Или какво е да си българин в Чеча. Това също е едно съвсем не лошо заглавие, което да опише ситуацията, в която се намират и живеят хиляди наши сънародници в началото на 21 век. От повече от 20 години този хубав български край, намиращ се по горното течение на р. Места, е под почти непрекъснатото робство на незаконната турска етно-религиозна партия ДПС. Този особен вид „изборен“ тоталитаризъм очевидно не смущаваше покоя на потъналите в софийски разпри и ежби български политици. Нещо повече, в редките случаи, когато местните българи поставяха въпроса за феодализирането и турцизирането на Западните Родопи, българските правителства запазваха гузно и срамно мълчание. И резултатите не закъсняха. В тази чисто българска област, в която освен малко пръснати най-вече по градовете цигани други етноси просто няма, се появиха едни сериозни турски общности. Под натиска на ДПС и на сбор от най-различни мюсюлмански фондации и секти местните българи мохамедани започнаха да се самоопределят, поне за статистиката, като турци. Тези от тях, които не го направиха и не смениха българските си имена с турско-арабски, бяха мачкани с цялото усърдие и перфидна жестокост на слялата се на местна почва партийно-общинска депесарска администрация.
Когато започна преброяването през 2011 г. всички наблюдатели мислеха, че след осем годишно управление на държавата от страна на ДПС във всички общини с компактно българо-мохамеданско население броят на турците ще се увеличи. За огромна изненада обаче се случи точно обратното. Навсякъде, без изключение, броят на турците спадна рязко. Особено показателно е това явление именно в общините от Западните Родопи, Разложката котловина и Чеча, в които ДПС, турската държава и разнородните ислямски фондации хвърлиха огромни средства и усилия, за да отродят тамошните българи от българската държава и народ. Не всички са се самоопределили като българи, защото една част от тях въобще не са отговорили на въпроса за етническа принадлежност. Но в ненормалната ситуация в този край и това е нещо, което да ни радва. Община Якоруда, в която „турското“ население през 2001 г. беше 7826 (70,45%), а българското 2580 (23,23%) вече е с 31,34% българи (3364 души) и 38,39% турци (4120 души). С други думи тук броят на т. нар. турци е спаднал два пъти и от мнозинство те вече са относително малцинство. В общината има и 2400 души, които не са отговорили на въпроса (22,36%), което показва къде всъщност са липсващите турци. Близо 1000 човека са се посочили като българи, докато останалите засега са запазили един вид етнически „неутралитет“. Което, пак повтарям, на фона на разградения български държавен двор през последните 20 години си е направо добра новина. В съседната община Белица нещата са аналогични – 4737 „турци“ през 2001 г. (49,29%) и едва 2215 (22,31%) през 2011 г., докато българите леко се увеличават от 4059 (42,19%) на 4450 (44,82%). Тук броят на неотговорилите е 2500 или 25,18%. Подобни са процесите и в общините Гърмен, Сатовча, Гоце Делчев, Хаджидимово и Велинград.
Тъй като промяна в държавната политика спрямо тези български области и тяхното население няма, логично е да се запитаме коя е причината за това своеобразно ново възраждане на българите-мохамедани? Единственото обяснение е в дейността на две неправителствени обществени организации – Фондация „Българска памет“ начело с д-р Милен Врабевски и Дружба „Родина“ начело с Петко Колев и Димитър Димитров. Първата организация работи основно в Разложката котловина, докато втората се е съсредоточила в Чеч и Западните Родопи. И двете организации залагат на културно-просветната дейност, с тази разлика, че при „Българска памет“ основното ударение пада на работата с младите хора. Отвореният от фондацията през 2008 г. младежки център в Якоруда успя само за 3 години да пребори опасното турско влияние, да възвърне българското самочувствие в голяма част от местните хора и да им покаже, че ако държавата ги е забравила, то техните сънародници от другите части на страната не са. Може би звучи твърде патетично, но когато фактите и цифрите говорят и боговете мълчат. И всичко това е сторено не с помощта на България, нашата държава, а въпреки нея. Сега нека си зададем въпроса, какво би станало ако великолепните инициативи на тези две организации продължат вече със съдействието на правителството и местната власт? И дали в страната ни тогава ще останат българи, които 133 години след Освобождението от турско робство ще продължат да прикриват етническата си принадлежност от страх пред една чужда турска партия у нас???
9 коментара на “Българи под прикритие”
133 години след Освобождението от турско робство. Както спомена по горе за някой части на Родопите това освобождението не съществува и не го е имало те още са под турско влияние .
Интересно ми е дали тези хора ще бъдат подложени на натиски по време на изборите и ще успеят ли някак да се предпазят?
Те са изложени на натиск от 20 години. Дали ще успеят да се предпазят зависи от това дали държавата ще си затвори очите за това, което се случва там. За пореден път…
Понеже последните две статии са смислово свързани ще дам един общ коментар. Първо искам да кажа, че двете статии ми харесаха. Най-вероятно защото не са посветени на международни теми : ) Вярно има малко повече патос от необходимото, но като се има предвид целия блог си е направо ок.
По отношение на демогравския срив искам да започна малко по-отдалече. Наскоро имах щастието да си видя родословното дърво и не че тове е нова информация, но все пак ми направи впечатление че преди 3 поколения т.е. пра-пра баба ми и дядо ми са имали 9 деца. Всички тези 9 семейства след това т.е. поколението на сегашните баби и дядовци са имали по максимум две деца. Същото важи и за поколението на родителите ми, като има и хора които изобщо нямат деца. Тъй като тази тенденция започва далеч преди прословутия преход, а също така се наблюдава и в повечето развити страни от Западна Европа, следва да се заключи че не влошеното икономическо положение е причината за ниската раждаемост. Тя явно е характерна за цивилизования свят. И действителност населението на планетата гони 7 милиарда, но първенци в раждаемостта са Индия и други по изостанали в цивилизационно отношение региони от света. Дори в Япония имат застаряващо население. Така, че раждаемостта в България наистина е в рамките на нормалната за развития свят. Лошото е че за разлика от развития свят условията за живот в нашата страна са доста по-лоши и от там идва големия демографски срив. Истината е че за 10 години сме се стопили със 700 000 не поради отрицателния естествен прираст, а поради факта че всичко живо се изнася в чужбина и гледа да си уреди живота там. Имаме голяма вътрешна миграция от малките населени места, където нека си го кажем направо, един млад човек няма никаква преспектива.
И в този ред на мисли, делото на тези патриотични организации за които се споменава в настоящата статия е похвално. Все пак обаче единственото спасение за нашата родина може се крие в началното на висчки начала – икономиката. Ако искаме да останат Българи в България то икономиката трябва да е достатъчно силна за да може предимствата на живота в България да са повече от неудобствата причинени от евентуална емиграция в чужбина. В момента нещата далеч не са така. Същото важи и за малките населени места. Повечето хора които познавам и са дошли да живеят и работят в София мразят София. И въпреки това неудоволствието причинено от живота им в столицата е далеч по-малко от липсата на каквато и да е преспектива в родните им градове. Ако това не се промени в следващите 10 години (говоря за икономиката) единия гол патриотизъм няма да ни спаси.
Понеже не мога да редактирам коментара си съм допуснал грешка „следва да се заключи че не влошеното икономическо положение НЕ Е причината за ниската раждаемост.“
Проблемът с демографския срив не е само икономически. Той е сложен, комплексен и в не малка степен психологичен. Познавам много млади хора, мои приятели, които са успели бизнесмени (за годините си), но въпреки това не са създали семейства, камо ли деца. Не че нямат жени (или мъже) – просто не искат да създават деца, за да не се обременяват. Питал съм ги… За да се справим със срива ще ни е нужно нещо много повече от една просто икономическо раздвижване – трябва отново да превърнем децата в ценност, каквато те за съжаление вече не са.
И аз това казвам, проблема не е само икономически. Има два основни фактора – естествен прираст и миграция. По отношение на раждаемостта, проблема наистина няма да се реши с раздвижване на икономиката. Показателно е че в Германия, която има най-силната икономика в Европа положението с раждаемостта е същото. Препоръчвам да се погледне този материал на DW:
http://www.dw-world.de/flashcms/tendenzii/bg/bg_tendenzii_popup.htm
Според мен нито в Германия нито в България ще се върнат времената когато хората са раждали по девет деца. Това всъщност не е толкова лошо защото донякъде компенсира увеличената продължителност на живота и много по-голямата консумация на ресурси в сравнение с нашите прадеди.
В България обаче проблема далеч не е само ниската раждаемост, ами огромното напускане на хора и то предимно млади и трудоспособни. А за това вече причините са чисто икономически.
Не съм много съгласен за последното. Правих преди половин година проучване на нагласите в Софийския университет. Над 40% от студентите искаха да емигрират след време, независимо от икономическия им статус. Може би не знаеш, но сред подрастващите се шири убеждението, че в България остават само загубеняците и мухльовците, че ако учиш в България все едно не си учил, че само в чужбина можеш да се реализираш. Пак повтарям – проучването беше в Софийския, а не в Шуменския университет да речем. За да се пречупят тези нагласи само икономиката няма да ни стигне, трябва и пропаганда, най-грубо казано. Защото за съжаление не само децата, но и България и българщината не са ценност вече. Патриотизмът и привързаността към собствената идентичност се тълкуват като назадничавост. Като възпитаваме поколения, учейки ги, че нищо не ги свързва с България, освен акта за раждане, е нормално да сме свидетели на констатираната от теб ситуация.
Трябва да призная, че много се колебах дали да отговарям, защото по принцип не обичам диалозите в които двама души си повтарят едно и също нещо с различни думи, но реших да направя този последен опит.
Студентите са отговорили, че ще емигрират „независимо от икономическия им статус“ защото те, а и хората като цяло са изгубили надеждата, че страната ни ще се оправи и за това предпочитат да помислят за това как да се оправят те сами. Те смятат, че какъвто и да е този икономически статус след 5-10 години примерно, той няма да е много по-добър. А да кажеш на един млад човек, че ще живее добре като стане на 45-50 години е малко…не особено радваща преспектива.
Нагласата че „ако учиш в България все едно не си учил“ за съжаление също е отражение на действителността. Висшето образование изключително много се девалвира в последно време и е почти без значение какво си завършил.
От всичките ми познати най-големи патриоти и радетели за това да се остане в България са програмистите и компютърните специалисти. Причината е че те единствено могат да намерят добра реализация и то на млади години. Когато си на 20-25 години и взимаш заплата от по над 2000лв. идеята да се лашкаш по чужбината някак не те влече. Вярно, че и те взимат в пъти по-малко от колегите им в чужбина, но все пак парите им стигат за да водят нормален за един европеец живот.
И накрая също искам да отбележа, че патриотизма и българщината не са непременно и задължително свързани с живеене в рамките на държавните граници. Хората които са избрали да напуснат страната защото смятат, че така ще могат по-добре да реализират потенциала си, не са непременно плюли на родината и отрекли се от своята идентичност. В крайна сметка всички се гордеем с Джон Атанасов, а той никога не е живял в България. Така, че отново опираме до основния въпрос, ако искаме да останат българи в България трябва условията в страната да се подобрят и то бързо, в рамките на 5-10 години. Иначе ни очаква още по-голямо свиване до рамките на няколко по-големи града.