Проблеми във ВиК сектора и предложения за решения





След проведената реформа във ВиК-сектора всички дълготрайни материални активи публична държавна и общинска собственост, предадени в годините на ВиК-дружествата в България, наречени с реформата „водни оператори“, бяха прехвърлени съответно на областните управи и общините като бяха създадени асоциации по ВиК. В тези асоциации 51% от гласовете в общото събрание са на държавата и 49 % на общините, разпределени според населението.

На свой ред всички активи с договор бяха предоставени на операторите за ползване срещу задължението за конкретни инвестиции (обикновено минимални) – за период от 15 години. Активите бяха разделени на такива, които обслужват повече от една община, наречени публична държавна собственост, и такива, които се намират на територията на една община и обслужват населени места само в нея. В баланса на оператора останаха само корпоративните активи – сгради, машини и нематериални активи.

От това произтичат следните проблеми:

  • Общините, чието население и стопанските субекти на територията им, които са конкретните потребители на ВиК услугите, не могат да контролират действията на оператора чрез асоциацията, договора и бизнес плана, защото контрола и избора на управляващи органи са право на МРРБ;
  • Пряко заинтересованите практически са лишени от възможност за въздействие и решенията на общото събрание на асоциациите винаги са формалност и спуснати от МРРБ;
  • Важните водно-стопански обекти са в разпореждане или се ползват от операторите в свой интерес, който често е различен от обществения и още по-често от общонационалния интерес, защото се извлича корпоративна и регионална изгода от национално богатство, каквото е водата.

Решенията се налагат, за да се сложи ред и справедливост, а и да се приравнят изходните условия, при които са поставени всички оператори. Това ще позволи правилна оценка на тяхната работа и планиране с бизнес плановете в интерес на потребителите. Решението е ВиК операторите да стопанисват и ползват само ВиК мрежите на територията на населените места, както и пречиствателните съоръжения за отпадни води (ПСОВ) към тях. Всички останали съоръжения и водоизточниците трябва да се включат в активите на НВКК (Национална ВиК компания), които да са публична държавна собственост, част от системата за национална сигурност.

Питейната вода да се подава от НВКК на вход на населените места на единна усреднена за страната цена, одобрената от КЕВР с приемането на бизнес план за компанията. НВКК ще може да си доставя възможно най-изгодната цена на ел. енергия за страната. Членове на ВиК асоциациите ще бъдат само общините, като гласовете им в общото събрание ще са пропорционални на населението. Общото събрание ще избира воден оператор, ще приема бизнес плана на оператора и ще възлага дейността му чрез договор за 10 или 15 години. През периода на действие на бизнес плана на основание на договора ВиК асоциацията ще може да сменя оператор при системно неизпълнение на целите и задачите, заложени в плана. За воден оператор ще могат да се избират дружества, отговарящи на определени със закон критерии.

НВКК ще се управлява от МРРБ и МОСВ, съответно в частта съоръжения и в частта и води и водни запаси. Основа за работата на асоциациите по Вик и НВКК ще бъдат нормативните документи, касаещи отрасъла и националните стратегии. Инвестициите в инфраструктурата ще са отговорност на държавата чрез НВКК за външните мрежи и съоръжения и на АВиК за вътрешните мрежи и съоръжения. Персоналът и техниката, заети с експлоатацията на външните мрежи и съоръжения, ще бъдат предадени към НВКК при образуването ѝ. Така няма да се търси и обучава нов персонал, а разходите на операторите, формиращи цената на услугата ще се намалят.

Друг сериозен проблем е отчитането на водата. При осъществяване на дейността си водните оператори срещат огромни трудности не само при отчитането на подадените водни количества, но и при заплащането на ВиК услугите. Това възпрепятства изпълнението на поставените с бизнес плана цели и задачи, както и аварийната дейност. За просрочени плащания се водят хиляди дела с големи допълнителни разходи за оператора и за потребителя. Приходите на операторите се забавят във времето, като често изпадат в давност и не се получават изобщо. За отчитане на водомерите се използва голям инкасаторски апарат, което е голям и излишен разход, натоварващ цената на услугата.

Съществуват големи проблеми, касаещи отчитането на общите водомери и свързаното с тях разпределение на обща вода в етажната собственост. Отчитането на сегашните водомери в селски и вилни райони е много трудно, когато няма хора в имота и са зазимени. Друг проблем е когато инкасатори не биват допускани до имоти в етажна собственост или живеещите не могат да бъдат на разположение точно в момента на отчитането. Тогава се вписват служебно водни количества, които изкривяват представата за използваната вода. Накрая след много труд и компромиси се нанасят някакви отчети, които се размиват във времето и не са съотносими с отчета на общия водомер и още по-малко с отчета на водомера на зоната, ако има такава. С тези данни не може да се прави анализ на водните загуби и да се търсят причините за тях.

При промяна на цените действителното им влизане в сила става постепенно, често в срок от шест месеца до две години заради необходимост да се отчетат всички водомери, да изтече срока за плащане и да се съберат забавените плащания по съдебен ред. Това проваля всички планове за очаквани приходи, а с това и всички планове за разплащане и инвестиции. Решението е изменение на нормативната уредба, предвиждаща измерването на подадената питейна вода към потребителите да се отчита от водомери с ваучерна система, като това може да случва и чрез смартфоните. Заплаща се определено количество вода и водомерът се отваря. При изчерпването на заплатеното количество водомерът се затваря. Не се разпределя обща вода. Общите водочерпни прибори също имат такива водомери. При нерегламентирана намеса водомерът се затваря и подава сигнала на сървъра. Общите водомери ще са база за сравнение със сумата на индивидуалните водомери за констатиране на недопустими изменения в сградната водопроводна мрежа и пресичане на такива действия. Така приходите ще се получават на мига и на 100%.

За да се постигне по-бърз резултат водомерите следва да се монтират от и за сметка на водните оператори. В противен случай подмяната ще се проточи много години и ще се обезсмисли.

Различните водни оператори имат различни структури на персонала и различни изисквания за квалификацията според виждането и квалификацията на ръководителя. Често ръководителите нямат необходимите качества и от тук изискванията към персонала и структурите се менят за разправа с неудобни хора. Ефектът върху работата е поразителен със знак минус, но се разбира късно. Още по-често ръководните кадри се сменят по партиен признак, а не според квалификацията.

Решението е структурата на водните оператори да се уеднакви и да не може да се сменя, изискванията за квалификация на персонала също. Ръководителите на водните оператори да бъдат ВиК инженери, а не юристи, лесничеи, икономисти и всякакви други. За такива специалисти има места на другите управленски и изпълнителски нива.

Прилагането на всички тези мерки ще гарантира бързо решение на проблемите в един от най-важните сектори на инженерната инфраструктура в страната – ВиК сектора. Ако всичко продължи постарому обаче, заплахата от пълен разпад на водоснабдяването в близкото десетилетие, предвид пълната амортизация на мрежата и износването на кадрите в работния състав, е напълно реална.

1 Коментар

  1. ЗаБългарщинатаНаДобруджа's Gravatar ЗаБългарщинатаНаДобруджа
    18.10.2021    

    За населението на околия (каза) Мангалия (Северна Добруджа, днес в Румъния) от санджак Варна през втората половина на 19. век и на цялостната липса на румънци там има няколко статистики:
    1. това на румънеца Йон Йонеску де ла Брад (Ion Ionescu/Jon Jonesco/Jon Jonescu de la Brad): „Excursion agricole dans la plaine de la Dobroudja“, Цариград, 1850 г., който през 1850 г. заварва там 5 семейства българи и нито едно семейство румънци (сред други по-многобройни народности: турци, татари и т.н.).
    В каза Кюстенджа/Констанца имаше твърде малко румънци. За казаа Кюстенджа/Кьостендже/Констанца той дава броя 227 румънски семейства и 31 български в една от версиите на статистиката му и 242 румънски и само 26 български в другата (която е и по-подробната, тъй че е необяснимо защо „изчезват“ 5 български семейства и те стават само 26).
    Това е най-малкото число румънци от всичките кази където имаше румънци. Единствено в каза Исакча имаше горе-долу почти толкова малко румънци, тоест само 363 румънски семейства обаче в тази каза имаше 11 села, докато в каза Констанца имаше 36 или 37 села (броят зависи от версиите на статистиката му).
    Ion Ionescu de la Brad
    https://en.wikipedia.org/wiki/Ion_Ionescu_de_la_Brad
    https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D1%83_%D0%B4%D0%B5_%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%B4,_%D0%98%D0%BE%D0%BD
    2. Българската статистика публикувана в „Цариградски вестник“ (номер 9, 11 ноември 1850, с. 17) дава за каза Мангалия 2 румънски семейства, 18 български, 5 татарски и 365 турски (общо 390 семейства). Тази статистика противоречи на статистиката на румънския агроном Йон Йонеску де ла Брад (който по онова време беше в служба на султана, обикаляки Добруджа и написвайки по-горе споменатата книга) който не заварва нито едно румънско семейство в цялата каза, обаче ако и българската статистика да е била правилна и наистина в тази каза имаше 2 румънски семейства, това не означава нищо, понеже казата съдържаше около 35 населени места (села + град Мангалия), тоест в повечето населени места нямаше нито едно румънско семейство и нито един румънец.
    Къде е румънската продължителност на съществуване/обитаване от времето на Римското Царство тук до 1850 г. и до 1878 г. когато Русия подарява Северна Добруджа на Румъния? Къде е изконността/автохтонността на „румънския елемент“ тук?
    Вижте и статия „Отражението на руско-турската война от 1828–1829 г. и Одринският мир от 2 септември 1829 г. върху българите в Добруджа“ на Ваня Рачева в книга „Времето на Левски (Сборник статии)“, стр. 9:
    https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/141134/1032617/version/1/file/Vremeto-Levski_2010.pdf
    „Материалът в Цариградски вестник продължава със статистическа таблица, от която е видно, че в средата на ХІХ в. в Добруджа живеят 15 121 семейства. От тях 3731 са български, 3454 – турски, 2980 – влашки, 1092 – казашки, 747 – липовански, 225 – татарски, 212 – цигански, 200 – гръцки, 145 – арабски, 150 – еврейски, 126 – арменски и 59 – немски. Интересно е как и къде са разпределени българските семейства според вестникарската публикация. Най-много от тях живеят в Бабадаг и района около него – 1007 семейства. Следват Хаджиоглу Пазарджишко (Добричко) – 932, Тулчанско – 850, Балчишко – 682, Исакчанско и Мачинско – 162. Последни според тази статистика са районите на Кюстенджа, Хърсово и Мангалия, в които живеят съответно 60, 20 и 18 български семейства.“
    3. Османската статистика от 1831 г. от книгата на турцизирания татарин Кемал Карпат (Kemal Karpat) „Ottoman Population 1830-1914. Demographic and Social Characteristics“, стр. 110: каза „Minkalye“ „съдържаше“ само 15 християнски не-цигански мъже (жените не бяха включени в османската статистика), тоест около 30 христяни (мъже + жени; вероятно гърци и гагаузи, може би и 1-2 българи).
    Там също имаше 694 мъжки турци и 37 мъжки цигани. В оригинала на статистиката мюсюлманските цигани бяха представени отделно от християнските обаче Кемал Карпат ги слива в една единствена графа, така че не може да се каже колко християни имаше вкупом.
    4. В същата книга, на стр. 199, под заглавието „Population of Dobruca, 1878“ се цитира румънска статистика от 1878 г. според която в каза Констанца/Кюстенджа нямаше румънци (нито из селата, нито в самия град) докато по селата имаше 410 българи (нито един в града обаче). В тази каза също имаше много турци и татари а и 1845 души от други народности (гърци, арменци, евреи и т.н.). Интересно че там тогава имало повече българи, гърци, арменци от румънци.
    Обаче ако в каза Кюстенджа (която е разположена по-на-север от каза Мангалия) нямаше румънци, как да е имало румънци в каза Мангалия? Няма как.
    (Книгата е достъпна тук:
    OTTOMAN POPULATION, 1830-1914: Demographic and Social Characteristics, By KEMAL H. KARPAT
    https://www.academia.edu/27913581/OTTOMAN_POPULATION_1830-1914_Demographic_and_Social_Characteristics_By_KEMAL_H._KARPAT
    Бележка 1: Татаро-турския автор използва турското изписване на името Добруджа (Dobruca) вместо английското Dobrudja/Dobruja, въпреки че книгата е написана на английски, като в подтекст той иска да каже че Добруджа би трябвало да принадлежи на Турция, в никакъв случай на България, Румъния.
    Бележка 2: Каза Мангалия не е включена в тази статистика понеже румънците са я получили като добавка (разширено предложение) към вече предложената от Русия територия в Северна Добруджа (която Русия беше получила от Османската Империя като победителка във войната), като „компенсация“ за Южна Бесарабия която руснаците взеха от Румъния.
    Размяната Южна Бесарабия за Северна Добруджа, към която Русия е принудила Румъния беше в полза на Румъния: сравнете сега пристанищния град Констанца с който и да е град от Южна Бесарабия! Така че Румъния през 1878 г. за участието си в руско-турската война е получила независимостта си + Северна Добруджа и е изгубила Южна Бесарабия, обаче румънците (особено румънските „историци“) никак не са доволни с руската „кражба“ на Южна Бесарабия и „неспазването на обещанието им че нямаха да нарушат цялостта на румънската територия“!!!
    Румънските „историци“ също така наричат руско-турската война от 1877-8 г. румънско-руско-турската война с подтекст че Румъния играеше толкова голяма роля в тази война както Русия и Турция, въпреки че
    а) това не е истинско, и
    б) Румъния тогава беше (автономна обаче съставна) част от Турция, понеже автономията не е същото нещо с независимостта)
    в) те пренебрегват ролята на Сърбия (друга автономна част на Османската Турция) като не наричат тази война „румънско-руско-сръбско-турска“, а само „румънско-руско-турска“
    Едва след края на тази война Румънско и Сръбско стават независими държави.
    5. В същата книга на стр. 220 има статистика на учениците за османската област (еялет или вилает – не си спомня точно) Туна (=Дунав) за 1874 г. В каза „Mankalya“ имаше 70 мюсюлмански училища с 1462 ученици (всички мъжки, нямаше ученички) и нито едно християнско училище
    6. Румънска официална статистика от 1880 г. (цитирано по книгата „La Dobrogea (Dobroudja)“ на N.P. Comnene, 1918 г., str. 82): в околия („plasă“/“пласъ“ на румънски) Мангалия имаше само 35 румънци (срещу около 85-90 населени места!!!), докато в околия Констанца (Кюстенджа) имаше само 317 румънци (в другите околии имаше много повече румънци: Хыршова (Хършова)/Хърсово 5953, Силистра Ноуъ/Нова Силистра/Новосилистренско 6238, Меджидия/Меджидие 2708).
    7. Турското градско преброяване от 1866 г. (данните са от книгата на Николай Тодоров: „Балканският град. XV-XIX век; социално-икономическо и демографско развитие“) дава за гр. Мангалия само 21 християни мъже (тоест около 42 християни като цяло: мъже + жени) и 293 мъже мюсюлмани (тоест общ брой мъже 314). Според това преброяване тогава в гр. Мангалия нямало цигани-христяни. Очевидно христяни не означава непременно румънци, понеже румънското преброяване от 1880 г. дава само 35 жители румънци (мъже + жени) за цялата каза (с нейните 30-ина населени места)!!! Тоест, сред онези 42 христяни през 1866 г. възможно е да не е имало нито един румънец, а само гърци, гагаузи и българи.

Вашият отговор на ЗаБългарщинатаНаДобруджа Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Архив