Не знам дали се осъзнава достатъчно добре, че тук, в българското народно събрание, вече в продължение на повече от два часа се коментира българският език като проблем. Но проблем не в смисъл на липса на изящното му владеене, с който по-голяма част от така наречените народни представители тук се сблъскват, а проблем с владеенето на български език като цяло. Все едно се намираме в някаква друга държава, която не се казва България, където българите са екзотично малцинство, а мнозинството не знае български.
Наистина е изключително трагично това, защото в крайна сметка единственото решение, което се предлага, е това, което предлагаме ние – вече утвърденото в годините назад във времето. Всички тук, без изключение, са плод на образователната система преди 1989 г., която работеше добре и направи така, че всички във държавата, без значение дали българският език им е майчин или не, го овладяха до съвършенство. След 1989 г., когато започна деградацията на държавата и на държавността, съответно започна и деградацията на всичко останало, включително и на българския език. Без значение дали е майчин или не е майчин, неговото ниво на владеене започна да спада катастрофално. За да стигнем дотам, че сега, в началото на 2024 година, обсъждаме факта, че деца в 3-4 клас не знаят български език. И упорито отказваме да видим истината такава, каквато е. Проблемът не е в училището, проблемът е в родителите.
На 100%. Не на 100, на 1 милион процента. Защото, ще напомня нещо, което говорещите тук хора не отбелязват – не знаят или не им прави впечатление, казва се майчин език, не училищен език. Езикът се учи вкъщи. Основният носител на езика е майката. И затова се казва майчин език. И твърдения от сорта, че училището не си върши работата, за да научат децата български, са абсолютно нямащи никакво място в българското народно събрание. Да не говорим, че тук има депутати, чийто език, майчин, не е български. Но това не им пречи да знаят перфектен български език и да го говорят. И точно от тях виждаме, че няма абсолютно никакви обструкции по отношение на това, което ние коментираме. Което е показателно за това доколко системата работеше.
Не трябва да бягаме и от основния въпрос, който е дали всичко, което се направи след 1989 година, няма точно и нямаше точно тази цел – да опростачи българския народ и да отчужди останалата част от българската нация. Все пак без значение какъв е майчиният език на детето, което влиза в клас, всички граждани на Републиката са чеда на България и са част от българската нация. Дали тази политика, която се провежда в последните 35 години, устойчиво, последователно, целенасочено и методично, нямаше точно тази цел – да опростачи основната част от нацията, която е българският народ, носителят на българската държавност, и да разкъса останалите части от българската нация, за да може в един момент да стигнем до етап, в който буквално да не можем да си говорим едни с други?
Между другото, това е факт в някои съседни балкански държави. В Сърбия, например, където същата политика беше провеждана горе-долу по същия начин, след 1989 година, макар не навсякъде на територията на страната, се стигна до положение, в което в северната част на Войводина, където унгарците са мнозинство, те разговарят с децата, които са сърби, на английски, защото просто не знаят сръбски. И отказват да го знаят. И не искат да го знаят. Това е истината – една част от децата в училище просто не знаят български, защото родителите им отказват да ги научат на български. Отказват. Нарочно, съзнателно не искат децата им да говорят български. Това е положението.
И точно поради тази причина нашето предложение е единственото решение в този случай. Защото когато някой не иска да изпълни своето основно задължение, той трябва да бъде накаран да го изпълни. А владеенето на български език е задължение за всеки един български гражданин. Не е избор. България е еднонационална държава, в нея няма национални малцинства. България няма други езици освен българския, ако и през последните години да имаме на практика въведено неофициално двуезичие по отношение на английския, за наш срам. Но така или иначе българският език е единственият, който задължително се изучава и на който се говори.
Неоснователни са всякакви опити, мимикрии, да се говори, че децата били бедни и затова не знаели език, пък не знам си колко километра карали колело или ходели пеша (ще карат, като се закриха над хиляда училища през последните 35 години). Колко пъти сме повтаряли от тази трибуна, че училищата в България трябва да се възстановяват, а не да се закриват? И сега почваме да плачем над чужд гроб.
Преди малко господин Проданов попита защо 3 и 4 клас, а не 1-2-3 и 4. клас, както спомена господин Вълчев, бившият министър. Ами много просто, ние предложихме това решение преди две народни събрания, когато пък имаше друг мотив – ама не може от първи до четвърти клас, нека да е трети и четвърти клас. Преработете го! Преработихме го и го внесохме. И сега – ама не може трети и четвърти клас, дайте да видим, не може ли и първи и втори. Последно?
Истината е такава: или въвеждаме това, което ние предлагаме, или опростачването на българския народ ще продължи и оттук насетне можем да се съмняваме дали въобще ще можем да говорим за българска държава.
Госпожо Белобрадова, абсолютно сте права в това, което казахте може би пет пъти – българският език е изключително важен. Защото на български език се преподава в българското училище. Обаче като казвате, че не се прави нищо и че ние, в лицето на правителството и държавата, и въобще цялото българско общество, имаме проблем, защото нищо не сме направили, всъщност това не е така. Или не знаете, или сте забравили, че още през 2010 година, след като бяха анализирани демографските данни на населението, дори преди новото преброявяне през 2011 година, стана ясно, че отиваме към една точка на демографско или по-скоро етно-демографско пречупване, отвъд която по-голямата част от децата в първи клас вече няма да имат български език за майчин, което означава подмяна на етническия характер на българската държава, иначе казано – в перспектива тя няма да е българска.
Последвайте моя канал в Телеграм и нашия канал във Вайбър, за да сте сигурни, че получавате всички мои публикации!
