Дерогацията на Лукойл – какво мисля аз?

дерогацията на лукойл

За мен цялата история е много интересна… Няма търговска сделка, в която да печели само една страна. Това не е сделка, това е диктат. Освен това ми е много интересно да разбера как точно Европейската комисия ще разбере колко точно печели Русия. Това би трябвало да дойде като информация от руската страна, която, смятам, че няма как да бъде предоставена, най-малкото заради на практика враждебните отношения между двете организации. От една страна – руската, а от другата – Европейския съюз. По-притеснителното е друго, че продължава натискът върху българската рафинерия, казвам българска, въпреки че се насажда в общественото мнение позиция, че едва ли не става въпрос за някаква руска рафинерия. Първо Лукойл е българска компания, която е и международна, второ, че част от нея е собственост на компании в Швейцария, в Холандия, там има изключително големи участия и на транснационални компании.

По-важното е друго. За пореден път политиката взема връх над икономиката. И се оказва, че когато някой реши, дори не в България, а извън България, ние трябва да се съобразяваме с правила, които някой друг ни налага на нас българите. За пореден път тук големият въпрос е дали България е суверенна и самостоятелна държава. Или е провинция на някакъв наднационален, даже той трудно може да бъде наречен „политически“ елит, защото това определено не е политически елит, това е наднационален и надполитически елит, който е с много мъгляви контури. Не се знае всъщност кой точно представлява този елит, но е факт, че безличните политически марионетки в Брюксел вземат решения от наше име и за наша сметка. Без да ги интересува дали България печели или губи от това.

Дерогацията за Лукойл

Дерогацията, или ако трябва да използвам по-скоро българската дума – изключението, което беше гласувано за България, беше гласувано с една единствена цел – българският вътрешен пазар да има нефтени продукти. И към настоящия момент работи. Ако това изключение бъде премахнато, какво се случва след това? Аз нямам отговор на този въпрос. Аз не мога да кажа дали цените могат да бъдат по-ниски, защото нямам представа как върви производственият процес в рафинерията. И според мен нито един от вас няма. И според мен хората, които го говорят това нещо, също нямат тази представа, защото виждаме, че цените следват някаква своя много особена логика.

За цените на горивата

Понякога растат, понякога падат, понякога цените на петрола падат, а пък във България цените на бензина и на всички останали нефтени продукти скачат, просто защото сега още ползваме продукти, които са купени преди месеци и съответно се използват тези в складовете, които са били на съответната цена тогава. По-важен обаче е друг въпрос. Че когато се говори по този начин, се създава впечатление, че някой може да регулира пазара от страна на държавата. Нали България беше пазарна икономика. Някой променял ли го е това? Кога станахме планова икономика и от кога политбюро на ЦК на БКП решава какви трябва да бъдат цените?

И ако е така, защо тогава не оставим регулирания пазар на тока? Защо се оказва, че в един момент трябва да махнем регулираните цени на тока за битовите потребители, защото това е лошо и това противоречи на пазарните принципи, в следващия момент трябва да наложим регулираните цени на бензина. Извинявайте, обаче това показва един изключително двоен стандарт и лицемерие.

Какво се случва в пленарна зала?

Чуха се обвинения вътре между коалиционните партньори, че са се облагодетелствали определени министри от тази схема. Това не е сериозно. Ако аз управлявам заедно с ППДБ, защото обвинението е от страна на ГЕРБ към ППДБ, ако аз управлявам и знам, че има такива нарушения, няма да говоря празни приказки, а отивам в прокуратурата, викам ви и вас медиите, показвам сигнала и го правя публично достояние. И искам тези хора да бъдат съдени. Не е ли така?

Вместо това се подхвърлят някакви празни приказки и публикации във Фейсбук. Това не е сериозно. Това е част от политическата борба. Лошо е, че в тази политическа борба се разкалва още повече теренът, на който ходим всички. И знаете ли какво е в крайна сметка това, което хората получават като впечатление? Тези горе се карат кой колко да открадне.

Това е истината. И ако още веднъж повторим – ако от ГЕРБ имат сведения, че Асен Василев краде, да подадат сигнал в прокуратурата, да го занесат, да го покажат, да го направят публично достояние. Оттам следва вече съответните разследващи органи да си свършат работата.

Последвайте ме в Телеграм, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации.

Сподели поста:

Свързани статии

Ибрахим Реиси

Кои са следващите?

Когато миналата седмица беше извършен опит за убийство срещу словашкия мин.-председател Роберт Фицо, зададох следните два въпроса – кой има

Прочети повече

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *