Ако хъшовете бяха живи…

31
Кнез Иван Кулин

Наскоро ми попадна едно изказване на известния турски ибрикчия и доносник Иво Минджев, в което той отрича турското робство. Само русофилите, казва еничарина, били твърдели това, нямало било такова нещо, българите били щастливи под турското управление. На всичкото отгоре никой българин от епохата не бил твърдял такова нещо, Вазов, „известният русофил“, бил измислил турското робство, то било литературна алегория и т. н.

Значи, по принцип с ибрикчии не се спори. Ибрикчиите просто се хващат за гърлото и се удавят в собствените им ибрици. Има обаче един документ, който е толкова трогателен в своята неподправена мъка и печал, че след неговото цитиране трудно би могло да се каже нещо повече. Защото става дума за некролог.

На 12 юли 1870 г. в българския град Зайчар, намиращ се в Сърбия, умира дядо Иван Кулин, последният български кнез в Северозападна България, легендарен войвода и комита, един от водачите на Видинското въстание през 1850 г., знаменосец и помощник на Раковски при изграждането на Първата българска легия в Белград. В некролога, издаден от неговите синове, пише следното – „Като член на българския комитет в Букурещ и като истински поборник за освобождението на своя народ занесе в студения гроб мисълта, че ще умре като роб, преди отечеството му да бъде освободено, както и стана.“

Според ибрикчията войводата, който между другото е известен русофоб, е бил два пъти свободен – хем като турски поданик, хем като жител на свободна Сърбия. Само че тогавашните народни водачи ясно са осъзнавали, че Отечеството им е поробено и това е терзаело душите и сърцата им всеки божи ден. Докато за тогавашните и днешните турски подлоги никога не е имало значение кой управлява, стига копанята с помията им да е пълна, а те да са нахранени.

Няма какво повече да се добави. Както са казвали хъшовете – Да живее България, и смърт на предателите!

Сподели поста:

Свързани статии

Разпад на ППДБ

Разпад на ППДБ

Слушам по новините как партия „Средна европейска класа“ напуснала коалиция ППДБ. Това е втората напуснала партия след „Зелено течение“, която

Прочети повече

4 коментара на “Ако хъшовете бяха живи…”

  1. Г'син Мърфи (син на Свинята)

    Може би е нужно да се добави, че към 1870 г. под кнез се е разбирало селски първенец, кмет. Да не се бърка с монархическата титла по западен изговор кнез (княз). 🙂

    1. Костадин

      Не съвсем, кнезовете са били избирани от кметовете на селата от нахиите, но в никакъв случай не бива да се бърка с княз. Институцията е премахната от турците през 1856 г. след края на Кримската война.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *