Софийският апелативен съд отказа да екстрадира Йован Вранишковски в Македония. Апелативните магистрати отмениха мярката му за неотклонение „домашен арест“, както и забраната да напуска пределите на България. Днешното решение на съдиите е окончателно.
Йован Вранишковски, самопровъзгласил се за екзарх на автономна македонска църква под сюзеренитета на сръбската патриаршия, беше задържан на граничния пункт Калотина на 17 ноември 2010 г. тъй като е обявен за издирване от „Интерпол“. Заповедта за задържане е заради влязла в сила присъда за злоупотреба с църковни пари в размер на 250 000 евро. При задържането му той беше представен като „представител на Сръбската православна църква в Македония“.
„От всички доказателства става ясно, че и преди аз бях политически преследван, но има опасност и след екстрадицията да се продължи това политическо преследване“, казва пред съда бившия владика. Сигурен съм, че е така. Отдавна ни е известно, че в Македония на политическо преследване подлежи всеки, който е неудобен на управляващата сърбославска клика. Само че казано от устата на най-видния македонски сърбоман в изгнание, това признание има особена сила. А какво ли биха казали стотиците българи, станали жертва на най-мракобесния режим в Европа през XXI век – македонисткия. Какво ли би казал Мирослав Ризински, български и македонски гражданин, лежащ по скалъпено обвинение в Идризово вече трета година? Той впрочем беше изискан от България, за да излежи присъдата си тук, но без да откажат официално, македонските власти продължават да го държат в скопския затвор.
С решението си българския съд произнесе и присъда срещу македонската съдебна система. Според нашите магистрати тя очевидно е податлива на политически натиск, щом са приели доводите на адвокатите и свидетелите на Вранишковски. Защо тогава не се постави въпроса от наша страна за законосъобразността на присъдата на Ризински? Днес българските съдии разжалваха македонските си колеги, което е звучен шамар за цяла Македония. Защо българските власти са безкрайно предпазливи и даже жалки, когато трябва да защитят някой български гражданин оттатък Осогово, и същевременно безапелационно твърди, когато трябва да отбраняват свързан със Сърбия македонски гражданин? В единия случай винаги слушаме как не трябва да вдигаме скандали с Македония, а в другия определено не ни пука дали ще се скараме. И това ако не е двоен стандарт, здраве му кажи. България за пореден път е мащеха за българите и майка за всички останали.
Много е вероятно да има сделка. България пуска бившия владика в Сърбия, като какво печелим от това не е ясно. Ясно е обаче какво губим. Пропадна една възможност за размяна на Ризински за Вранишковски, а най-вероятно българският политзатворник в Скопие ще понесе на гърба си последиците от унижението, което българският съд нанесе на Македония. Но какво от това? България спаси един сръбски владика. А кога ще намери време, смелост и воля да спаси и един български гражданин?
9 коментара на “А кой ще спаси Ризински?”
Дошло е времето да се инициира едно гражданско движение, което с всички демократични средства твърдо да настоява пред сегашното правителство, то(правителството) да промени генерално политиката на държавата ни в посока на ангажименти и отстояване интересите на македонските българи в Република Македония и на българите в Западните покрайнини! България никога не е имала, и никога няма да има полза от защита на сръбските интереси.
Костадине, мисля, че е съвсем ясно от къде трябва да дойде инициативата за това движение!
Бог да пази България и всички българи зад граница!
Работим по въпроса, пък да видим какво ще стане.
Kak i kakvo da pishe chovek za predavashtite interesite na Bulgaria BG. politici !!!!!!!????????????
Първо искам да уточня, че научавам за казуса с Йован Вранишковски за първи път четейки тази статия. След като я прочетох в мен възникнаха няколко въпроса, които няма как да не задам на автора, който освен че ни информира за случая, също така споделя и личното си виждане на нещата.
Четейки текста оставам с впечатлението, че автора смята Македонския съд повлиян от политиката и издаващ политически скалъпени присъди и обвинения. Също така от написаното излиза, че автора смята за политическо преследването срещу Българина Мирослав Ризински, както и това спрямо сърбина Йован Вранишковски и че според него по същество и двамата са невинни.
До тук сме съгласни.
По-нататък обаче имам следните въпроси към личната позиция на автора.
Аз ли бъркам или според написаното по-горе излиза, че автора се възмущава от факта, че една несправедливост не е поправена чрез извършване на друга?
Може би не съм схванал добре, но ми се струва автора да счита за добра идея да се спаси един невинен човек като се пожертва друг.
По нататък в мен възникват още по-притеснителни въпроси относно политическите възгледи на автора на статията:
Смята ли автора върховенството на закона за основна ценност в една правова и демократична страна?
Счита ли автора на статията за редно, съдът да се намесва в политиката и да взема решения повлияни от външната или от вътрешната политическа обстановка? Питам защото ми се струва, че смята точно това за правилно.
Сега понеже съм сигурен, че ще има хора, които може би няма да разберат какво се опитвам да каже ето урок по демокрация като за деца от първи клас:
В една правова и демократична страна има разделение на властите: Законодателна, Изпълнителна и Съдебна, а някои считат медиите за “четвъртата власт”, която трябва да играе ролята на коректив. Конкретно работата на съдебната власт е да взима решения по казуси съобразно законовата база (законите) на страната. Съдебната власт е или поне би трябвало да бъде независима от останалите власти и да взима своите решения единствено въз основа на правото, а не да се повлиява в решенията си от политически, икономически и др. съображения. Всички ние като граждани, би следвало да радетелстваме именно за независима съдебна система, защото това е гаранция за личната ни свобода и неприкосновеност, а също и гаранция за възможността ни да потърсим справедливост в случай, че някоя от другите “власти” наруши правата ни.
И отново въпрос:
След като автора на статията нарича властта в Македония цитирам: “Най-
мракобесния режим в Европа през XXI век”, не излиза ли от неговите думи, че той иска Българската съдебна власт да постъпи по абсолютно същия начин, при положение, че ние се стремим да бъдем демократична и Европейска страна?
С риск да напиша коментар по-дълъг от самата статия ще продължа с урока по демокрация:
Всеизвестно е окаяното положение на Българската общност в съседна Македония, или по-точно казано на онази част от Македонците, които съзнават неоспоримия факт, че са Българи по кръв. Несъмнено не се прави достатъчно за защитаването на правата на
определящите се като Българи-Българи в Македония. Ако обаче имаме елементарно разбиране за разпределението на властите, ще ни е ясно, че нашият гняв спрямо това статукво трябва да се отправи към отговорните за това институции, а именно правителството, дипломатите и т.н. Проблемите на Българите зад граница и по-конкретно в Македония определено не са от компетенциите на Българския съд и той не може и не бива да взема решенията си съобразно това, още по-малко пък да влиза в някакви “сделки” за размяна на хора.
Ще се радвам да
получа отговор на зададените от мен уточняващи въпроси, може пък и да не съм схванал идеята на автора.
1. Вранишковски не е сърбин, а сърбоман. Т. е. македонец (българин) работещ за сърбите и сръбските интереси в Македония.
2. Чисто технически българският съд не се съобрази с Интерпол и издадена от него европейска заповед за арест, което е абсолютен прецедент не само за България, но и за Европа.
3. България не е демократична държава с действащо разделение на властите. У нас съдът също действа под политическа диктовка, както в този случай например.
4. Сделката с Вранишковски е налице. До произнасянето на съда той беше в сръбското посолство, а в деня на съдебното заседание от посолството бяха пратили хора, които наблюдаваха пряко процеса. Пред САС през целия ден стоя кола със сръбски дипломатически номера.
5. Извод – България направи сделка със Сърбия, българския съд наруши закона, а ако бяха решили да мислят за българския интерес би следвало да предложат следното – България екстрадира Вранишковски, а Македония екстрадира Ризински. И в двата случая законът се спазва. От там насетне Вранишковски или доизлежава присъдата си в Македония, или Сърбия го изисква за екстрадиция на нейна територия по начина, по който ние искаме Ризински у нас. Когато писах за пропусната сделка имах точно това предвид, и нещата щяха да са ясни. Сега не са.
Тъй като сам каза, че не си наясно с казуса, но ми даваш уроци по демокрация, ще ти припомня един случай от твоята страна – САЩ. Преди няколко години едно дете, рожба на кубинско-американски брак, беше изискано от бащата, живеещ в Куба. Тъй като правото беше на негово страна и бащата беше спечелил дело в САЩ американските власти изпратиха детето в Куба, въпреки огромните протести на кубинските емигранти и многохилядните демонстрации. С ясното съзнание, че детето отива в комунистическа страна. Та ако говорим за демокрация и законност – това трябваше да стане и с Вранишковски, което щеше да помогне и за приемането на Ризински. Сега сърбите са доволни, а българите отново духат супата.
Мисля, че бях достатъчно ясен.
Aз не съм наясно с казуса, не съм бил в съдебната зала нито съм се запознал с доказателствата. Коментирам само какво излиза от написаното в статията. Основният въпрос, който аз зададох под няколко различни форми е, че след като текста остава у читателя впечатлението, че Йован Вранишковски е политически преследван, то редно ли е да искаме да бъде екстрадиран, въпреки, че политическите му убеждения може да не са ни по вкуса? В отговора си ти не казваш Йован Вранишковски трябваше да бъде екстрадиран, защото е ВИНОВЕН, ти казваш, че трябваше да бъде екстрадиран защото на нас така ни изнася повече? Правилно си дал примера с казуса за детето в САЩ, но не виждам това с какво помага на твоята теза, по-скоро е тъкмо обратното. Показва, че в една демократична страна съдът трябва да вземе законосъобразното решение дори то да е непопулярно или политически неизгодно (какъвто е случая с детето).
Явно не си прочел нито статията, нито коментара. Ако съдът беше взел законосъобразно решение щеше да екстрадира Вранишковски. Има заповед на Интерпол, издадена след решение на македонски съд. Която нашият съд не спази. Кое е законосъобразното? Казуса с детето потвърждава моята теза. Съдът там взе законосъобразното решение, макар че не беше правилно. В нашия случай екстрадирането на Вранишковски щеше да е и законосъобразно и правилно. Българският съд обаче наруши закона за да угоди на Сърбия. Явно за теб нарушаването на закона, щом е в интерес на чужда държава, е демократично. И законосъобразно.
http://www.youtube.com/watch?v=MUJ6-cAy-uY
eto go popa kvo kazva. ne e mnogo prost toia.
Гледал съм го, мисля, че е от преди 2 години. Не е прост разбира се, не случайно македонците го преследват. Само че не работи за българската, а за сръбската кауза.