Два свята – единият е излишен

Според долните отрепки, администриращи нещастната ни територия, България се е освободила преди 25 години. И от тогава започва едно неспирно благоденствие, толкова неспирно, че за 25 години намаляхме с 2 млн души...

„Питате ме дали ще изпълняваме ангажиментите си към НАТО. Вече имаме един ангажимент, който не изпълняваме – произтичащ от решението в Уелс да увеличим бюджета за въоръжаване на армията, ние не го изпълняваме, каза министърът и уточни, че заради това вече „може да бъдем извадени от НАТО“. Ние сме в клуба на благоденстващите нации. За мен беше удоволствие да бъда в клуба, където са Франция, Германия и пр. – страни, в които ще учат нашите деца, заяви Ненчев и подчерта, че не би искал да бъдем извадени от него.“

Това отговори министърът на отбраната на журналистически въпрос свързан с евентуалното идване на натовски танкове у нас. Според Николай Ненчев формулата за постигане на желания висок стандарт на живот у нас е много проста и изглежда по следния начин – увеличаване на парите за отбрана плюс няколко натовски танка са равни на благоденстваща нация с бонус учещи в чужбина деца. Сега, верно е че изглежда малко малоумно, но пък и министърът е земеделец, така че не можем да имаме кой знае какви очаквания.

Та така. Ако не знаете, живеете в благоденстваща държава, обаче странно защо децата ви ще учат в чужбина. За танковете също така разбрахте, че са натовски, но не стана ясно от коя точно държава ще дойдат – Люксембург, Дания, Португалия? Но преди всичко, понеже е полезно освен общите приказки да се дават и конкретни примери, ще си позволя да споделя нещо, което според мен идеално показва благоденствието на българската нация.

Дядо ми е много болен. Толкова много, че вече едва става от леглото. Трябваше да му направят първите изследвания на 13 декември, но заради липса на място в болницата, а и, защото тогава мислеха, че му няма нищо кой знае какво, го отложиха за 13 януари. Междувременно той се влоши. Когато влезе, стоя почти две седмици, през които беше изписан от клиниката по гастроентерология и приет в урологията. След излизането му поставиха диагноза, най-тежката, която може да чуе човек. Обаче, забележете, оказа се че няма как да започне веднага лечение, преди да му се направи едно специфично изследване на костите. А то се прави на скенер, за който се чака ред понякога и до два месеца. Понеже ми стана ясно, че ако не се опитам да ускоря нещата, ще имам грях и на онзи свят, реших да проверя какви са възможностите, които дава системата на всеки лоялно плащал цял живот здравни осигуровки данъкоплатец. Оказа се, че системата ти дава право да чакаш и да умреш като куче. Разговарях с шефа на гастроентерологията, който ме прати при шефа на лабораторията със скенера. Той ми каза, че не може да го приеме, защото няма места, но ако някоя клиника свърши това и даде заявка за изследване, ще може да стане. Оказа се обаче, че гастроентерологията не може да го приеме, защото го е изписала за лечение в друга клиника – по урология. Там пък ми обясниха, че не могат да го приемат, защото по клинична пътека може да влезе само в онкологията. За да го приемат там обаче първо трябвало да има проведено изследване. И кръгът на благоденствието се затвори. Междувременно лекарите ме уведомиха и за нещо друго. След като мине изследването резултатите от него се носят в София, където специална комисия решава как точно ще се провежда лечението. След като вземе решение, тя уведомява пациента и едва тогава той може да поиска лечението да започне. Според медиците това отнемало между един и два месеца. Но при благоденстващите нации е така. Въобще не искам да си представям как е при пропадналите държави извън НАТО. Като Швейцария например.

Сами се досещате, че докато се лутах из коридорите на болницата ми идваше да почна да стрелям. От безсилие. Защото виждам как един човек може да умре от благоденствие. Но какво са виновни хората, работещи там, и правещи чудеса за да може все пак да помагат на пациентите си – въпреки процъфтяващата здравна система? Всеки един ме гледаше със съчувствие и ми помагаше всячески, а и видях как се грижат за своите болни. Предполагам, че на всеки българин, имал досег със здравната ни система му се е случвало да изживява подобни емоции. Освен може би само на едни хора – виновните за нашето благоденствие и разцвет. Такива като недоразумението, наричащо себе си военен министър.

Мислите ли, че някой от тях някога е минавал по нашия път? Мислите ли, че на задавилите се от благоденствие политутки някога се е случвало да чакат със свито сърце сметката за ток? Мислите ли, че някой от тях се е радвал на февруари най-много от всички месеци в годината, защото е най-къс и има три дни по-малко за купуване на храна? Мислите ли, че някога им се е налагало през зимата да правят избор между храненето и отоплението? Не, нали? При благоденстващите нации такива случаи няма.

В моята нация обаче, в моята държава, такива случаи са много. Прекалено много. Знаете ли защо? Защото нашата страна се е разпаднала на две. На моята и на тяхната. На моята, в която хората мизерстват и умират, заради бездушието на благоденстващите от тяхната. На моята, в която хората нямат пари да облекат децата си за училище, и на тяхната, в която децата им отиват да учат в „Германия, Франция и пр.“ На убитата, разтерзана, поробена и измъчена България и на цъфтящата от самодоволство, преливаща от патрицианско високомерие, изпълнена с долна страст, лъст и похот охранена България. Тази втора България, плуваща в собствената си мас, гледаща ни отгоре с малките си свински очички, презираща ни заради нахалството ни да искаме да живеем, а не просто да оцеляваме, трябва да бъде нашата цел, когато ни се прииска да стреляме.

Преди почти век Христо Смирненски, един от най-великите ни поети и писатели, пише най-въздействащия си разказ – „Босоногите деца“. Спомняте ли си как завършваше той? „Два свята – единият е излишен“.

Остава само да видим кой кого…

Сподели поста:

Свързани статии

БПЦ

БПЦ е под заплаха!

Преди няколко дни в Цариград трима български владици осъществиха общо служение с украински разколници. Службата беше осъществена със съдействие на

Прочети повече

1 коментар на “Два свята – единият е излишен”

  1. Георги

    Пфуууу,

    същата ситуация.
    В събота дъщеря ми се събуди с остър фарингит – не можеше да диша и говори. В 3.30 през ноща се грабнахме и отидохме в спешното отделение до централна поща. Нарушихме кротката идилия на „лекарката“, като я изкарахме от топлото легло. Тя преслуша дъщеря ми на две на три и за мой ужас каза „Нищо й няма утре отидете при личния лекар“?!?А тя нямаше глас и беше с температура… Личния лекар утре не работеше защото беше неделя… Отидох и купих лекарствата, които изписа жена ми и така се лекувахме…
    Лекарите ли са виновни или системата?,
    Системата можем винаги да критикуваме, но аз видях „лекар“, който просто искаше да си доспи дежурството…

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *