Война на символи

Българското и турското знаме едно срещу друго при устието на р. Резовска. На върха на турското знаме има полумесец и звезда, които са двоен символ за Турция – и герб, и символ на религията им. На върха на българското знаме има малко въртящо се ветропоказателче.

Много често ми се налага, обяснявайки състоянието, до което е доведена някогашната българска държава, да използвам думите колония или територия. На пръв поглед понятията са ясни и нямат нужда от допълнително пояснение. Има едно място в България обаче, което съвсем нагледно и без думи показва разликата между държавата и колонията.

Това място всъщност не е съвсем в България. Село Резово е най-югоизточното населено място на нашата страна. Точно на мястото, където е устието на р. Резовска, едно срещу друго са издигнати две големи знамена – българско и турско. И тук, на това място, човек много лесно може да види какво точно представлява държавата и какво представлява колонията.

  1. Да почнем от това, че дълги години турското знаме, което макар и разположено на по-ниско място, се извисяваше над българския бряг, защото е високо почти 20 метра. Едва преди няколко години нашата страна реши, при това след натиск от страна на гражданите, да сложи наше знаме, адекватно по височина и размери на турското. Разлика №1 – за държавата националното знаме има огромно значение, за колонията е без значение.
  1. На върха на турското знаме има полумесец и звезда, които са двоен символ за Турция – и герб, и символ на религията им. На върха на българското знаме има малко въртящо се ветропоказателче. Разлика №2 – за държавата националния герб и традиционната религия на страната имат огромно значение, за колонията е без значение.
  1. Под турското знаме има два надписа с думите Република Турция – на турски и на английски, за туристи и чужденци. Турският, разбира се, е отгоре, както подобава на официален език на суверенна държава. Под българското знаме има малка мраморна пирамидка, на която пише, че това е най-крайната точка на Европейския съюз. Забележете – не на България, а на Европейския съюз! За компенсация обаче на хълма над знамето има направена грозна винкелна конструкция, на която, внимание, отгоре на английски е написано името на България, по средата е сложен символът на Европейския съюз, а най-отдолу пише на български името на държавата. Български герб, разбира се, не е сложен никъде. Над цялата тази композиция са сложени три знамена – в центъра, като първо по важност, е сложено знамето на Европейския съюз, вляво от него е българското, а вдясно, забележете, е знамето на община Царево! Чудно как не са сложили знамето на с. Резово, на местната ловно-рибарска дружинка и на селската кооперация. Вероятно причината да ги няма е, че просто не съществуват, иначе и тях щяха да ги курдисат там. Разлика №3 – за държавата националния език има огромно значение, за колонията е без значение. Важен е езика на метрополията – в нашия случай, бидейки американска колония, английският език.

Като форма на невербална комуникация символите заемат изключително важно място в историята на човешките цивилизации. Те показват нагледно най-важните неща за всяко едно общество. В този случай от тази своеобразна „война на символи“ на българо-турската граница ясно и отчетливо се вижда какво представляват държавните и какво представляват колониалните символи. И разбира се няма смисъл да казвам кой печели тази война…

5 Коментара

  1. Митко's Gravatar Митко
    01.01.2020    

    Помните ли когато имаше държава БЪЛТАРИЯ? Може би има все още останал в колонията някой който да помни? Но останала ли е на помнещите малко смелост да разказват за това? За да не се забрави съвсем че е Имало някога ДЪРЖАВА норечена БЪЛГАРИЯ! За сега има само неколцина които не желаят да са колониални роби. Другите са се скрили сред овцете и блеят за да не ги открият четниците. Забележете : Те не се страхуват от властите, страхуват се от тези които са заложили живота си за свободата им. Но народецът български не иска освобождение! На него и така му е добре. Защо трябва да рискува, стига му и малкия къшей който му подхвърлят господарите.

  2. колева's Gravatar колева
    15.01.2020    

    Здравейте Следя изявите Ви и почти съм Ви привърженик , но какви са Ви взаимоотношенията с г-жа В.Томова-сайта Афера. От известно време мног остро и безкомпромисно снейня си остър език Ви напада на сайта си.Днес има две остри публикации , а преди това непонятно и за менреагира на снимките на яз;Цонево и яз.Камчия.Моля, изяснете тези нападки.

    • Костадин's Gravatar Костадин
      15.01.2020    

      Нормално. Получава пари от ГЕРБ и плюе всеки, който и нареди. Целта на ГЕРБ е да омаскари всеки, който ги напада и критикува, за да създаде впечатление в хората, че всичси са еднакви. Иначе казано, че всички са маскари. Така че колкото повече клевети има по мой адрес, толкова повече ги е страх от мен. И има за какво да ги е страх. Никой престъпник няма да бъде забравен и всеки ще получи наказание за престъплението си. Включително и Вазелина.

  3. Даниел Димов's Gravatar Даниел Димов
    04.07.2020    

    Какво се учудваме изобщо ? Ние сме единствената държава в света, която издигна паметник на американските летци, които са бомбардирали България и са избили хиляди цивилни сред които жени и деца. Издигнахме и паметник на мръсните турчаляри, които взривяват вагон с майки с деца по време на Възродителният процес. Няма по-кухо и продажно племе от българското, съжалявам, че го пиша, но това е самата истина. Онзи ден гледах „История БГ“ по БНТ, където професорката Евелина Келбечева твърдеше, че Борис е изпращал българските евреи в концлагери, за да ги спаси от сигурна смърт. Лошото не е, че този платен антикомунистически ибрик – травестит плещи глупости. Лошото е, че всички, които бяха в студиото бяха съгласни, барабар с водещият, който клатеше главата одобрително. Това ни е съдбата ! Много ми е чудно, един ден, когато мангаляците се вдигнат на бунт (а това ще се случи при всички положения), кой ще ни брани тогава… Когато придойде реката и златото потъва, отгоре излиза боклука… Нещо подобно се случи с нашата велика демокрация. Бог да пази България !

    П.С.
    Един съвет към Костадин Костадинов.
    Харесвам възгледите ти, но бъди по-културен в отговорите си. Винаги може да се води дискусия като се спазва някакъв нормален такт. Визирам темата за славянството и „История славянобългарска“. Дори и да бъдеш изнервен от глупави съждения, може да отговориш по по-нормален начин, а не с епитети.
    Поздрави от Толбухин !

  4. ПротивоРевизионистът's Gravatar ПротивоРевизионистът
    05.07.2021    

    Нова анти-българска статия в румънския онлайн вестник Ziua (вестникът е от Северна Добруджа)
    https://www.ziuaconstanta.ro/fondul-documentar-dobrogea-de-ieri-si-de-azi/articol/citestedobrogea-profesorul-geograf-al-dobrogei-constantin-bratescu-1882-1945-evocat-sub-genericul-aosr-personalitati-realizari-obiective-4288.html

    Пълна с анти-български, анти-научни тъпотии:
    твърди че румънците били автохтонни (изконни) в цяла Добруджа (включително и в Южна Добруджа, тоест българската) въпреки че пред-славянските топоними (тоест гето-дакийски и римски) са навлезли в румънски език чрез българско посредничество. „Darstor/Дырстор“ (Дръстър) е заемка от средно-български, ако името беше наследило от римляните, щеше да е Дурустор (от Дуросторум на латински). Латинското име Карсиум нямаше как да даде „Harsova/Хыршова“ (име на град в Северна Добруджа) на румънски, пак българско посредничество (Хърсово). И т.н.
    Втори пример:
    Румънската официална статистика за 1879 г. за населението на Северна Добруджа дава 106 943 като общо население докато за 1880 г. има статистика (официална) с общо население 139 671 души, тоест с 33 000 души повече за една година!!!

    1879:
    Кюстенджанско

    румънци: 8977
    българи: 6854
    турци: 10 444
    татари: 3595
    гърци: 300
    евреи: 51
    арменци: 15
    немци: 0
    руснаци + украинци: 0 (точно така!), въпреки че статистиката от 1880 г. дава 513 руснаци и 35 украинци за Кюстенджански окръг
    други (включително цигани): 0 (точно така!)
    общо: 30 236

    Тулчанско

    румънци: 22 200
    българи: 21 861
    турци: 6049
    татари: 2945
    руснаци („липовани“): 10 058
    украинци („руснаци“): 6162
    гърци: 2865
    евреи: 1000
    арменци: 788
    немци: 2471
    други (включително цигани) 308

    общо: 76 707

    Преброяването от 1880 г.

    Кюстенджанско

    румънци: 15 251
    българи: 8038
    турци: 11 126
    татари: 23 498
    руснаци („липованци“): 513
    украинци („руснаци“): 35
    гърци: 2121
    евреи: 285
    арменци: 215
    немци: 75
    други: 404

    общо: 61 561

    В Мангалийската околия е имало само 35 румънци (всички очевидно дошли след превземането на Северна Добруджа от румънските власти, така че нямаше нито стари нито изконни румънци в тази граничэща се с Черното Море/черноморските международни води, тоест неанклавизирана околия), 237 гърци и 522 българи (като християни) и 2122 турци и 9101 татари, 75 немци (2 пъти повече от румънците!!!) и 35 украинци (равно на румънците!!!) (не е имало евреи или други етноси).
    Онези 35 румънци вероятно бяха цивилни служители в румънската администрация или полицаи или (погранични) войници или някои търсачи на лесно и бързо обогатяване, дошли в Мангалийска околия едва след като Русия подарява Северна Добруджа на Румъния през 1878 г.
    В Кюстенджанската имаше само 317 румънци, 1563 гърци, 1107 българи, 234 евреи и 182 арменци + 1649 турци и 6060 татари.
    Тоест в Мангалийска околия нямаше не само изконни румънци (както претендират румънските „историци“), нямаше стари румънски жители там, отпреди 1878 г., всички най-вероятно бяха дошли там след руско-турската война от 1877-8 г. Тази околия имаше някъде до 85-90 населени места, тоест 2 пъти повече от броя на румънците (ако все пак допуснем че всички са обитавали там отпреди руско-турската война) . Къде са „изконните“ румънци и румънските „исторически права“ към това парче от Северна Добруджа? Там вероятно най-старото население беше съставено от турци, значи те бяха изконноия етнически елемент там. В другите околии на Северна Добруджа румънците са обитавали от по-старо време, това може да се докаже (особено крайбрежието на р. Дунав).

    Тулчанско:

    румънци: 28 420
    българи: 16 877
    турци: 7498
    татари: 5978
    руснаци: 7737
    украинци („руснаци“): 4555
    гърци: 1894
    евреи: 1477
    арменци: 293
    немци: 2461
    други: 216

    общо: 78 110

    Статистиката за 1879 г. дава 300 гърци в Кюстенджанска област/окръг докато статистиката за 1880 г. дава 2121 гърци.
    Данните за 1880 г. също са официални, от докладите на двамата ръководители (префекти) на севернодобруджанските окръзи (Тулча и Констанца/Кюстенджа), Лука Йонеску за Тулча и Скарлат Вырнав/Върнав за Констанца
    Данните за 1880 г. за окръг Тулча се различават малко, в зависимост дали те са от книгата на Данеску (1903 г.) или на М.Д. Йонеску (1904 г.)
    Според М.Д. Йонеску през 1880 г. населението на Северна Добруджа беше 147 246 души а на окръг Тулча 85 685 (у Данеску населението на Северна Добруджа за 1880 г. бил само 139 671 а на окръг Туцлха само 78 110 души. Книгата на Данеску е от 1903 г. докато тази онази на Йонеску е от малко по-късно време, от 1904 г. Може би книгата-доклад на управителя на окръг Тулча, Лука Йонеску да е излязла от печат едва след като Данеску/Дънеску си беше публикувал книгата (на френски) през 1903 г., тоест по-късно през 1903 г. или през 1904 г. Или, може би, статистиките са различни понеже те са фалшификати.

    румънци 25 248
    българи 21 402
    турци 5322
    татари 4408
    руснаци 9170
    украинци 8313
    гърци 4360
    евреи 2862
    армени 756
    немци 2955
    други 889 (от които 706 цигани)

    Източници:

    Statistica din Romania. Indicele comunelor din Dobrogea (Bucuresti, 1879)
    Scarlat C. Varnav: Situatiunea generala a judetului Constanta la inceputul anului 1903 (Constanta, 1904)
    https://digitizare.biblioteca.ct.ro/wp-content/uploads/Situa%C5%A3iunea-general%C4%83-a-jude%C5%A3ului-Constan%C5%A3a-la-%C3%AEnceputul-anului-1903.pdf
    Luca Ionescu: Darea de seama a judetului Tulcea pe anul 1903
    N.P. Comnene (Comnen): La Dobrogea (Dobroudja). Essai historique, economique, ethnographique et politique, 1918
    Gregoire Danesco (Grigore Danescu): Dobrogea (Dobroudja).Etude de geographie physique et ethnographique (Bucarest, 1903)
    https://ia800901.us.archive.org/32/items/dobrogealadobro00dngoog/dobrogealadobro00dngoog.pdf
    M.D. Ionescu: Dobrogia in pragul veacului al XX-lea (Bucuresti, 1904)
    https://www.ziuaconstanta.ro/images/stories/2017/11/carti-online/DOBROGIA-IN-PRAGUL-VEACULUI-AL-XX-LEA-low.pdf

Вашият отговор на ПротивоРевизионистът Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари