„Денят не убивай, денят не губи,
Синко, прилежавай, труди са, учи.
Времето е злато, времето е пари,
Но то е крилато, добре го пази.
Празно не минувай ни час, нито ден:
Без работа минат е изгубен ден.
Работи, труди са, трудът е имот,
Слабите подкрепяй с помощ и съвет.
Общото обичай, то е твой имот,
Добре ще преминеш сред добър народ.
Дор народ е болен, как ще бъдеш здрав,
Сред народ поробен кажи – кой е прав?
Общото обичай, общото пази,
От него очаквай чест и добрини.
Общо не изядай, общо не граби,
Общият изедник чакат го злини.
Да не мъчеш, биеш никого в тоз свет,
Брата си кат биеш, то себе си биеш.
Утре ще по-силен да смаже и теб,
Правото да пазиш на секи човек.
Хората са равни, сякога помни,
Те трябва да имат равни правдини.“
Тъй ма татко учи, кат бях още млад,
Аз го послушах – и не станах богат!
Сичкото си дадох за общо добро,
Жертвувах, помагах, дор имах с що.
Борих се със злото, падах и ставах,
И от нищо мене не беше ма страх.
Сега съм останал сетен сиромах,
Азе, братя, дадох сичко, що имах.
Смейте се над мене, бягайте от мен,
Като че съм чумав, бесен и без ум.
Но ще дойде скоро праведният час,
И тогаз ще видим кой е прав от нас.
Ще да видим ние сред тоя народ,
Кой е бил от назе човек, а не скот.
Стихотворението „Бащин съвет“ е написано от Стефан Стамболов през 1875 г. Това е една от малкото негови творби, с изключително въздействие и поразителна актуалност. Мога да напиша много коментари за горните редове, но те са достатъчно красноречиви. Само едно ще добавя – както се вижда, за добро или зло, след 140 години ние българите сме еволюирали много малко от равнището на тогавашните си пороци и добродетели.
7 коментара на “Бащин съвет”
Браво, не го бях чел до този момент.Всякакви други коментари наистина са излишни.
пожелавам ти честита и много успешна нова година, с много здраве, щастие и сбъднати желания
Браво и от мен,че си се сетил да изложиш на показ нещо толкова стойностно.Дано винаги в сърцето ти има място за обичта към родината.Пожелавам ти да си винаги така истински.
Това стихотворението „Бащин съвет“ , което е написано от Стефан Стамболов през 1875 г. е невероятно.Наистина страшно въздействащо и вярно.Каквото и да се напише ще бъде красноречиво така е.Съветите, които дава бащата на своето дете са страхотни.Не бива да бием, крадем….тези неща не напразно ги пише и в Библията в десетте Божи Заповеди. Чувството да знаеш, че имаш брат е неописуемо, да знаеш, че някой може да ти помогне независимо от нещата.“Слабите подкрепяй с помощ и съвет.“,“Без работа минат е изгубен ден.“ красиви стихове.
Стихотворението е наистина много красиво и си личи бащинската обич.Дава му невероятни съвети, за това най-вече как да бъде добър и честен човек.“Общото обичай, общото пази,От него очаквай чест и добрини.Общо не изядай, общо не граби,“много силни стихове.Трябва да пазим всичко общо, всичко свое у чуждо.“Времето е злато, времето е пари,“това могат да бъдат само думи на човек, който е видял много от живота и е осъзнал страшно много неща.Казвайки ги на своят син може би иска да му спести това време, да се осъзнае по рано, за да може да направи повече неща.
„Общото обичай, общото пази,От него очаквай чест и добрини.Общо не изядай, общо не граби,Общият изедник чакат го злини.“ чудесни силни и мотивиращи думи.Стихотворението е разкошно.Тези съвети могат да бъдат дадени единствено на бащата, човека, който толкова много те обича и ти мисли само доброто в живота.Трябва да обичаме и да пазим, да даваме само доброто от себе си и няма как да не ни се отвърне със същото нали?Стефан Стамболов няма много произведения или пое не чак толкова известни, о това прочетеш ли го веднага го запомняш.
Хареса ми стихотворението, много актуално звучи днес. Но, ако човек познава биографията на С.Стамболов ще знае, че това което е описал не е точно неговия жизнен път. Съветите и напътствията в него не са баш тия, които той следва. Предполагам е писано в младежките му гоодини, когато човек има още идеализъм.