Проблеми във ВиК сектора и предложения за решения





След проведената реформа във ВиК-сектора всички дълготрайни материални активи публична държавна и общинска собственост, предадени в годините на ВиК-дружествата в България, наречени с реформата „водни оператори“, бяха прехвърлени съответно на областните управи и общините като бяха създадени асоциации по ВиК. В тези асоциации 51% от гласовете в общото събрание са на държавата и 49 % на общините, разпределени според населението.

На свой ред всички активи с договор бяха предоставени на операторите за ползване срещу задължението за конкретни инвестиции (обикновено минимални) – за период от 15 години. Активите бяха разделени на такива, които обслужват повече от една община, наречени публична държавна собственост, и такива, които се намират на територията на една община и обслужват населени места само в нея. В баланса на оператора останаха само корпоративните активи – сгради, машини и нематериални активи.

От това произтичат следните проблеми:

  • Общините, чието население и стопанските субекти на територията им, които са конкретните потребители на ВиК услугите, не могат да контролират действията на оператора чрез асоциацията, договора и бизнес плана, защото контрола и избора на управляващи органи са право на МРРБ;
  • Пряко заинтересованите практически са лишени от възможност за въздействие и решенията на общото събрание на асоциациите винаги са формалност и спуснати от МРРБ;
  • Важните водно-стопански обекти са в разпореждане или се ползват от операторите в свой интерес, който често е различен от обществения и още по-често от общонационалния интерес, защото се извлича корпоративна и регионална изгода от национално богатство, каквото е водата.

Решенията се налагат, за да се сложи ред и справедливост, а и да се приравнят изходните условия, при които са поставени всички оператори. Това ще позволи правилна оценка на тяхната работа и планиране с бизнес плановете в интерес на потребителите. Решението е ВиК операторите да стопанисват и ползват само ВиК мрежите на територията на населените места, както и пречиствателните съоръжения за отпадни води (ПСОВ) към тях. Всички останали съоръжения и водоизточниците трябва да се включат в активите на НВКК (Национална ВиК компания), които да са публична държавна собственост, част от системата за национална сигурност.

Питейната вода да се подава от НВКК на вход на населените места на единна усреднена за страната цена, одобрената от КЕВР с приемането на бизнес план за компанията. НВКК ще може да си доставя възможно най-изгодната цена на ел. енергия за страната. Членове на ВиК асоциациите ще бъдат само общините, като гласовете им в общото събрание ще са пропорционални на населението. Общото събрание ще избира воден оператор, ще приема бизнес плана на оператора и ще възлага дейността му чрез договор за 10 или 15 години. През периода на действие на бизнес плана на основание на договора ВиК асоциацията ще може да сменя оператор при системно неизпълнение на целите и задачите, заложени в плана. За воден оператор ще могат да се избират дружества, отговарящи на определени със закон критерии.

НВКК ще се управлява от МРРБ и МОСВ, съответно в частта съоръжения и в частта и води и водни запаси. Основа за работата на асоциациите по Вик и НВКК ще бъдат нормативните документи, касаещи отрасъла и националните стратегии. Инвестициите в инфраструктурата ще са отговорност на държавата чрез НВКК за външните мрежи и съоръжения и на АВиК за вътрешните мрежи и съоръжения. Персоналът и техниката, заети с експлоатацията на външните мрежи и съоръжения, ще бъдат предадени към НВКК при образуването ѝ. Така няма да се търси и обучава нов персонал, а разходите на операторите, формиращи цената на услугата ще се намалят.

Друг сериозен проблем е отчитането на водата. При осъществяване на дейността си водните оператори срещат огромни трудности не само при отчитането на подадените водни количества, но и при заплащането на ВиК услугите. Това възпрепятства изпълнението на поставените с бизнес плана цели и задачи, както и аварийната дейност. За просрочени плащания се водят хиляди дела с големи допълнителни разходи за оператора и за потребителя. Приходите на операторите се забавят във времето, като често изпадат в давност и не се получават изобщо. За отчитане на водомерите се използва голям инкасаторски апарат, което е голям и излишен разход, натоварващ цената на услугата.

Съществуват големи проблеми, касаещи отчитането на общите водомери и свързаното с тях разпределение на обща вода в етажната собственост. Отчитането на сегашните водомери в селски и вилни райони е много трудно, когато няма хора в имота и са зазимени. Друг проблем е когато инкасатори не биват допускани до имоти в етажна собственост или живеещите не могат да бъдат на разположение точно в момента на отчитането. Тогава се вписват служебно водни количества, които изкривяват представата за използваната вода. Накрая след много труд и компромиси се нанасят някакви отчети, които се размиват във времето и не са съотносими с отчета на общия водомер и още по-малко с отчета на водомера на зоната, ако има такава. С тези данни не може да се прави анализ на водните загуби и да се търсят причините за тях.

При промяна на цените действителното им влизане в сила става постепенно, често в срок от шест месеца до две години заради необходимост да се отчетат всички водомери, да изтече срока за плащане и да се съберат забавените плащания по съдебен ред. Това проваля всички планове за очаквани приходи, а с това и всички планове за разплащане и инвестиции. Решението е изменение на нормативната уредба, предвиждаща измерването на подадената питейна вода към потребителите да се отчита от водомери с ваучерна система, като това може да случва и чрез смартфоните. Заплаща се определено количество вода и водомерът се отваря. При изчерпването на заплатеното количество водомерът се затваря. Не се разпределя обща вода. Общите водочерпни прибори също имат такива водомери. При нерегламентирана намеса водомерът се затваря и подава сигнала на сървъра. Общите водомери ще са база за сравнение със сумата на индивидуалните водомери за констатиране на недопустими изменения в сградната водопроводна мрежа и пресичане на такива действия. Така приходите ще се получават на мига и на 100%.

За да се постигне по-бърз резултат водомерите следва да се монтират от и за сметка на водните оператори. В противен случай подмяната ще се проточи много години и ще се обезсмисли.

Различните водни оператори имат различни структури на персонала и различни изисквания за квалификацията според виждането и квалификацията на ръководителя. Често ръководителите нямат необходимите качества и от тук изискванията към персонала и структурите се менят за разправа с неудобни хора. Ефектът върху работата е поразителен със знак минус, но се разбира късно. Още по-често ръководните кадри се сменят по партиен признак, а не според квалификацията.

Решението е структурата на водните оператори да се уеднакви и да не може да се сменя, изискванията за квалификация на персонала също. Ръководителите на водните оператори да бъдат ВиК инженери, а не юристи, лесничеи, икономисти и всякакви други. За такива специалисти има места на другите управленски и изпълнителски нива.

Прилагането на всички тези мерки ще гарантира бързо решение на проблемите в един от най-важните сектори на инженерната инфраструктура в страната – ВиК сектора. Ако всичко продължи постарому обаче, заплахата от пълен разпад на водоснабдяването в близкото десетилетие, предвид пълната амортизация на мрежата и износването на кадрите в работния състав, е напълно реална.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив

Скорошни коментари