Може ли председателят на парламента да забременее?

Да, съвсем възможно е, стига разбира се председателят да е жена. Само че се оказва, че незнайно кога и кой точно е решил, че думите в българския език, обозначаващи професии, ще бъдат само и единствено в мъжки род. Поради тази причина не можем да напишем „може ли председателката на парламента да забременее“, защото е граматично неправилно. Парламентът не може да има председателка, а само председател – това е положението.

Всъщност след като разговарях с доста филолози по темата разбрах, че това се е случило след 1989 г. и е дело на Института по български език към Българската академия на науките. Никой от тях обаче не знаеше през коя година и по чие точно предложение е взето това епохално решение, с което няколко анонимни академични старци са решили да започнат процес на постепенно отпадане на родовете в българския език. Първоначално само за определени професии и длъжности, като председател, съдия, прокурор, кмет, лекар и т.н., а после не се знае, може би за всички останали думи в езика ни. Защото кажете ми, каква е логиката, според която можем да пишем химикал, нож, българин, почитател и т.н. в женски род (съответно химикалка, ножка, българка, почитателка), но не можем да пишем председателка, съдийка, прокурорка, кметица, лекарка?

Впрочем войната срещу българския език върви по още много направления. На първо място е пълното и неограничено нахлуване на чуждици в езика ни, които подобно на придошла река заплашват да го удавят в порой от мътни и мръсни англосаксонски заемки. На второ място е войната срещу пълния и непълния член, която се води с един основен аргумент – хората не знаели кога да пишат единия и кога другия. И така на принципа „боли ме пръста, затова ще си отрежа ръката“ периодично се настъпва срещу един от основните отличителни белези на нашия език. На трето място е избягването на употребата на звателния падеж – според модерните еничари използването на обръщения като Костадине, Елено и други подобни било просташко, и заради това трябвало да се избягват! Аз, да си призная, се изприщвам, когато някой се обърне към мен със „здравей, Костадин“, или „как си, Костадин“, а не с нормалното „здравей, Костадине“. Знаете ли кога за последно някой е наричал езикът ни просташки и се е срамувал от него? Гърците и гъркоманите (гърчеещи се българи) през Възраждането, заради които Паисий Хилендарски пише своята „История славянобългарска“ със знаменитите си думи „О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя язик?“ Е, днес цялата ни нация е пълна с модерни гъркомани, юроди и отцеругатели.

И като казах юроди и отцеругатели, не мога да отмина и последното явление, което вече засяга сърцевината не само на езика, но и на народността ни – имената ни. Ние българите имаме именна и фамилна система, която ни отличава от всички останали славянски народи и е валидна само за нас. 95% от фамилните ни имена и 100% от бащините ни имена доскоро завършваха на -ов/-ова и -ев/-ева. Останалите 5% бяха за други, също характерни за нашия народ окончания, но срещащи се предимно в Западна България, като -ин/-ина и -ски/-ска. Не че и при другите славянски народи окончанията на -ов и -ев не се срещат, напротив, но само при нас те са толкова масови. Точно поради тази причина когато започна създаването на т.нар. македонска нация през 1945 г. в Югославия, беше взето решение към фамилните имена на всички македонци постепенно да се добавя -ски/-ска, а бащините им напълно да се премахнат, за да може така да се скъса връзката им с другата част на българския народ, останала в България. Да не говорим за Западните покрайнини, където пък след 1945 г. на жените беше забранено със закон да имат фамилии, окончаващи на -ова/-ева и те започнаха да носят същите фамилии, като мъжете си – например Драгана Петров. За всичко това жените в Босилеградко, Царибродско и тимошките села водиха и продължават да водят дългогодишни съдебни битки със сръбската държава, която едва напоследък започна да им разрешава да носят типичните български фамилии.

Само че как стоят неща тук, у дома, в свободна България? Става все по-масова, да не кажа направо плашеща, тенденцията новородените деца, независимо от какъв пол са, да се записват без българското окончание към бащиното си име и само с повтаряне на бащината фамилия. А това, че децата отдавна вече не носят български имена, а какви ли не измислени и странни извращения, дори няма да го коментирам. Така умират не просто традиционните български имена, но умират и фамилиите ни! Погледнете списъците на приетите деца в детските градини, те изобилстват от подобни примери: Дейвид Петър Иванов, Грациела Александър Стефанов, Валенсия Николай Цветанов, Стивън Денис Караманов… Списъкът може да продължи до безкрай, но искам да добавя и едно име, което не е на дете в детската градина, а на зряла жена. Наскоро, докато слушах радио, чух реклама на най-новия български филм „Диви и щастливи“, в който стана дума за една от основните актриси в него, Луиза Григорова-Макариев. Да, Макариев, не Макариева! Жената сама и съзнателно е избрала да носи фамилия по начин, срещу който българките от Западните покрайнини протестират от десетилетия. Толкова по въпроса за съвременните юроди, отцеругатели и еничари.

Решение разбира се има. Както някога Паисий Хилендарски е превърнал гъркоманите в обект на присмех и подигравки, така и ние днес трябва да превърнем в обект на присмех и подигравки съвременните еничарщини, като не проявяваме никаква милост и жал към носителите на тези антибългарски явления. Никаква милост! Иначе те ще ни довършат като народ, и то ще го направят без капчица съжаление, защото повечето отдавна са се отписали от нашия народ и са се превърнали в духовни емигранти. С държавна политика в областта на образованието, с възпитание в български дух, със законови промени, с неспирна пропаганда и неуморна борба за възвисяване на българската култура и чистота на българския език! Това е начинът.

Ние от Възраждане имаме куража и решителността да водим тази борба и да я спечелим. Защото ние друга държава и друг народ нямаме. Ето защо ще се борим за тях, независимо от всичко, и ще спечелим! Да не забравяме, че по времето на Паисий е било много по-тежко, и въпреки това той и неговите последователи са се справили с предизвикателствата пред тях. Ще се справим и ние, съвременните възрожденци!

12 Коментара

  1. Красимир Михайлов's Gravatar Красимир Михайлов
    26.12.2019    

    Борбата за съхраняването на българщината трябва да непрекъсната и непримирима.

  2. Искрен Коцев's Gravatar Искрен Коцев
    26.12.2019    

    Напълно подкрепям всичко написано!

  3. Поля Цончева's Gravatar Поля Цончева
    26.12.2019    

    Стрсхотно написана статия! Браво!

  4. Д. Симеонов's Gravatar Д. Симеонов
    26.12.2019    

    Хубава и поучителна статия! Споделям я, за да я прочетат повече хора!

  5. Камен Колев's Gravatar Камен Колев
    26.12.2019    

    Статията много ме впечатли. Много хора трябва да я прочетат и да се замислят . После да решат българи ли са или искат да подражават на някого. Стига с този термин от физиката – сателит!

  6. Александър's Gravatar Александър
    27.12.2019    

    Чак сега научих, че, освен историк и политически деец (последно общински съветник във Варна), сте и филолог. Чудесна статия, но се съмнявам, че ще има кой знае какъв ефект върху тези, които „коват“ законите за съвременния български език. Както е казал Алеко: „Пази Боже, сляпо да прогледа!“. Те на „Под игото“ посегнаха, та и българският език ли ще им се опре….. Ще се радвам скоро пак да прочета подобна статия от Вас!

    • Костадин's Gravatar Костадин
      27.12.2019    

      Не съм филолог:) Просто не мага да гледам безучастно как се гаврят с езика ни.

  7. jane's Gravatar jane
    31.12.2019    

    За съжаление, до голяма степен случващото се с имената се дължи на факта, че много хора са емигранти и срещат трудности с обяснението на имената ни. В Испания тази година за пръв път срещнах човек, който разбираше смисъла на имената ни, и то защото работи с българи. От там и предполагам за част от родителите е по-лесно, с оглед на бъдещето, да кръстят децата си по безумен за нас начин.
    Иначе съм напълно съгласна със статията във всичките й части. Мен лично много ме озадачава липсата на женски род за редица професии. Помня че още на думата колега се издразних, защото няма никакъв смисъл тя да няма женски род. Както и коя да е друга. На европейските езици, които има родове, това не е така – directeur/directrice (фр), doctor/doctora (исп) и т.н. Очевидно докато в другите страни, езиковите институти работят за запазване на езика, в България те работят за изличаването му. Мечтая си някоя политическа партия да подеме кампания за промяната на тези глупави правила, които нямат никакъв смисъл в езика ни и реално служат за допълнителна дискриминация на жените (защото наистина е трудно председателят да е бременен, но пък е желателно за демографията да е). И за звателния падеж е същото – избягват го, за да не изглеждат прости, а всъщност така изглеждат още по-прости. И всъщност всичко идва от незнаене. Както и с пълния и с краткия член. Както и с това, че голяма част от хората си нямат идея къде се пише „и“ и къде „й“. Всичко е от незнаене и от систематично унищожение на българското и българщината в цели поколения.
    И една любопитна случка – моя роднина в Испания гледа турски сериали на испански. Много мислих върху това „защо, по дяволите“ и започвам да си мисля, че това е вид носталгия. Носталгия по начин на живот, който е сравнително близък до това което те помнят от живота си в България. Колко извратено е това?

  8. Stoil P.'s Gravatar Stoil P.
    01.01.2020    

    Другото, освен вайкането, което можем да направим, е да си променяме езика сами. Езикът е доста живо нещо. Щом БАН могат да вкарват думи като тамагочи в речника ни, то едва ли ще им е проблем да позволят женския род в професиите. Значи просто трябва да продължаваме да ги използваме докато ги официализират.

  9. Соня Симеонова's Gravatar Соня Симеонова
    02.01.2020    

    Предполагам, че употребата на мъжки род за определен вид професии в нашия език е повлияна от руския език. Там няма женски род за повечето професии.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      02.01.2020    

      Едва ли. Тази идиотска тенденция се появи у нас след 1989 г., когато вече руският език беше изхвърлен от позициите си на влияние над българския.

  10. Благодаря за отличния анализ – социално-психологически, исторически и филологически на тези тъжни съвременни тенденции. Благодаря за споделената болка и загриженост. Съпричастно съм с всичко казано!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари