Кога България ще си назначи самостоятелно външен министър? Едва ли някой се съмнява, че външната ни политика е подчинена на какви ли не интереси, но не и българските. Разкрачена между Вашингтон, Брюксел и още няколко европейски столици, дипломацията ни защитава всякакви тези, но за сметка на това няма свои собствени. Вярвам, че България трябва да дефинира своите национални интереси и да ги преследва. Нашата външна политика обаче се диктува от вън и на всички управляващи след 1944 г. това не им е проблем. По-скоро го приемат като улеснение.
Спомняте ли си, когато три кораба с български екипажи бяха пленени в Аденския залив? Тогава позицията на страната ни бе, че това е частен проблем на частни фирми, че е скъпо и необосновано да се праща фрегатата „Дръзки“ като част от военният патрул в региона. Само след няколко месеца обаче „Дръзки“ отплава към либийското крайбрежие, защото бе повикан да стане част от борбата на НАТО за сваляне на Кадафи. Когато стана дума за петролните интереси на САЩ, разходите и рискът се оказаха без значение.
Друг типичен пример за дипломатическата ни шизофрения е отношението към Сирия. Както бяхме първи приятели с Башар Асад и като видни метростроители се канехме да копаем подземната железница в Дамаск, изведнъж ни наредиха да подкрепим опозицията там. В следващия момент Израел отказа да подкрепя ислямистите, а САЩ са зад тях и Николай Младенов изпадна в меко казано комична ситуация. По-скоро трагична. Или направо шизофренична.
Икономиката ни няма как да завладява чужди пазари, ако преди това дипломацията ни не се е погрижила да създаде благоприятна почва за българския бизнес там. Въпрос на лобиране, претегляне на приоритети и ситуации, но за това освен подготовка и умения е нужен и доста кураж. Последното качество в нашите политици изчезва щом се срещнат с чуждестранните си колеги, партньори, да не говорим опоненти.
Няма нищо лошо да се съобразяваме с партньорите си и да работим съвместно с тях, но това трябва да се случва по теми, по които нямаме национален интерес. Примерно България подкрепи политиката на Франция спрямо Мали. Ние нямаме никакви интереси в Мали, но това е добра възможност да кажем на французите – добре, имате нашата подкрепа, но срещу това ни ударете едно рамо в отношенията с Македония.
Не е толкова сложно да се прави външна политика, след като си член на НАТО и ЕС. Трябва да ни е ясно как конкретни действия помагат за осъществяване на нашите цели. Какви са ни конкретните ползи и какво рискуваме. Защото колкото голямо и сплотено европейско семейство да сме, абсолютно всяка страна има свои приоритети и политика, които преследва целенасочено.
А нашата външна политика не бива повече да е беззъба, безгръбначна, безрезервна и безвъзмездна – както спрямо партньорите, така и спрямо опонентите ни.
