Селското стопанство отразява изключително точно състоянието на държавата. Малцина контролират огромни ресурси – около 85% от площите са в ръцете на 5% от земеделците.
Малка част от работещите в сектора разчитат на модерна техника, а масово селскостопанските производители мизерстват. От една страна имаме арендатори със стотици хиляди декари, а от друга стотици хиляди поземлени собственици с по 1-2 декара градина и лозе.
Земеделието трябва да бъде печеливш бизнес за много хора.
Формирането на селска средна класа ще реши голяма част от демографския проблем и обезлюдяването на стотици селища. Ще даде хляб на много семейства и ще обърне миграционните процеси вътре в страната. Скупчването на хора в три-четири големи града ще престане, което ще е от полза за всички.
Ние, национално мислещите българи, сме за налагане на горна граница за лична собственост от 4000 декара обработваеми земи. Арендаторите пак ще могат да обработват по-големи площи, но не и да ги притежават. През ’20-те години на миналия век Александър Стамболийски е наложил подобни ограничения, които са се отразили изключително благоприятно.
В момента отглеждането на зърно е най-печелившо с най-ниски инвестиции. В следствие на това внасяме домати от Йордания и череши от Македония. Трайните насаждения и дългогодишните култури се губят. Градинарството, което винаги е било наша гордост също се унищожава. Според нас структурата на земеделието трябва да се промени или по-точно да се върне към корените си. За това държавата трябва да се намеси с конкретни насърчителни политики и субсидии.
По-голяма и ранна субсидия за по-малките производители, като най-големите получават последни плащанията си.
Друг проблем в тази област, е че през 2014 ще отпадне забраната за закупуване на земя от чужденци и ще лъснат реалните собственици, които сега са зад параван на подставени лица и фирми. Голяма част са турци. Цели села остават като острови, защото земите около тях се изкупуват по подобие на турските чифлици и няма къде да пасат 3 овце.