До най-североизточното българско село Дуранкулак има един уникален паметник. Той е посветен на селския бунт през 1900 г. – последното в историята на България селско въстание. Причината за избухването му е, че българското правителство решава да върне десятъка – омразния натурален данък от времето на турското робство. Из цяла България се надигат брожения и започват бунтове, но най-масови са в Добруджа, където селяните взимат оръжието и тръгват да защитават правата си срещу омразните управляващи. Правителството от своя страна не се колебае особено и праща войска, която да потуши бунта.
Пристигналата кавалерия в буквалния смисъл на думата посича селяните, които са били въоръжени основно с брадви, вили и коси. Загиват 90 души, оцелелите след сражението се крият в тръстиките на Дуранкулашкото езеро с дни. Саможертвата им обаче не е напразна. Бруталната саморазправа с добруджанците и всенародната подкрепа за тях води до бързо падане на управляващите и до премахване на десятъка.
А защо паметникът е уникален ли? Защото не е паметник на въстаник, а на скърбяща добруджанска майка. Монументът е изключително естествен, като носията на жената е предадена изключително детайлно, нещо повече, жената е боса – точно така, както са ходили добруджанките по онова време. За съжаление този прекрасен паметник е напълно изоставен и освен жителите на Дуранкулак никой не знае за съществуването му. Слава Богу, че поне не е разрушен от някой съвременен еничарин.
Когато през пролетта времето стане подходящо, ще организираме изчистването на скулптурата от наслоенията на годините и ще върнем стария блясък на паметника. Защото ние от Възраждане знаем, че без памет за миналото няма смисъл в бъдещето.
Последвайте моя канал в Телеграм и нашия канал във Вайбър, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации!
