ законите за съвременния български език. Както е казал Алеко: „Пази Боже, сляпо да прогледа!“. Те на „Под игото“ посегнаха, та и българският език ли ще им се опре….. Ще се радвам скоро пак да прочета подобна статия от Вас!

    • Костадин's Gravatar Костадин
      27.12.2019    

      Не съм филолог:) Просто не мага да гледам безучастно как се гаврят с езика ни.

  7. jane's Gravatar jane
    31.12.2019    

    За съжаление, до голяма степен случващото се с имената се дължи на факта, че много хора са емигранти и срещат трудности с обяснението на имената ни. В Испания тази година за пръв път срещнах човек, който разбираше смисъла на имената ни, и то защото работи с българи. От там и предполагам за част от родителите е по-лесно, с оглед на бъдещето, да кръстят децата си по безумен за нас начин.
    Иначе съм напълно съгласна със статията във всичките й части. Мен лично много ме озадачава липсата на женски род за редица професии. Помня че още на думата колега се издразних, защото няма никакъв смисъл тя да няма женски род. Както и коя да е друга. На европейските езици, които има родове, това не е така – directeur/directrice (фр), doctor/doctora (исп) и т.н. Очевидно докато в другите страни, езиковите институти работят за запазване на езика, в България те работят за изличаването му. Мечтая си някоя политическа партия да подеме кампания за промяната на тези глупави правила, които нямат никакъв смисъл в езика ни и реално служат за допълнителна дискриминация на жените (защото наистина е трудно председателят да е бременен, но пък е желателно за демографията да е). И за звателния падеж е същото – избягват го, за да не изглеждат прости, а всъщност така изглеждат още по-прости. И всъщност всичко идва от незнаене. Както и с пълния и с краткия член. Както и с това, че голяма част от хората си нямат идея къде се пише „и“ и къде „й“. Всичко е от незнаене и от систематично унищожение на българското и българщината в цели поколения.
    И една любопитна случка – моя роднина в Испания гледа турски сериали на испански. Много мислих върху това „защо, по дяволите“ и започвам да си мисля, че това е вид носталгия. Носталгия по начин на живот, който е сравнително близък до това което те помнят от живота си в България. Колко извратено е това?

  8. Stoil P.'s Gravatar Stoil P.
    01.01.2020    

    Другото, освен вайкането, което можем да направим, е да си променяме езика сами. Езикът е доста живо нещо. Щом БАН могат да вкарват думи като тамагочи в речника ни, то едва ли ще им е проблем да позволят женския род в професиите. Значи просто трябва да продължаваме да ги използваме докато ги официализират.

  9. Соня Симеонова's Gravatar Соня Симеонова
    02.01.2020    

    Предполагам, че употребата на мъжки род за определен вид професии в нашия език е повлияна от руския език. Там няма женски род за повечето професии.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      02.01.2020    

      Едва ли. Тази идиотска тенденция се появи у нас след 1989 г., когато вече руският език беше изхвърлен от позициите си на влияние над българския.

  10. Благодаря за отличния анализ – социално-психологически, исторически и филологически на тези тъжни съвременни тенденции. Благодаря за споделената болка и загриженост. Съпричастно съм с всичко казано!

  11. Димо's Gravatar Димо
    27.11.2020    

    Искам да споделя, че съм впечатлен от труда и волята на г-н Костадинов в борбата срещу анти-българската пропаганда. За което съм му благодарен с тези думи и коментар.
    Едно нещо обаче ще си позволя да отбележа, че не съм съгласен или не разбирам от статията. Паисий е искал да пробуди съзнанието на българите и те да се чувстват горди с това и да не се срамуват да се наричат българи. Има много българи в чужбина днес. Вие знаете бройката по-добре от мен. Тези българи са горди с произхода си и са най-добрата про-българска пропаганда която съществува засега отвъд граница. Но може да не могат да сменят имената си току-така. Не мога да се съглася с мнението на автора, че трябва да превърнем тези българи в обекти на присмех и подигравки. Така ще ги направим немили-недраги в собствената си страна и собствената си идентичност, ако искат да се върнат. Проблемът идва от анти-българските закони в България, които сами позволиха народа да се кръщава както си поиска или да бягат навън, където децата им се наричат, например Нина Добрев. Това са резултатите. Не се подигравайте на българите, които не могат да сменят имената си и страдат вътрешно за това, това е минало.
    Накарайте анти-българската политика и пропаганда да се срамува, че не защитава интересите на народа си, по света и у нас, и да направи промени за бъдещето.
    С уважение и пожелания за успех!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари